¹А в шестата година, в шестия [месец], на петия [ден] от месеца, като седях в къщата си, и Юдовите старейшини седяха пред мене ръката на Господа Иеова слетя там върху мене.

¹А шесте године, шестог месеца, дана петог, кад сеђах у својој кући и старешине Јудине сеђаху преда мном, паде онде на ме рука Господа Господа.

²Погледнах, и ето подобие на глед като огън; от това, което се виждаше, че е кръстът му и надолу, огън; и от кръста му нагоре, наглед като сияние, като че ли беше светъл метал.

²И видех, а то облик на очи као огањ, од бедара Му доле беше огањ, а од бедара горе беше као светлост, као јака светлост.

³И Той простря подобие на ръка и ме хвана за космите на главата ми; и Духът ме издигна между земята и небето, и пренесе ме чрез Божии видения в Ерусалим, до входа на северната порта на вътрешния [двор], гдето бе поставен [възбудителят] на ревността идол, който предизвиква ревнование.

³И пружи као руку, и ухвати ме за косу на глави, и подиже ме дух међу небо и земљу, и однесе ме у Јерусалим у утвари Божјој на врата унутрашња која гледају на север, где стајаше идол од ревности, који дражи на ревност.

⁴И, ето, славата на Израилевия Бог бе там, както във видението, което видях на полето.

⁴И гле, онде беше слава Бога Израиљевог на очи као она што је видех у пољу.

⁵Тогава ми рече: Сине човешки, подигни сега очите си към север. И тъй подигнах очите си към север, и, ето, на север от вратата, [която води] за олтара, при входа стоеше тоя [възбудител] на ревнивост идол.

⁵И рече ми: Сине човечји, подигни очи своје к северу. И подигох очи своје к северу, и гле, са севера на вратима олтарским беше онај идол од ревности на уласку.

⁶И рече ми: Сине човешки, видиш ли що правят тия? - големите мерзости, които Израилевият дом върши тук, та да се отдалеча от светилището Си? Но ще видиш още пак големи мерзости.

⁶Потом ми рече: Сине човечји, видиш ли шта ти раде? Велике гадове које ту чини дом Израиљев да отидем далеко од светиње своје? Али ћеш још видети већих гадова.

⁷И тъй, заведе ме до вратата на двора; и, като погледнах ето една дупка в стената.

⁷И одведе ме на врата од трема, и погледах, а то једна рупа у зиду.

⁸Тогава ми рече: Сине човешки копай сега в стената. И като копах в стената, ето един вход.

⁸А Он ми рече: Сине човечји, прокопај овај зид. И прокопах зид, а то једна врата.

⁹И рече ми: Влез та виж нечестивите мерзости, които тия вършат тука.

⁹Тада ми рече: Уђи и види опаке гадове које чине ту.

¹⁰Влязох, прочее, и погледнах; и ето всякакви подобия на гадове и гнусни животни, и всичките идоли на Израилевия дом, изобразени на стената от край до край.

¹⁰И ушавши видех, и гле, свакојаке животиње што гамижу и свакојаки гадни скотови, и сви гадни богови дома Израиљевог беху написани по зиду свуда унаоколо.

¹¹И пред тях стояха седемдесет мъже от старейшините на Израилевия дом, всред които стоеше Яазания Сафановият син, всеки с кадилницата си в ръката си; и гъст облак темян се издигаше.

¹¹И пред њима стајаше седамдесет људи између старешина дома Израиљевог с Јазанијом, сином Сафановим, који стајаше међу њима, сваки с кадионицом својом у руци, и подизаше се густ облак од када.

¹²Тогава ми рече: Сине човешки, видя ли що правят в тъмнината старейшините на Израилевия дом, всички в скришните си стаи за изображения? защото си казват: Господ не ни вижда; Господ е напуснал земята.

¹²Тада ми рече: Видиш ли, сине човечји, шта чине старешине дома Израиљевог у мраку свак у својој писаној клети? Јер говоре: Не види нас Господ, оставио је Господ ову земљу.

¹³Рече ми още: Ще видиш още пак големи мерзости, които вършат.

¹³Потом ми рече: Још ћеш видети већих гадова које они чине.

¹⁴Тогава ме заведе до входа на северната порта на Господния дом; и, ето, там седяха жени та оплакваха Тамуза {Прекрасен юнак, обоготворен подир смъртта си.}.

¹⁴И одведе ме на врата дома Господњег која су са севера; и гле, жене сеђаху и плакаху за Тамузом.

¹⁵И рече ми: Видя ли, сине човешки? Ще видиш още пак и по-големи мерзости от тия.

¹⁵И рече ми: Јеси ли видео, сине човечји? Још ћеш видети већих гадова од тих.

¹⁶И въведе ме във вътрешния двор на Господния дом; и, ето, във входа на Господния храм, между предхрамието и олтара, около двадесет и пет мъже, с гърбовете си към Господния храм, и с лицата си към изток, които се кланяха на слънцето към изток.

¹⁶И одведе ме у трем унутрашњи дома Господњег; и гле, на уласку у цркву Господњу између трема и олтара беше око двадесет и пет људи окренутих леђима к цркви Господњој, лицем к истоку, и клањаху се сунцу према истоку.

¹⁷Тогава ми рече: Видя ли, сине човешки? Малко ли е за Юдовия дом дето вършат мерзости каквито тия вършат тука? Защото като напълниха земята с насилия, пак предизвикват гнева Ми; и, ето, турят клончето до ноздрите си.

¹⁷Тада ми рече: Јеси ли видео, сине човечји? Мало ли је дому Јудином што чине те гадове које чине овде? Него још напунише земљу насиља и окренуше се да ме драже; и ето држе грану пред носом својим.

¹⁸Затова и Аз ще действувам с ярост; окото Ми няма да пощади, нито ще покажа милост; и макар да извикат в ушите Ми с висок глас, няма да ги послушам.

¹⁸Зато ћу и ја учинити у гневу, неће жалити око моје, нити ћу се смиловати, и кад стану викати гласно у моје уши, нећу их услишити.