¹А гладът ставаше голям по земята.

¹Али глад беше врло велика у оној земљи.

²И като изядоха житото, което донесоха от Египет, баща им рече: Идете пак, купете ни малко храна.

²Па кад поједоше жито које беху донели из Мисира, рече им отац: Идите опет, и купите нам мало хране.

³А Юда, като му говореше каза: Човекът строго ни заръча, казвайки: Няма да видите лицето ми, ако брат ви не бъде с вас.

³А Јуда му проговори и рече: Тврдо нам се зарекао онај човек говорећи: Нећете видети лице моје, ако не буде с вама брат ваш.

⁴Ако изпратиш брата ни с нас, ще слезем и ще ти купим храна;

⁴Ако ћеш пустити с нама брата нашег, ићи ћемо и купићемо ти хране.

⁵но ако не го изпратиш, няма да слезем; защото човекът ни рече: Няма да видите лицето ми, ако брат ви не бъде с вас.

⁵Ако ли нећеш пустити, нећемо ићи, јер нам је рекао онај човек: Нећете видети лице моје, ако не буде с вама брат ваш.

⁶А Израил рече: Защо ми сторихте това зло та казахте на човека, че имате и друг брат?

⁶А Израиљ рече: Што ми то зло учинисте и казасте човеку да имате још једног брата?

⁷А те рекоха: Човекът разпита подробно за нас и за рода ни, като ни каза: Баща ви жив ли е още? имате ли [и друг] брат? И ние му отговорихме според тия [негови] думи. От где да знаем ние, че щеше да каже: Доведете брата си.

⁷А они рекоше: Човек је потанко распитивао за нас и за род наш говорећи: Је ли вам јоште жив отац? Имате ли још браће? А ми му одговорисмо како нас питаше. Јесмо ли могли како знати да ће казати: Доведите брата свог?

⁸Тогава, Юда рече на баща си, Израиля: Изпрати детето с мене, и да станем да отидем, за да живеем и да не измрем - и ние, ти и чадата ни.

⁸И рече Јуда Израиљу оцу свом: Пусти дете са мном, па ћемо се подигнути и отићи, да останемо живи и не помремо и ми и ти и наша деца.

⁹Аз отговарям за него; от моята ръка го искай; ако не ти го доведа и не го представя пред тебе, тогава нека съм виновен пред тебе за винаги.

⁹Ја ти се јамчим за њ, из моје га руке ишти; ако ти га не доведем натраг и преда те не ставим, да сам ти крив до века.

¹⁰Понеже, ако не бяхме се бавили, без друго до сега бихме се върнали втори път.

¹⁰Да нисмо толико оклевали, до сада бисмо се два пута вратили.

¹¹Тогава, баща им Израил каза: Ако е тъй, това сторете: вземете в съдовете си от най-хубавите плодове {Еврейски: хваленото нещо.} на [нашата] земя - малко балсама и малко мед, аромати и смирна, фъстъци и бадеми - та ги занесете подарък на човека;

¹¹Онда рече Израиљ отац њихов: Кад је тако, учините ово: узмите шта најлепше има у овој земљи у своје вреће, и понесите човеку оном дар: мало тамјана и мало меда, мирисавог корења и смирне, урме и бадема.

¹²вземете двойно [повече] пари в ръцете си, върнатите в чувалите ви пари, повърнете с ръцете си: може да е станало грешка.

¹²А новаца понесите двојином, и узмите новце што беху озго у врећама вашим и однесите натраг, може бити да је погрешка.

¹³Вземете и брата си та станете и идете при човека.

¹³И узмите брата свог, па устаните и идите опет к оном човеку.

¹⁴А Бог Всемогъщи да ви даде да придобиете благоволението на човека, та да пусне другия ви брат и Вениамина. А аз, ако е речено да [остана] без чада, нека остана без чада.

¹⁴А Бог Свемогући да вам да да нађете милост у оног човека, да вам пусти брата вашег другог и Венијамина; ако ли останем без деце, нек останем без деце.

¹⁵Тогава човеците, като взеха тоя подарък, взеха двойно [повече] пари в ръцете си и Вениамина; и станаха та слязоха в Египет и представиха се на Иосифа.

¹⁵Тада узевши даре и новаца двојином, узевши и Венијамина, подигоше се и отидоше у Мисир, и изађоше пред Јосифа.

¹⁶А Иосиф, като видя Вениамина с тях, рече на домакина си: Заведи тия човеци у дома [ми] и заколи, каквото трябва и приготви; защото човеците ще обядват с мене на пладне.

¹⁶А Јосиф кад виде с њима Венијамина, рече човеку који управљаше кућом његовом: Одведи ове људе у кућу, па накољи меса и зготови, јер ће у подне са мном јести ови људи.

¹⁷И човекът стори, каквото поръча Иосиф, и той въведе човеците в Иосифовия дом.

¹⁷И учини човек како Јосиф рече, и уведе људе у кућу Јосифову.

¹⁸А човеците се уплашиха, загдето ги поведоха в Иосифовия дом, и рекоха: Поради парите, върнати в чувалите ни първия път, ни повеждат, за да намери повод против нас, да ни нападне и да зароби нас и ослите ни.

¹⁸А они се бојаху кад их човек вођаше у кућу Јосифову, и рекоше: За новце који пре беху метнути у вреће наше води нас, докле смисли како ће нас окривити, да нас зароби и узме наше магарце.

¹⁹Затова те се приближиха при Иосифовия домакин и говориха му при вратата на дома, казвайки:

¹⁹Па приступивши к човеку који управљаше кућом Јосифовом, проговорише му на вратима кућним,

²⁰Послушай, господарю, слязохме първия път да си купим храна;

²⁰И рекоше: Чуј, господару; дошли смо били и пре, и куписмо хране;

²¹а [на връщане], когато дойдохме до мястото за пренощуване и отворихме чувалите си, ето, на всеки парите бяха в чувала му, парите ни напълно: затова ги донесохме обратно в ръцете си.

²¹Па кад дођосмо у једну гостионицу и отворисмо вреће, а то новци сваког нас беху озго у врећи његовој, новци наши на меру; и ево смо их донели натраг;

²²Донесохме и други пари в ръцете си, за да купим храна; не знаем, кой тури парите ни в чувалите ни.

²²А друге смо новце донели да купимо хране; не знамо ко нам метну новце наше у вреће.

²³А той каза: Бъдете спокойни, не бойте се; Бог ваш и Бог на баща ви, ви даде скритото в чувалите ви съкровище; аз получих парите ви. Тогава изведе при тях Симеона.

²³А он им рече: Будите мирни, не бојте се; Бог ваш и Бог оца вашег метнуо је благо у вреће ваше; новци су ваши били у мене. И изведе им Симеуна.

²⁴И [домакинът] въведе човеците в Иосифовия дом и им даде вода та си умиха нозете; даде и храна за ослите им.

²⁴И уведе их човек у кућу Јосифову, и донесе им воде те опраше ноге, и магарцима њиховим положи.

²⁵А те приготвиха подаръка за Иосифа преди да дойде на пладне; защото чуха, че там щели да ядат хляб.

²⁵И приправише дар чекајући докле дође Јосиф у подне, јер чуше да ће они онде јести.

²⁶И когато дойде Иосиф у дома, поднесоха му в къщи подаръка, който беше в ръцете им; и му се поклониха до земята.

²⁶И кад Јосиф дође кући, изнесоше му дар који имаху код себе, и поклонише му се до земље.

²⁷И след като ги разпита за здравето им, рече: Здрав ли е баща ви, старецът, за когото ми говорихте? Жив ли е още?

²⁷А он их запита како су, и рече: Како је отац ваш стари, за кога ми говористе? Је ли јоште жив?

²⁸А те казаха: Здрав е слугата ти, баща ни, жив е още. И наведоха се та се поклониха.

²⁸А они рекоше: Добро је слуга твој, отац наш; још је жив. И поклонише му се.

²⁹И като подигна очи видя едноутробния си брат Вениамин и каза: Тоя ли е най-младият ви брат, за когото ми говорихте? И рече: Бог да бъде милостив към тебе, чадо мое.

²⁹А он погледавши виде Венијамина брата свог, сина матере своје, и рече: Је ли вам то најмлађи брат ваш за ког ми говористе? И рече: Бог да ти буде милостив, синко!

³⁰И Иосиф бързо се оттегли, защото сърцето му се развълнува за брата му; и като искаше да плаче, влезе в стаята си и плака там.

³⁰А Јосифу гораше срце од љубави према брату свом, те брже потражи где ће плакати, и ушавши у једну собу плака онде.

³¹После уми лицето си и излезе и задържайки се рече: Сложете хляб.

³¹После умив се изађе, и устежући се рече: Дајте јело.

³²И сложиха отделно за него, отделно за тях и отделно за египтяните, които ядяха с него; защото не биваше египтяните да ядат хляб с евреите, понеже това е гнусота за египтяните.

³²И донесоше њему најпосле и Мисирцима који обедоваху у њега, јер не могаху Мисирци јести с Јеврејима, јер је то нечисто Мисирцима.

³³И насядаха пред него, първородният според първородството му, и най-младият според младостта му; и човеците се чудеха помежду си.

³³А сеђаху пред њим старији по старештву свом а млађи по младости својој. И згледаху се од чуда.

³⁴И [Иосиф] им пращаше от ястията си; а Вениаминовият дял беше пет пъти по-голям от дела на когото и да било от тях. И те пиха, пиха изобилно с него.

³⁴И узимајући јела испред себе слаше њима, и Венијамину допаде пет пута више него другима. И пише и напише се с њим.