¹Наричайте, [прочее], братята си Аммий {Т.е., Люде мои.}, и сестрите си Рухама {Т.е., Придобила милост.},

¹Реците браћи својој: Народе мој; и сестрама својим: Помилована.

²Съдете се с майка си, съдете се; Защото тя не Ми е жена, И Аз не съм й мъж. Нека отмахне блудствата си от лицето си, И прелюбодействата си отмежду гърдите си,

²Прите се с матером својом, прите се, јер ми није жена, нити сам јој ја муж; нека одбаци курварства своја од лица свог, и прељубе своје од дојака својих,

³Да не би да я съблека гола, И я изложа както [бе] в деня, когато се е родила, И я направя като пустиня, И я поставя като безводна земя, И я уморя с жажда.

³Да је не бих свукао голу и учинио је каква је била онај дан кад се родила, и да је не бих поставио да буде као пустиња и обратио је да буде као земља сасушена, и уморио је жеђу.

⁴Даже на чадата й няма да покажа милост, Понеже са чада от блудство.

⁴И нећу се смиловати на децу њену, јер су копилад.

⁵Защото майка им блудствува; Тая, която ги бе зачнала, постъпи срамотно; Защото рече: Ще отида след любовниците си, Които ми дават хляба ми и водата ми, Вълната ми и лена ми, маслото ми и питията ми.

⁵Јер се мати њихова курва, срамоти се родитељка њихова; јер говори: Ићи ћу за милосницима својим који ми дају хлеб мој и воду моју, вуну моју и лан мој, уље моје и пиће моје.

⁶Затова, ето, Аз ще препреча пътя ти с плет от тръни, И ще направя преграда пред нея За да не намери пътищата си.

⁶Зато ево ја ћу јој заградити пут трњем и зазидаћу зидом да не нађе стаза својих.

⁷Тя ще се завтече след любовниците си, но няма да ги стигне; Ще ги потърси, но няма да ги намери; Тогава ще рече: Ще отида и ще се върна при първия си мъж, Защото ми беше по-добре тогава, отколкото сега.

⁷И трчаће за својим милосницима, али их неће стигнути; и тражиће их, али их неће наћи; па ће рећи: Идем да се вратим к првом мужу свом, јер ми беше боље онда него сада.

⁸И тя не знаеше, че Аз съм й давал житото, виното и маслото, И умножил съм среброто и златото й, Което употребиха за Ваала.

⁸Јер она не зна да сам јој ја давао жито и вино и уље, и умножавао јој сребро и злато, од ког начинише Вала.

⁹Затова ще си взема назад житото на времето му, И виното Си на определеното му време, И ще откъсна вълната Си и лена Си, Които трябваше да покриват голотата й.

⁹Зато ћу узети натраг жито своје, кад буде време, и вино своје, кад буде време, и узећу вуну своју и лан свој, којим би покривала голотињу своју.

¹⁰И сега ще открия нечистотата й пред очите на любовниците й; И никой няма да я избави от ръката Ми.

¹⁰И открићу ругобу њену пред милосницима њеним, и нико је неће избавити из моје руке.

¹¹И ще прекратя всичкото й веселие, - Тържествата й, новолунията й, съботите й И всичките й определени празници.

¹¹И укинућу сваку радост њену, светковине њене, младине њене и суботе њене и све празнике њене.

¹²Ще опустоша и лозите й и смоковниците й, За които рече: Те са заплатата, Която ми дадоха любовниците ми, Ще ги обърна на лес. И полските животни ще ги пояждат.

¹²И потрћу чокоте њене и смокве, за које говори: Плата су ми, што ми дадоше милосници моји; и обратићу их у шуму да их једе зверје пољско.

¹³И ще я накажа за дните, [които посвещаваше] на ваалимите Когато им кадеше, Като се китеше с обеците си и огърлиците си И отиваше след любовниците си, А Мене забравяше, казва Господ.

¹³И походићу на њој дане валимске, у које им је кадила и китила се обоцима и гривнама, и ишла за својим милосницима, и мене заборавила, говори Господ.

¹⁴Но, ето, Аз ще я привлека, И като я заведа в пустинята Ще й говоря по сърцето й.

¹⁴Али ево, ја ћу је примамити и одвешћу је у пустињу, и говорићу с њом лепо.

¹⁵И [още] от там ще й дам [ханаанските] лозя, И долината Ахор {Т.е., Смущение.} за врата на надежда; И там тя ще се отзове както в дните на младостта си, И както в деня, когато възлезе из Египетската земя.

¹⁵И даћу јој винограде њене од тог места, и долину Ахор за врата надању, и онде ће певати као за младости своје и као кад је ишла из Мисира.

¹⁶В оня ден, казва Господ, Ще Ме наричаш: Мъж ми; И няма да Ме наричаш вече: Ваал ми {Т.е., Мой господар.}.

¹⁶И тада ћеш ме, говори Господ, звати: Мужу мој; а нећеш ме више звати: Вале мој.

¹⁷Защото ще премахна имената на ваалимите от устата й; И те няма вече да се поменуват с имената си.

¹⁷Јер ћу уклонити из уста њених имена Валова; и неће им се више помињати имена.

¹⁸В оня ден ще направя за тях завет С полските зверове, С небесните птици, И със земните гадини; И като строша лък, и меч, и бой, [и ги махна] от земята, Ще ги населя в безопасност.

¹⁸И тада ћу им учинити завет са зверјем пољским и са птицама небеским и с бубинама земаљским; и поломићу лук и мач и рат да их нестане у земљи, и учинићу да леже без страха.

¹⁹И ще те сгодя за Себе Си за винаги; Да! Ще те сгодя за Себе Си в правда и в съдба, В милосърдие и милости.

¹⁹И заручићу те себи довека, заручићу те себи правдом и судом и милошћу и милосрђем.

²⁰Ще те сгодя за Себе Си във вярност; И ще познаеш Господа.

²⁰И заручићу те себи вером, и познаћеш Господа.

²¹И в оня ден ще отговоря, казва Господ, Ще отговоря на небето, И то ще отговори на земята,

²¹И тада ћу се одазвати, говори Господ, одазваћу се небесима, а она ће се одазвати земљи.

²²И земята ще отговори на житото, на виното и на маслото, И те ще отговорят на Иезраела.

²²А земља ће се одазвати житу и вину и уљу, а то ће се одазвати Језраелу.

²³И ще я насея за Себе Си на земята; И ще покажа милост към непомилваната; И на ония, които не бяха Мои люде ще река: Мои люде сте вие; И те ще рекат [всеки един]: Ти си мой Бог.

²³И посејаћу је себи на земљи, и смиловаћу се на Лорухаму, и рећи ћу Лоамији: Ти си мој народ, и он ће рећи: Боже мој!