¹В оня ден тая песен ще се изпее в Юдовата земя: Имаме укрепен град; Спасение ще тури Бог за стени и подпорки.

¹Тада ће се певати ова песма у земљи Јудиној: Имамо тврд град; зидови су и опкоп спасење.

²Отворете портите, За да влезе праведният народ, който пази истината.

²Отворите врата да уђе народ праведни, који држи веру.

³Ще опазиш в съвършен мир Непоколебимия ум, Защото на Тебе уповава.

³Ко се Тебе држи, чуваш га једнако у миру, јер се у Тебе узда.

⁴Уповавайте на Господа винаги, Защото Господ Иеова е вечна канара:

⁴Уздајте се у Господа довека, јер је Господ Господ Вечна стена.

⁵Защото събаря живеещите на високо, Снишава високостоящия град, Снишава го дори до земята, Хвърля го дори в пръстта.

⁵Јер понижује оне који наставају на висини, град високи обара, обара га на земљу, обраћа га у прах.

⁶Ногата ще го потъпче - Нозете на сиромаха, стъпките на бедния.

⁶Те га гази нога, ноге убогих, стопала невољних.

⁷Пътят на праведния е прав път; Пътеката на праведния Ти направляваш.

⁷Пут је праведнику прав, Ти равниш стазу праведноме.

⁸Да! в пътя на Твоите съдби, Господи, Те чакахме; Желанието на душата [ни] е към Твоето име и към възпоменание за Тебе.

⁸И на путу судова Твојих, Господе, чекамо Те; Твоје име и Твој спомен жуди душа.

⁹С душата си Те пожелах нощем, Да! с дълбочината на духа си Тебе търся в зори; Защото, когато Твоите съдби [се вършат] на земята Жителите на света се учат правда.

⁹Душом својом жудим Тебе ноћу, и духом својим што је у мени тражим Те јутром; јер кад су судови Твоји на земљи, уче се правди који живе у васиљеној.

¹⁰Ако се покаже милост към нечестивия, Пак той няма да се научи на правда; [Даже] в земята на правотата ще постъпва неправедно, И не ще погледне на Господното величие.

¹⁰Ако се и помилује безбожник, не учи се правди, у земљи најправеднијој чини безакоње и не гледа на величанство Господње.

¹¹Господи, ръката Ти е издигната, но те не виждат; Обаче ще видят ревността Ти за людете Ти, и ще се посрамят; Огън даже ще погълне враговете Ти.

¹¹Господе! Рука је Твоја високо подигнута, а они не виде; видеће и посрамиће се од ревности за народ, и огањ ће прождрети непријатеље Твоје.

¹²Господи, Ти ще отредиш мир за нас, Защото си извършил за нас и всичките ни дела.

¹²Господе! Нама ћеш дати мир, јер сва дела наша Ти си нам учинио.

¹³Господи Боже наш, освен Тебе други господари са владели над нас; А само чрез Тебе ще споменуваме Твоето име.

¹³Господе Боже наш, господарише над нама господари други осим Тебе, али само Тобом помињемо име Твоје.

¹⁴Те са мъртви, няма да живеят; Те са сенки няма да се издигнат; Защото Ти си ги наказал и изтребил, И си направил всеки спомен за тях да изчезне.

¹⁴Помреше, неће оживети, мртви будући неће устати, јер си их Ти походио и истребио, затро сваки спомен њихов.

¹⁵Умножил си народа, Господи; Умножил си народа; прославил си се; Разширил си всичките граници на страната.

¹⁵Господе, умножио си народ, умножио си народ и прославио си се, али си их загнао на све крајеве земаљске.

¹⁶Господи в скръбта прибягнаха към Тебе, Изляха тайна [молитва, когато] наказанието Ти бе върху тях.

¹⁶Господе, у невољи тражише Те, и зваше покорну молитву кад си их карао.

¹⁷Както непразна жена, Когато наближава да роди, е в мъка И вика в болките си, Такива станахме и ние пред Тебе, Господи.

¹⁷Као трудна жена кад хоће да се породи па се мучи и виче од бола, такви бејасмо ми пред Тобом, Господе!

¹⁸Станахме непразни, бяхме в мъка, Но като че ли вятър родихме; Никакво избавление не извършихме на земята, Нито паднаха [пред нас] жителите на света.

¹⁸Затруднесмо, мучисмо се да родимо, и као да родисмо ветар, никако не помогосмо земљи, нити падоше који живе у васиљеној.

¹⁹Твоите умрели ще оживеят; Моите мъртви тела ще възкръснат. Събудете се и запейте радостно вие, които обитавате в пръстта, Защото росата Ти е като росата по тревите, И земята ще предаде {Еврейски: Изхвърли.} мъртвите.

¹⁹Оживеће мртви твоји, и моје ће мртво тело устати. Пробудите се, и певајте који станујете у праху; јер је Твоја роса роса на трави, и земља ће изметнути мртваце.

²⁰Дойдете, люде Мои, влезте в скришните си стаи, И затворете вратите след себе си; Скрийте се за един малък миг, Догдето премине гневът.

²⁰Хајде народе мој, уђи у клети своје, и закључај врата своја за собом, прикриј се зачас, докле прође гнев.

²¹Защото, ето, Господ излиза от мястото Си, За да накаже жителите на земята за беззаконието им; И земята ще открие кървите си, И не ще покрие вече убитите си.

²¹Јер, гле, Господ излази из места свог да походи становнике земаљске за безакоње њихово, и земља ће открити крв своју нити ће више покривати побијене своје.