¹В това време Езекия се разболя до смърт; И пророк Исаия, Амосовият син, дойде при него та му рече: Така казва Господ: Нареди за дома си, понеже ще умреш и няма да живееш.

¹У то време разболе се Језекија на смрт; и дође к њему пророк Исаија син Амосов и рече му: Овако вели Господ: Нареди за кућу своју, јер ћеш умрети и нећеш остати жив.

²Тогава Езекия обърна лицето си към стената та се помоли Господу, казвайки:

²А Језекија се окрете лицем к зиду, и помоли се Господу,

³Моля Ти се, Господи, спомни си сега как ходих пред Тебе с вярност и с цяло сърце, и върших това, което е угодно пред Тебе. И Езекия плака горко.

³И рече: Ох, Господе, опомени се да сам једнако ходио пред Тобом верно и с целим срцем, и творио шта је Теби угодно. И плака Језекија веома.

⁴Тогава дойде Господното слово към Исаия и рече:

⁴Тада дође реч Господња Исаији говорећи:

⁵Иди та кажи на Езекия: Така казва Господ, Бог на баща ти Давида: Чух молитвата ти, видях сълзите ти; ето Аз ще приложа на живота ти петнадесет години.

⁵Иди и реци Језекији: Овако вели Господ Бог Давида оца твог: Чуо сам молитву твоју, и видео сам сузе твоје, ево додаћу ти веку петнаест година.

⁶И ще избавя и тебе и тоя град от ръката на асирийския цар, и ще защитя тоя град.

⁶И избавићу тебе и овај град из руку цара асирског, и бранићу овај град.

⁷И това ще ти бъде знамението от Господа, че Господ ще извърши това, което каза:

⁷И ово нека ти буде знак од Господа да ће учинити Господ шта је рекао.

⁸ето, ще върна сянката десет градуса надире, които е изминала върху слънчевия часовник на Ахаза. И тъй слънцето се върна надире десет градуса, които бе изминало.

⁸Ево ја ћу вратити сен по коленцима по којима је сишао на сунчанику Ахазовом натраг за десет коленаца. И врати се сунце за десет коленаца по коленцима по којима беше сишло.

⁹Ето какво писа Юдовият цар Езекия, когато бе се разболял и оздравя от болестта си:

⁹Ово написа Језекија цар Јудин кад се разболе, и оздрави од болести своје:

¹⁰Аз рекох: В половината от дните си Ще вляза в портите на преизподнята; Лиших се от остатъка на годините си.

¹⁰Ја рекох, кад се пресекоше дани моји: Идем к вратима гробним, узе ми се остатак година мојих.

¹¹Рекох: Няма да видя [вече] Господа, Господа, в земята на живите; Няма да видя вече човека [Като съм] между ония, които престанаха да живеят.

¹¹Рекох: Нећу видети Господа Господа у земљи живих, нећу више видети човека међу онима који станују на свету.

¹²Жилището ми се премести, и се дигна от мене като овчарски шатър; Навих живота си като тъкач; от основата Той ще ме отреже; Между заранта и вечерта ще ме довършиш.

¹²Век мој прође и пренесе се од мене као шатор пастирски; пресекох живот свој као ткач, одсећи ће ме од оснутка; од јутра до вечера учинићеш ми крај.

¹³Успокоявах се до сутринта; [но] той като лъв троши всичките ми кости; Между заранта и вечерта ще ме довършиш.

¹³Мишљах за јутра да ће као лав потрти све кости моје; од јутра до вечера учинићеш ми крај.

¹⁴Като ластовица [или] жерав така крещях, Стенех като гургулица; очите ми изнемощяха [от гледане] нагоре. В утеснение съм, Господи; стани ми поръчител.

¹⁴Пиштах као ждрал и као ластавица, уках као голубица, очи ми ишчилеше гледајући горе: Господе, у невољи сам, олакшај ми.

¹⁵Що да кажа аз? Той ми рече, и сам го изпълни; Ще ходя смирено през всичките си години поради огорчението на душата си.

¹⁵Шта да кажем? Он ми каза, и учини. Проживећу све године своје по јаду душе своје.

¹⁶Чрез тия неща живеят човеците, Господи, И само в тях е животът на моя дух; Така ще ме изцелиш и ще ме съживиш.

¹⁶Господе, о том се живи и у том је свему живот духа мог, исцелио си ме и сачувао у животу.

¹⁷Ето, [излезе за моя] мир гдето имах голяма горест; И Ти, от любов към душата ми, си я избавил от рова на тлението, Защото си хвърлил зад гърба Си всичките ми грехове.

¹⁷Ево, на мир дође ми љут јад; али Теби би мило да извучеш душу моју из јаме погибли, јер си бацио за леђа своја све грехе моје.

¹⁸Защото преизподнята не може да Те хвали; смъртта не може да Те славослови; Ония, които слизат в рова, не могат да се надеят на Твоята вярност.

¹⁸Јер неће гроб Тебе славити, неће Те смрт хвалити, и који сиђу у гроб не надају се Твојој истини.

¹⁹Живият, живият, той ще те хвали, както аз днес; Бащата ще извести на чадата [си] Твоята вярност.

¹⁹Живи, живи, они ће Те славити као ја данас: отац ће синовима јављати истину Твоју.

²⁰Господ е [близо] да ме спаси; Затова ще пеем моите песни със струнни инструменти В дома Господен през всичките дни на живота си.

²⁰Господ ме спасе, зато ћемо певати песме моје у дому Господњем док смо год живи.

²¹А Исаия беше казал: Нека вземат низаница смокини и ги турят за компрес на цирея; и [царят] ще оздравее.

²¹А Исаија беше рекао да узму груду сувих смокава и превију на оток, те ће оздравити.

²²Също и Езекия беше казал: Какво е знамението, че ще възляза в Господния дом?

²²И Језекија беше рекао: Шта ће бити знак да ћу отићи у дом Господњи?