1Прегъна се Вил, наведе се Нево; Идолите им са [натоварени] на животни и на добитък; Товарът, който вие носехте [в шествията си] стана тежък на умореното [животно].
1Паде Вил, извали се Нево; ликови њихови метнуше се на животињу и на стоку; шта носите, тешко је, и умориће.
2Наведоха се, всички паднаха; Те не можаха да отърват товара, Но сами отидоха в плен.
2Извалише се, падоше сви, не могоше избавити товар, него и сами одоше у ропство.
3Слушайте Ме, доме Яковов, И всички останали от Израилевия дом, Който съм носил още от утробата, И съм държал още от рождението.
3Слушајте ме, доме Јаковљев и сви који сте остали од дома Израиљевог, које носим од утробе, које држим од рођења.
4Даже до старостта [ви Аз] съм същият, И докато побелеете Аз ще [ви] нося Аз [ви] направих, и Аз ще [ви] държа, Да! Аз ще [ви] нося и избавя.
4И до старости ваше ја ћу бити исти, и ја ћу вас носити до седог века; ја сам створио и ја ћу носити, ја ћу вас носити и избавићу.
5На кого ще Ме оприличите, и [с кого] ще Ме сравните и съпоставите, Та да бъдем подобни?
5С ким ћете ме изједначити и упоредити? Кога ћете ми узети за прилику да би био као ја?
6Ония, които изсипват злато из мешеца, И претеглят сребро с везни, Те наемат златар, та го направя бог, [Пред който] падат и се покланят;
6Просипају злато из тобоца и мере сребро на мерила, плаћају златару да начини од њега бога, пред којим падају и клањају се.
7Дигат го на рамо и го носят Та го поставят на мястото му; И той стои там, и от мястото си няма да мръдне; Още и вика човек към него, но не може да отговори, Нито да го избави от бедата му.
7Мећу га на раме и носе га, и постављају га на место његово, те стоји и не миче се с места свог; ако га ко зове, не одзива се нити га избавља из невоље његове.
8Помнете това, и покажете се мъже; Докарайте ги на ума си, вие престъпници.
8Памтите то, и покажите се да сте људи, узмите на ум, преступници!
9Помнете предишните неща от древността; Защото Аз съм Бог, и няма друг; [Аз съм] Бог, и няма подобен на Мене,
9Памтите шта је било од старине; јер сам ја Бог, и нема другог Бога, и нико није као ја,
10Който от началото изявявам края, И от древните времена нестаналите още неща, И казвам: Намерението Ми ще устои, И ще извърша всичко що Ми е угодно;
10Који од почетка јављам крај и издалека шта још није било; који кажем: намера моја стоји и учинићу све што ми је воља.
11Който зове хищна птица от изток, От далечна земя мъжа по намерението Си; Да! рекох, и ще направя да стане; Намислих, и ще го извърша.
11Зовем с истока птицу и из далеке земље човека који ће извршити шта сам наумио. Рекох и довешћу то, наумих и учинићу.
12Слушайте Ме, вие коравосърдечни, Които сте далеч от правдата:
12Слушајте ме, који сте упорног срца, који сте далеко од правде.
13Приближих правдата Си тя не ще бъде далеч, И спасението Ми няма да закъснее И ще дам спасение в Сион, Славата Си на Израиля.
13Приближих правду своју, није далеко, и спасење моје неће одоцнити, јер ћу у Сиону поставити спасење, у Израиљу славу своју.