¹Чуйте това, доме Яковов, Които сте се нарекли с Израилевото име, Които излязохте из Юдовия източник. Които се кълнете в името Господно И си спомняте за Бога Израилев, Но не с истина, нито с правда;

¹Чујте ово, доме Јаковљев, који се зовете именом Израиљевим, и из воде Јудине изађосте, који се кунете именом Господњим, и Бога Израиљевог помињете, али не по истини и по правди.

²(Защото наименуват се от светия град, И се облягат на Израилевия Бог, Чието име е Иеова на Силите):

²Јер се именују по Светом граду, ослањају се на Бога Израиљевог, коме је име Господ над војскама.

³От древността обявих предишните дела; Да! излязоха из устата Ми, и Аз ги прогласих; Внезапно ги извърших, и те се сбъднаха.

³Шта је пре бивало, казивах напред одавно, и шта из мојих уста изађе и објавих, учиних брзо и зби се.

⁴Понеже познавах, че си упорит, Че вратът ти е желязна жила, и челото ти медно,

⁴Знао сам да си упоран, и врат да ти је гвоздена жила, и чело да ти је од бронзе.

⁵Затова от древността ти обявих [тия неща], Преди да станат прогласих ти [ги], Да не би да речеш: Идолът ми ги извърши, да! изваяното ми, И излеяното ми ги заповяда.

⁵И зато ти одавна објавих, пре него се зби казах ти, да не би рекао: Идол мој учини то, и лик мој резани и лик мој ливени заповедише тако.

⁶Това ти си чул; виж всичко това; И вие, не ще ли го вие прогласите? От сега ти изявявам нови неща, Дори скрити, които ти не си знаел.

⁶Чуо си; погледај све то; а ви нећете ли објављивати? Одселе ти јављам ново и сакривено, шта ниси знао;

⁷Те сега станаха, а не отдавна, И преди този ден нито си слушал за тях, Да не би да речеш: Ето, аз знаех това.

⁷Сада се створи, и недавно, и пре овог дана ниси чуо, да не кажеш: Гле, знао сам.

⁸Нито даже си слушал, нито даже си знаел, Нито даже са били отворени от древността ушите ти; Защото знаех, че ти постъпваше много коварно, И още от утробата си бил наречен престъпник.

⁸Нити си чуо ни знао, и пре ти се уши не отворише, јер знадох да ћеш чинити неверу, и да се зовеш преступник од утробе материне.

⁹Заради Своето име ще отложа [изливането на] гнева Си, И заради славата Си ще се въздържа от тебе, да те не изтребя.

⁹Имена свог ради устегнућу гнев свој, и ради хвале своје уздржаћу се према теби, да те не истребим.

¹⁰Ето, очистих те, но не като сребро; Изпитах те в пещта на скръбта.

¹⁰Ево, претопићу те, али не као сребро, пребраћу те у пећи невоље.

¹¹Заради Себе Си ще сторя това; Защото как да се оскверни [името Ми?] Да! не ща да дам славата Си на друг.

¹¹Себе ради, себе ради учинићу, јер како би се хулило на име моје? И славе своје нећу дати другом.

¹²Чуй Ме, Якове, и Израилю, когото Аз призовах: Аз съм същият, Аз първият, и Аз последният.

¹²Чуј ме, Јакове и Израиљу, ког ја позвах: ја сам први, ја сам и последњи.

¹³Да! Моята ръка основа земята, И десницата Ми разпростря небето; Когато ги извикам, те всички се представят.

¹³И моја је рука основала земљу, и моја је десница измерила небеса пеђу; кад их зовнем, сви дођу.

¹⁴Съберете се, всички вие, и чуйте: Кой от тях е възвестил това? Оня, когото Господ възлюби, ще извърши волята Му над Вавилон, И мишцата му [ще бъде над] халдеите.

¹⁴Скупите се сви и чујте: ко је од њих објавио ово? Господ га милује, он ће извршити вољу Његову на Вавилону, и мишица ће Његова бити насупрот Халдејцима.

¹⁵Аз, Аз говорих, да! призовах го; Доведох го; и пътят му ще благоуспее.

¹⁵Ја, ја рекох, и позвах га, довешћу га, и биће срећан на свом путу.

¹⁶Приближете се при Мене, чуйте това; От начало не съм говорил скришно; Откак стана това, Аз бях там; И сега ме прати Господ Иеова и Духът Му.

¹⁶Приступите к мени, чујте ово: од почетка нисам говорио тајно; откако то би, бејах онде; а сада Господ Господ посла ме и Дух Његов.

¹⁷Така казва Господ Изкупителят ти, Светият Израилев: Аз съм Господ твоят Бог, Който те учи за ползата [ти], Който те води в пътя, по който трябва да ходиш.

¹⁷Овако вели Господ, Избавитељ твој, Светац Израиљев: Ја сам Господ Бог твој који те учим да би напредовао, водим те путем којим треба да идеш.

¹⁸Дано би послушал ти заповедите Ми! Тогава мирът ти щеше да бъде като река, И правдата ти като морските вълни;

¹⁸О, да си пазио на заповести моје! Мир би твој био као река, и правда твоја као валови морски;

¹⁹Потомството ти щеше да бъде като пясъка, И рожбите на чреслата ти като зърната му; Името му не би се отсякло Нито би се изтребило отпред Мене.

¹⁹И семена би твог било као песка, и порода утробе твоје као зрна његових; име се њихово не би затрло ни истребило испред мене.

²⁰Излезте от Вавилон, бягайте от халдеите; С възклицателен глас прогласете, проповядвайте това, Разгласете го до земния край, Речете: Господ изкупи слугата Си Якова.

²⁰Изађите из Вавилона, бежите од Халдејаца; гласно певајући објављујте, казујте, разглашујте до крајева земаљских; реците: Избави Господ слугу свог Јакова.

²¹И те не жадуваха, когато ги водеше през пустините; Той направи да изтекат за тях води из канарата, Още разцепи канарата, и потекоха водите.

²¹Неће ожеднети кад их поведе преко пустиње; воду из стене точиће им, јер ће расцепити камен и потећи ће вода.

²²Мир няма за нечестивите, казва Господ.

²²Нема мира безбожницима, вели Господ.