¹Сега ще пея на любезния си, Песен на обичния си за лозето Му. Любезният ми имаше лозе На много тлъсто бърдо.

¹Запеваћу сада драгом свом песму драгог свог о винограду његовом. Драги мој има виноград на родном брдашцету.

²Окопа го, и очисти го от камъните, И насади го с отбрана лоза, Съгради кула всред него, Изкопа още и лин в него; И очакваше [сладко] грозде, Но то роди диво.

²И огради га, и отреби из њега камење, и насади га племенитом лозом, и сазида кулу усред њега, и ископа пивницу у њему, и почека да роди грожђем, а он роди вињагом.

³И сега, ерусалимски жители и Юдови мъже, Съдете, моля, между Мене и лозето Ми.

³Па сада, становници јерусалимски и људи Јудејци, судите између мене и винограда мог.

⁴Що повече бе възможно да се направи за лозето Ми, Което не му направих? Защо, [тогава], докато очаквах да роди [сладко] грозде, То роди диво?

⁴Шта је још требало чинити винограду мом шта му не учиних? Кад чеках да роди грожђем, зашто роди вињагом?

⁵И сега, ето, ще ви кажа какво ще направя на лозето Си; Ще махна плета му, и то ще се похаби; Ще разбия оградата му, и то ще се потъпче;

⁵Сада ћу вам казати шта ћу учинити винограду свом. Оборићу му ограду, нека опусти; развалићу му зид, нека се погази;

⁶И ще го запустя; не ще да се подреже нито прекопае, Но ще произведе глогове и шипки; Ще заповядам още на облаците да не валят дъжд на него.

⁶Упарложићу га, неће се резати ни копати, него ће расти чкаљ и трње, и заповедићу облацима да не пуштају више дажд на њ.

⁷Защото лозето на Господа на Силите е Израилевият дом И Юдовите мъже са садът, който Го зарадва; И Той очакваше [от тях] правосъдие, но ето кръвопролитие, - Правда, но ето вопъл.

⁷Да, виноград је Господа над војскама дом Израиљев, и људи су Јудејци мили сад Његов; Он чека суд, а гле насиља, чека правду, а гле вике.

⁸Горко на ония, които прибавят къща на къща, И събират нива с нива, докато не остане място, И вие си направите да живеете сами всред земята!

⁸Тешко онима који састављају кућу с кућом, и њиву на њиву настављају, да већ не буде места и ви сами останете у земљи.

⁹Господ на Силите ми [казва] в ушите: Наистина много къщи ще запустеят без жители, Даже големи и хубави [къщи];

⁹Од Господа над војскама чух: Многе куће опустеће, у великим и лепим неће бити никога.

¹⁰Защото десет уврата лозе ще дадат [само] един ват {Виж. таблиците на края на Библията. Виж. и Езек. 45:11.} [вино], И един кор семе ще даде [само] една ефа [плод],

¹⁰Јер ће десет рала винограда дати један ват, и гомер семена даће ефу.

¹¹Горко на ония, които подраняват сутрин, за да търсят спиртно питие, Които продължават до вечер, догдето ги разпали виното!

¹¹Тешко онима који ране, те иду на силовито пиће и остају до мрака док их вино распали.

¹²И с арфа и псалтир, с тъпанче и свирка, И с вино са техните угощения; Но не се взират в делото Господно, Нито са внимавали на действието на ръцете Му.

¹²И на гозбама су им гусле и псалтири и бубњи и свирале и вино; а не гледају на дела Господња и не виде рад руку Његових.

¹³Затова Моите люде са закарани в плен, - Защото нямат знание; Па и почтените им мъже умират от глад, И множеството им съхне от жажда,

¹³Зато се народ мој одведе у ропство што не знају, и које поштује гладују, и људство његово гине од жеђи.

¹⁴Затова става преизподнята по-лакома, И отвори чрезмерно устата си; И [в нея] слизат славата им, И множеството им, и великолепието им, И ония, които се веселят между тях.

¹⁴Зато се раширио гроб и развалио ждрело своје превећ, и сићи ће у њ слава његова и мноштво његово и врева његова и који се веселе у њему.

¹⁵И навежда се долният човек, И унижава се големецът, И очите на високоумните се навеждат;

¹⁵И погнуће се прост човек, и високи ће се понизити, и поносите очи обориће се;

¹⁶А Господ на Силите се възвишава чрез правосъдие, И светият Бог се освещава чрез правда.

¹⁶Господ над војскама узвисиће се судом, и Бог Свети посветиће се правдом.

¹⁷Тогава агнетата ще пасат както в пасбищата си; И чужденци ще изядат запустелите места на тлъстите.

¹⁷И јагањци ће пасти по свом обичају, и дошљаци ће јести с пустих места претилину.

¹⁸Горко на ония, които теглят беззаконието с въжета от лъжи {Еврейски: На суета.}, И грехът като с ремъци от товарна кола, -

¹⁸Тешко онима који вуку безакоње узицама од таштине, и грех као ужем колским,

¹⁹Които казват: Нека бърза, Нека ускори делото Си, за да го видим; И нека приближи и дойде Възнамеряването от Светия Израилев, за да го разберем!

¹⁹Који говоре: Нека похита, нека брзо дође дело Његово, да видимо, и нека се приближи и дође шта је наумио Светац Израиљев, да познамо.

²⁰Горко на ония, които наричат злото добро, а доброто зло; Които турят тъмнина за виделина, а виделина за тъмнина; Които турят горчиво за сладко, а сладко за горчиво!

²⁰Тешко онима који зло зову добро, а добро зло, који праве од мрака светлост, а од светлости мрак, који праве од горког слатко а од слатког горко.

²¹Горко на ония, които са мъдри в своите очи, И които са разумни пред себе си!

²¹Тешко онима који мисле да су мудри, и сами су себи разумни.

²²Горко на ония, които са юнаци да пият вино, И силни да подправят спиртно питие, -

²²Тешко онима који су јаки пити вино и јунаци у мешању силовитог пића.

²³Които за дарове оправдават беззаконника - И отнемат от праведника правото му!

²³Који правдају безбожника за поклон, а праведнима узимају правду.

²⁴Затова, както огнен пламък пояжда плявата, И както сламата се губи в пламъка, Така и техният корен ще стане като гнилота, И цветът им ще възлезе като прах. Защото отхвърлиха поуката на Господа на Силите, И презряха думата на Светия Израилев.

²⁴Зато као што огањ прождире стрњику и слама нестаје у пламену, тако ће корен њихов бити као трулеж и цвет њихов отићи ће као прах, јер одбацише закон Господа над војскама и презреше реч Свеца Израиљевог.

²⁵За туй, гневът на Господа пламна против людете Му, И Той простря ръката Си против тях та ги порази; Та потреперяха хълмовете, И техните трупове станаха като смет всред улиците. При все това, гневът Му не се отвърна, Но ръката Му е още простряна.

²⁵Зато се распали гнев Господњи на народ Његов, и махнув руком својом на њ удари га да се горе задрмаше и мртва телеса његова бише као блато по улицама. Код свега тога гнев се Његов не одврати, него је рука Његова још подигнута.

²⁶И Той ще издигне знаме за народите от далеч, И ще засвири за всеки [от тях] от края на земята; И, ето, те скоро ще дойдат набързо.

²⁶И подигнуће заставу народима далеким, и зазвиждаће им с краја земље; и гле, они ће доћи одмах, брзо.

²⁷Никой измежду тях не ще се умори нито ще се спъне. Никой не ще задреме нито ще заспи; Нито ще се разпаше поясът от кръста им, Нито ще се скъса ремъкът на обущата им.

²⁷Неће бити међу њима уморног ни сусталог, ни дремљивог ни сањивог, никоме се неће распасати појас око њега, нити ће се коме откинути ремен на обући.

²⁸Стрелите им са остри, и всичките им лъкове запънати; Копитата на конете им ще се считат за кремък, И колелата им за вихрушка.

²⁸Стреле ће им бити оштре, и сви лукови њихови запети; копита у коња њихових биће као кремен и точкови њихови као вихор.

²⁹Ревът им ще бъде като на лъв; Те ще реват като млади лъвове; Да! ще реват, и ще сграбчат лова, и ще го завлекат, И не ще има кой да го отърве.

²⁹Рика ће им бити као у лава, и рикаће као лавићи; бучаће и уграбиће плен и однети га, и неће бити никога да отме.

³⁰И в същия ден ще реват против тях като морското бучение; И ако погледне някой на земята, ето тъмнина [и] неволя, И виделината помрачена през облаците й.

³⁰Бучаће над њим у то време као што море бучи. Тада ће погледати на земљу, а то мрак и страх, и светлост ће се помрачити над погибљу њиховом.