¹Така казва Господ: Где е разводното писмо на майка ви, С което я напуснах? Или на кого от заимодавците си ви продадох? Ето, поради вашите беззакония бяхте продадени, И поради вашите престъпления биде напусната майка ви.

¹Овако вели Господ: Где је распусна књига матере ваше којом је пустих? Или који је између рукодавалаца мојих коме вас продадох? Гле, за безакоња своја продадосте се и за ваше преступе би пуштена мати ваша.

²Защо, когато дойдох, нямаше никой, - Когато повиках, нямаше кой да отговори? Скъсила ли се е някак ръката Ми та да не може да изкупва? Или нямам ли сила да избавям? Ето, Аз със смъмрянето Си изсушавам морето, Обръщам реките в пустиня; Рибите им се вмирисват, Умирайки от жажда от нямане вода.

²Зашто кад дођох не би никога? Кад звах, нико се не одазва? Да није како год окраћала рука моја, те не може искупити? Или нема у мене снаге да избавим? Гле, претњом својом исушујем море; обраћам реке у пустињу да се усмрде рибе њихове зато што нестане воде, и мру од жеђи.

³Аз обличам небето с мрак, И турям вретище за неговото покривало.

³Облачим небеса у мрак, и кострет им дајем за покривач.

⁴Господ Иеова ми даде език на учените, За да зная как да помогна с дума на уморения; Всяка заран Той събужда, Събужда ухото ми, За да слушам като учащите се.

⁴Господ Господ даде ми језик учен да умем проговорити згодну реч уморном; буди свако јутро, буди ми уши, да слушам као ученици.

⁵Господ Иеова ми отвори ухото; И аз не се разбунтувах, Нито се обърнах назад.

⁵Господ Господ отвори ми уши, и ја се не противих, не одступих натраг.

⁶Гърба си дадох на биене, И бузите си на скубачите на косми; Не скрих лицето си от безчестие и заплювания.

⁶Леђа своја подметах онима који ме бијаху и образе своје онима који ме чупаху; не заклоних лице своје од руга ни од запљувања.

⁷Понеже Господ Иеова ще ми помогне. Затова не се смущавам, Затова съм втвърдил лицето си като кремък, И зная, че не ще бъда посрамен.

⁷Јер ми Господ Господ помаже, зато се не осрамотих, зато ставих чело своје као кремен, и знам да се нећу постидети.

⁸Близо е Оня, Който ме оправдава; Кой ще се съди с мене? нека застанем заедно. Кой ми е противник? нека се приближи при мене.

⁸Близу је Онај који ме правда; ко ће се прети са мном? Станимо заједно; ко је супарник мој? Нека приступи к мени.

⁹Ето, Господ Иеова ще ми помогне; Кой ще ме осъди? Ето, те всички ще овехтеят като дреха; Молец ще ги изяде.

⁹Гле, Господ Господ помагаће ми: ко ће ме осудити? Гле, сви ће они као хаљина оветшати, мољац ће их изјести.

¹⁰Кой измежду вас се бои от Господа И слуша гласа на Неговия служител, Но ходи в тъмнина и няма светлина? [Такъв] нека уповава на името Господно, И нека се обляга на своя Бог.

¹⁰Ко се међу вама боји Господа и слуша глас слуге Његовог? Ко ходи по мраку и нема видела, нека се узда у име Господње и нека се ослања на Бога свог.

¹¹Ето, всички вие, които запаляте огън. Които обикаляте себе си с главни, Ходете в пламъка на огъня си, И всред главните, които сте разпалили; Това ще имате от ръката Ми, - В скръб ще легнете.

¹¹Гле, сви који ложите огањ и опасујете се искрама, идите у светлости огња свог и у искрама које распалисте. То вам је из моје руке, у мукама ћете лежати.