¹Ето, ръката на Господа не се е скъсила та да не може да спаси, Нито ухото Му отъпяло та да не може да чува;

¹Гле, није окраћала рука Господња да не може спасти, нити је отежало ухо Његово да не може чути.

²Но вашите беззакония са ви отлъчили от Бога ви, И вашите грехове са скрили лицето Му от вас, та не ще да чува.

²Него безакоња ваша раставише вас с Богом вашим, и греси ваши заклонише лице Његово од вас, да не чује.

³Защото ръцете ви са осквернени от кръв, И пръстите ви от беззаконие; Устните ви говорят лъжи; езикът ви мърмори нечестие.

³Јер су руке ваше оскврњене крвљу и прсти ваши безакоњем; усне ваше говоре лаж и језик ваш изриче опачину.

⁴Никой не изкарва праведна призовка и никой не съди по истината; Уповават на суетата и говорят лъжи; Зачеват злоби и раждат беззаконие.

⁴Нема никога да виче за правду, нити има да се пре за истину; уздају се у ништавило, и говоре лаж; зачињу невољу, и рађају муку.

⁵Мътят ехиднини яйца, И тъкат паяжина. Който яде от яйцата им умира; И ако се счупи някое, излиза ехидна,

⁵Носе јаја аспидина и ткају паучину; ко поједе јаје њихово умре, и ако које разбије, изађе гуја.

⁶Паяжината им няма да стане на дрехи, Нито ще се облекат от изработките си; Делата им са беззаконни дела, И насилственото действие е в ръцете им.

⁶Платно њихово није за хаљине, нити ће се они оденути својим послом; посао је њихов безакоње и у рукама је њиховим насиље.

⁷Нозете им тичат към злото, И бързат да пролеят невинна кръв; Размишленията им са беззаконни размишления; Опустошение и разорение има в пътищата им.

⁷Ноге им трче на зло и брзе су на проливање крви праве; мисли су њихове безакоње; на путевима је њиховим пустош и расап.

⁸Те не знаят пътя на мира, И няма правосъдие в стъпките им; Сами си изкривиха пътищата; Никой, който ходи в тях, не знае мир.

⁸Пут мирни не знају, и на путевима њиховим нема правде; начинили су себи криве стазе; ко год иде по њима, не зна за мир.

⁹Затова правосъдието е далеч от нас. И правдата не стига до нас; Чакаме светлина, а ето тъмнина, - Сияние, а ходим в мрак.

⁹Зато је суд далеко од нас, и правда не долази до нас; чекамо видело, а оно, ето мрак; светлост, а оно ходимо по тами.

¹⁰Пипаме стената като слепи, Пипаме като ония, които нямат очи; По пладне се препъваме като нощем; Всред яките сме като мъртви.

¹⁰Пипамо као слепци зид, као они који немају очију пипамо; спотичемо се у подне као у сумрачје; у обиљу смо као мртви.

¹¹Всички ревем като мечки, и горчиво стенем като гълъби; Очакваме правосъдие, но няма, - Избавление, но е далеч от нас.

¹¹Ричемо свиколики као медведи, и једнако учемо као голубице; чекамо суд, а њега нема, спасење, а оно је далеко од нас.

¹²Защото се умножиха пред Тебе престъпленията ни, И греховете ни свидетелствуват против нас; Защото престъпленията ни са пред нас, А колкото за беззаконията ни, ние ги знаем.

¹²Јер се преступи наши умножише пред Тобом и греси наши сведоче на нас; јер су преступи наши код нас и безакоња своја знамо,

¹³Станахме престъпници и неверни към Господа, И отвърнахме се да не следваме нашия Бог; Говорихме насилствено и бунтовно; Заченахме и изговорихме из сърцето си лъжливи думи.

¹³Да неверу учинисмо и слагасмо Господу, и одступисмо од Бога свог, говорисмо о насиљу и одмету, да, састављасмо и износисмо из срца речи лажне.

¹⁴Затова правосъдието отстъпи назад И правдата стои далеч; Защото истината падна на площада, И правотата не може да влезе,

¹⁴Зато суд одступи натраг, и правда стоји далеко; јер истина паде на улици и правда не може да прође.

¹⁵Да! истината я няма, И който се отклонява от злото става плячка; И Господ видя, и стана Му неугодно, че нямаше правосъдие,

¹⁵И истине је нестало, и ко се уклања од зла, постаје плен. То виде Господ, и не би Му мило што нема суда.

¹⁶Видя, че нямаше човек, И почуди се, че нямаше посредник; Затова Неговата мишца издействува за него спасение, И правдата Му го подкрепи.

¹⁶И виде где нема човека, и зачуди се што нема посредника; зато учини Му спасење мишица Његова, и правда Његова подупре Га.

¹⁷Той се облече с правда като с броня, И тури на главата си спасение за шлем; Облече и одеждите на възмездието за дреха, И загърна се с ревността като с мантия.

¹⁷Јер се обуче у правду као у оклоп, и шлем спасења метну на главу; одену се осветом као оделом, и огрте се ревношћу као плаштем.

¹⁸Според [дължимите] им възмездия, така ще отплати, Ярост на противниците Си, възмездие на враговете Си; Ще даде възмездие на островите.

¹⁸По делима, по делима да врати гнев противницима својим, плату непријатељима својим, острвима да плати.

¹⁹Така ще се убоят от името на Господа [живеещите] на запад, И от славата Му [живеещите] при изгрева на слънцето; Защото ще дойде като стремителен поток, Затласкан от Господното дихание;

¹⁹И бојаће се имена Господњег са запада, и славе Његове с истока сунчаног; јер ће непријатељ навалити као река, а Дух ће Господњи подигнути заставу супрот њему.

²⁰А [като] Изкупител ще дойде в Сион И за ония от Якова, които се обръщат от престъпление, казва Господ.

²⁰И доћи ће Избавитељ у Сион и к онима од Јакова који се обраћају од греха, вели Господ.

²¹А от Моя страна, ето Моят завет с тях, казва Господ: Духът Ми, който е на тебе, И словата Ми, които турих в устата ти, Не ще липсват от устата ти, Нито от устата на потомството ти, Нито от устата на тяхното потомство {Еврейски: Потомството на потомството им.}. От сега и до века, казва Господ.

²¹А ово ће бити завет мој с њима, вели Господ: Дух мој, који је у теби, и речи моје, које метнух у уста твоја, неће отићи од уста твојих ни од уста семена твог, ни од уста семена семена твог, вели Господ, одселе и довека.