¹Кой е този, що иде от Едом, С очервени дрехи от Восора, Този славен в облеклото си, Който ходи във величието на силата си? Аз съм, Който говоря с правда, Мощен да спасявам.

¹Ко је оно што иде из Едома, из Восора, у црвеним хаљинама? Красно одевен, корачајући у величини силе своје? Ја сам, који говорим правду и вредан сам спасти.

²Защо е червено облеклото Ти, И дрехите Ти подобни на [ония на човек], който тъпче в лин?

²Зашто Ти је црвено одело и хаљине Ти као у оног који гази у каци?

³Аз сам изтъпках лина, И от племената не бе с Мене ни един човек; Да! стъпках ги в гнева Си, И смазах ги в яростта Си, Тъй че кръвта им попръска дрехите Ми, И изцапах цялото Си облекло.

³Газих сам у каци, и нико између народа не беше са мном; али их изгазих у гневу свом и потлачих у љутини својој; и крв њихова попрска ми хаљине и искаљах све одело своје.

⁴Защото денят за въздаянието бе в сърцето Ми, И годината Ми за изкупване настана.

⁴Јер је дан од освете у срцу мом, и дође година да се моји искупе.

⁵Аз разгледах, но нямаше кой да помага, И зачудих се, че нямаше кой да подкрепя; Затова, Моята мишца Ми изработи спасение, И Моята ярост, тя Ме подкрепи.

⁵Погледах, а никога не беше да помогне, и зачудих се што никога не беше да подупре; али ме десница моја избави и јарост моја подупре ме.

⁶Аз стъпках племената в гнева Си, Опих ги с яростта Си, И излях кръвта им в земята.

⁶И изгазих народе у гневу свом, и опојих их јарошћу својом, и пролих на земљу крв њихову.

⁷Ще спомена милосърдията Господни, [Причините] за хвалене Господа За всичко, що ни е подарил Господ, И за голямата благост към Израилевия дом, Която им показа според щедростите Си, И според премногото Си милости.

⁷Помињаћу доброту Господњу, хвалу Господњу за све што нам је учинио Господ, и мноштво добра што је учинио дому Израиљевом по милости својој и по великој доброти својој.

⁸Защото рече: Наистина те са Мои люде, Чада, които не ще постъпят невярно; Така им стана Спасител.

⁸Јер рече: Доиста су мој народ, синови, који неће изневерити. И би им Спаситељ.

⁹Във всичките им скърби Той скърбеше, И ангелът на присъствието Му ги избави; Поради любовта Си и поради милосърдието Си Той сам ги изкупи, Дигна ги и носи ги през всичките древни дни.

⁹У свакој тузи њиховој Он беше тужан, и анђео, који је пред Њим, спасе их. Љубави своје ради и милости своје ради Он их избави, и подиже их и носи их све време.

¹⁰Но те се разбунтуваха и оскърбиха Светия Негов Дух; Затова Той се обърна та им стана неприятел, И сам воюва против тях.

¹⁰Али се одметаше и жалостише Свети Дух Његов; зато им поста непријатељ, и ратова на њих.

¹¹Тогава людете Му си спомниха за старите Моисееви времена, [и казваха: ]Где е Оня, Който ги възведе от морето Чрез пастирите на стадото Си? - Где е оня, който положи Светия Си Дух всред тях? -

¹¹Али се опомену старих времена, Мојсија, народа свог: где је Онај који их изведе из мора с пастиром стада свог? Где је Онај што метну усред њих Свети Дух свој?

¹²Който направи славната Си мишца Да върви до Моисеевата десница? Който раздели водата пред тях, За да си придобие вечно име? -

¹²Који их води славном мишицом својом за десницу Мојсијеву? Који раздвоји воду пред њима, да стече себи вечно име?

¹³Който ги води през бездната, Като кон през пасбище, без да се препънат?

¹³Који их води преко бездана као коња преко пустиње, да се не спотакоше?

¹⁴Духът Господен ги успокои Като добитъкът, който слиза в долината; Така си водил людете Си, За да си придобиеш славно име.

¹⁴Дух Господњи води их тихо, као кад стока силази у долину; тако си водио свој народ да стечеш себи славно име.

¹⁵Погледни от небесата И виж от светото Си и славно обиталище, Где са ревността Ти и могъществените Ти дела? Ожидането на Твоите милости и щедрости е въздържано спрямо мене.

¹⁵Погледај с неба, и види из стана светиње своје и славе своје, где је ревност Твоја и сила Твоја, мноштво милосрђа Твог и милости Твоје? Еда ли ће се мени устегнути?

¹⁶Защото Ти си наш Отец, Ако и да не ни знае Авраам И да не ни признае Израил; Ти, Господи, си наш Отец; Твоето име е наш вечен Изкупител.

¹⁶Ти си заиста Отац наш, ако и не зна Аврам за нас, и Израиљ нас не познаје; Ти си, Господе, Отац наш, име Ти је, откако је века, Избавитељ наш.

¹⁷Защо си допуснал, Господи, да се отклоняваме от пътищата Ти, Да ожесточаваме сърцата си та да не Ти се боим? Върни се заради слугите Си, Племената на Твоето наследство.

¹⁷Зашто си нам дао да зађемо, Господе, с путева Твојих? Да нам отврдне срце да Те се не бојимо? Врати се ради слуга својих, ради племена наследства свог.

¹⁸Малко време го владяха Твоите свети люде; Противниците ни потъпкаха светилището Ти.

¹⁸Замало наследи народ светости Твоје; непријатељи наши погазише светињу Твоју.

¹⁹Ние сме станали като ония, над които Ти никога не си владял, Като ония, които не са били наричани с името Ти.

¹⁹Постасмо као они којима ниси никада владао нити је призивано име Твоје над њима.