¹И в дните на Юдовия цар Ахаз, син на Иотама, Озиевия син, сирийският цар Расин и Израилевият цар Факей Ромелиевият син, възлязоха против Ерусалим за да воюват против него; но не можаха да го завладеят.

¹У време Ахаза сина Јотама сина Озије цара Јудиног дође Ресин цар сирски и Факеј син Ремалијин цар Израиљев на Јерусалим да га бију, али га не могоше узети.

²И известиха на Давидовия дом, казвайки: Сирия се съюзи с Ефрема. И сърцето на [Ахаза] и сърцето на людете му се разклатиха, както горските дървета се разклащат от вятъра.

²И дође глас дому Давидовом и рекоше: Сирија се сложи с Јефремом. А срце Ахазово и срце народа његовог устрепта као дрвеће у шуми од ветра.

³Тогава рече Господ на Исаия: Излез сега да посрещнеш Ахаза, ти и син ти Сеар-Ясув {Т.е., остатъкът ще се върне.}, при края на водопровода на горния водоем, по друма към тепавичарската нива,

³Тада рече Господ Исаији: Изађи на сусрет Ахазу, ти и Сеар-јасув, син твој, накрај јаза горњег језера, на пут код поља бељаревог.

⁴и кажи му: - Гледай да си спокоен; Да не се уплашиш нито да се покажеш малодушен Поради тия две опашки на димящи главни, - Поради яростния гняв на Расина и Сирия, и на Ромелиевия син.

⁴И реци му: Чувај се и буди миран, не бој се и срце твоје нека се не плаши од два краја ових главњи што се пуше, од распаљеног гнева Ресиновог и сирског и сина Ремалијиног.

⁵Понеже Сирия, Ефрем и Ромелиевият син Сториха лошо намерение против тебе, казвайки:

⁵Што се Сирци и Јефрем и син Ремалијин договорише на твоје зло говорећи:

⁶Да възлезем против Юда и да го утесним, И да си пробием пролом в него, И да поставим Тавеиловия син за цар всред него.

⁶Хајдемо на јудејску да јој досадимо и да је освојимо и да поставимо у њој царем сина Тавеиловог.

⁷[За туй], така казва Господ Иеова: Това няма да стане, нито ще бъде.

⁷Зато овако вели Господ Бог: Неће се то учинити, неће бити.

⁸Защото главата на Сирия е Дамаск, А глава на Дамаск, Расин; И вътре в шестдесет и пет години Ефрем ще се съкруши така щото да не е вече народ, -

⁸Јер је глава Сирији Дамаск, а Дамаску је глава Ресин; и до шездесет и пет година сатрће се Јефрем тако да више неће бити народ.

⁹Ефрем, чиято глава е Самария, А глава на Самария, Ромелиевият син. Ако не вярвате [това], вие няма да се утвърдите.

⁹И глава је Јефрему Самарија, а Самарији је глава син Ремалијин. Ако не верујете, нећете се одржати.

¹⁰И Господ говори още на Ахаза, казвайки:

¹⁰И још рече Господ Ахазу говорећи:

¹¹Поискай си знамение от Господа твоя Бог; Искай го или в дълбината или във висината горе.

¹¹Ишти знак од Господа Бога свог, ишти оздо из дубине или озго с висине.

¹²Но Ахаз рече: Не ща да искам, Нито ще изпитам Господа.

¹²А Ахаз рече: Нећу искати, нити ћу кушати Господа.

¹³И [Исаия] рече: Слушайте сега, доме Давидов; Малко нещо ли ви е да досаждате на човеци, Та ще досаждате и на моя Бог?

¹³Тада рече Исаија: Слушајте сада, доме Давидов; мало ли вам је што досађујете људима, него досађујете и Богу мом?

¹⁴Затова сам Господ ще ви даде знамение: Ето, девица ще зачне и ще роди син, И ще го нарече Емануил {Т.е., Бог с нас.}.

¹⁴Зато ће вам сам Господ дати знак; ето девојка ће затруднети и родиће Сина, и наденуће Му име Емануило.

¹⁵Сгъстено мляко и мед ще яде, Когато се научи да отхвърля лошото и да избира доброто;

¹⁵Масло и мед јешће, док не научи одбацити зло а изабрати добро.

¹⁶Защото, преди да се научи детето Да отхвърли лошото и да избира доброто, Тая земя, от чиито двама царе се отвращаваш ти, Ще бъде изоставена.

¹⁶Јер пре него научи дете одбацити зло а изабрати добро, оставиће земљу, на коју се гадиш, два цара њена.

¹⁷Господ ще докара на тебе, На твоите люде и на бащиния ти дом, Дни такива каквито не са дохождали От деня когато Ефрем се е отделил от Юда, - [Ще докара] асирийският цар.

¹⁷Господ ће пустити на те и на народ твој и на дом оца твог дане, каквих није било откад се Јефрем одвоји од Јуде, преко цара асирског.

¹⁸И в същия ден Господ ще засвири за мухите, Които са в най-далечните околности на египетските реки, И за пчелите, които са в асирийската земя;

¹⁸И тада ће Господ зазвиждати мувама које су накрај река мисирских, и пчелама које су у земљи асирској;

¹⁹И те ще дойдат и всичките ще накацат по запустелите долини, И в дупките на канарите, и на всяка драка, и на всяко пасбище.

¹⁹И доћи ће и попадаће све у пусте долине и у камене раселине и на све честе и на свако дрвце.

²⁰В тоя ден Господ ще обръсне с бръснач Нает оттатък реката, асирийския цар, Главата и космите на краката, - даже и брадата ще смъкне.

²⁰Тада ће Господ обријати бритвом закупљеном испреко реке, царем асирским, главу и длаке по ногама, и браду сву.

²¹И в същия ден човек, Който храни крава и две овце;

²¹И тада ко сачува кравицу и две овце,

²²Ще яде сгъстено мляко от изобилието на млякото, което ще дават; Защото сгъстеното мляко и мед ще яде всеки, който е останал всред страната.

²²Од мноштва млека што ће давати јешће масло; јер масло и мед јешће ко год остане у земљи.

²³И в оня ден всяко място, Гдето е имало хиляда лози по хиляда сребърника, Ще бъде за глогове и тръни.

²³И тада ће свако место где има хиљаду чокота за хиљаду сребрњака зарасти у чкаљ и трње.

²⁴Със стрели и с лъкове ще дойдат [човеци] там, Защото цялата страна ще стане [само] глогове и тръни;

²⁴Са стрелама и с луком ићи ће се онамо, јер ће сва земља бити чкаљ и трње.

²⁵Поради страх от глогове и тръни Ти не ще дойдеш на никой хълм, копан [сега] с търнокоп, Но ще бъде място, на което ще изпращат говеда, И което ще тъпчат овце.

²⁵А на све горе које су се копале мотиком, на њих неће доћи страх од чкаља и трња, него ће бити испуст воловима и газиће их овце.