¹Думите на Хелкевия син Еремия, [един] от свещениците, които бяха в Анатот във Вениаминовата земя,

¹Речи Јеремије, сина Хелкијиног, између свештеника који беху у Анатоту у земљи Венијаминовој,

²към когото дохождаше Господното слово в дните на Юдовия цар Иосия, Амоновия син, в тринадесетата година от царуването му.

²Коме дође реч Господња у време Јосије сина Амоновог, цара Јудиног, тринаесте године царовања његовог,

³Дохождаше и в дните на Юдовия цар Иоаким, син на Иосия, до края на единадесетата година на Юдовия цар Седекия, син на Иосия, до пленяването на Ерусалим в петия месец.

³И у време Јоакима сина Јосијиног, цара Јудиног, до свршетка једанаесте године царовања Седекије сина Јосијиног над Јудом, док не би пресељен Јерусалим, петог месеца.

⁴Прочее, Господното слово дойде към мене и рече:

⁴И дође ми реч Господња говорећи:

⁵Преди да ти дам образ в корема познах те, и преди да излезеш из утробата осветих те. Поставих те за пророк на народите.

⁵Пре него те саздах у утроби, знах те; и пре него изиђе из утробе, посветих те; за пророка народима поставих те.

⁶Тогава рекох: О, Господи Иеова! ето, аз не зная да говоря, защото съм дете.

⁶А ја рекох: Ох, Господе, Господе! Ево, не знам говорити, јер сам дете.

⁷А Господ ми рече: Не думай - Дете съм; защото при всичките, при които ще те пратя, ще идеш, и всичко, що ти заповядвам, ще кажеш.

⁷А Господ ми рече: Не говори: Дете сам; него иди куда те год пошаљем, и говори шта ти год кажем.

⁸Да се не боиш от тях, защото Аз съм с тебе, за да те избавям, казва Господ.

⁸Не бој их се, јер сам ја с тобом да те избављам, говори Господ.

⁹Тогава Господ простря ръката Си та я допря до устата ми; и Господ ми рече: Ето, турих думите Си в устата ти.

⁹И пруживши Господ руку своју дотаче се уста мојих, и рече ми Господ: Ето, метнух речи своје у твоја уста.

¹⁰Виж, днес те поставих над народите и над царствата, за да изкореняваш и да съсипваш, да погубваш и да събаряш, да градиш и да садиш.

¹⁰Види, постављам те данас над народима и царствима да истребљујеш и обараш, и да затиреш и раскопаваш, и да градиш и да садиш.

¹¹При това Господното слово дойде към мене и рече: Що виждаш, Еремие? И рекох: Виждам бадемова пръчка {Названието на бадема по еврейски значи бързото (да цъфти) дърво.}.

¹¹После ми дође реч Господња говорећи: Шта видиш, Јеремија? И рекох: Видим прут бадемов.

¹²Тогава Господ ми рече: Право си видял; защото Аз бързам да изпълня словото Си.

¹²Тада ми рече Господ: Добро си видео, јер ћу настати око речи своје да је извршим.

¹³И втори път дойде Господното слово към мене и рече: Що виждаш ти? И рекох: Виждам котел, който възвира; и лицето му е от север.

¹³Опет ми дође реч Господња другом говорећи: Шта видиш? И рекох: Видим лонац где ври, и предња му је страна према северу.

¹⁴Тогава Господ ми рече: От север ще избухне зло Върху всичките жители на [тая] земя.

¹⁴Тада ми рече Господ: Са севера ће навалити зло на све становнике ове земље.

¹⁵Защото, ето, Аз ще повикам Всичките колена на северните царства, казва Господ; И те ще дойдат и ще поставят всеки престола си Във входа на ерусалимските порти, И срещу всичките стени около него, И срещу всичките Юдови градове.

¹⁵Јер, гле, ја ћу сазвати све породице из северних царстава, вели Господ, те ће доћи, и сваки ће метнути свој престо на вратима јерусалимским и око свих зидова његових и око свих градова Јудиних.

¹⁶И ще произнеса съдбите Си против тях Поради всичкото им нечестие, Гдето Ме оставиха и кадиха на чужди богове, И се поклониха на делата на своите ръце.

¹⁶И изрећи ћу им суд свој за сву злоћу њихову што ме оставише, и кадише другим боговима, и клањаше се делу руку својих.

¹⁷Ти, прочее, опаши кръста си, И стани та им кажи всичко, което ще ти заповядам; Да се не уплашиш от тях, Да не би Аз да те уплаша пред тях.

¹⁷Ти дакле опаши се и устани и говори им све што ћу ти заповедити; не бој их се, да те не бих сатро пред њима.

¹⁸Защото, ето, Аз те поставих днес [Като] укрепен град, железен стълб, И като медни стени против цялата страна, Против царете на Юда, против първенците му, Против свещениците му, и против людете на [тая] страна.

¹⁸Јер ево ја те постављам данас као тврд град и као ступ гвозден и као зидове бронзане свој овој земљи, царевима Јудиним и кнезовима његовим и свештеницима његовим и народу земаљском.

¹⁹Те ще воюват против тебе, Но няма да ти надвият; Защото Аз съм с тебе, за да те избавям, казва Господ.

¹⁹Они ће ударити на те, али те неће надвладати, јер сам ја с тобом, вели Господ, да те избављам.