¹Но Господ ми рече: Даже Моисей и Самуил ако биха застанали пред Мене, Пак душата Ми не би [се смилила] за тия люде. Изпъди ги от лицето Ми, и нека си излязат.

¹И рече ми Господ: Да стане Мојсије и Самуило преда ме, не би се душа моја обратила к том народу; отерај их испред мене, и нека одлазе.

²И когато ти рекат: Къде да излезем? Тогава ще им речеш: Така казва Господ: Които са за смърт, на смърт, И които са за нож, под нож; И които са за глад, на глад, И които са за плен, в плен.

²И ако ти кажу: Куда ћемо ићи? Тада им реци: Овако вели Господ: ко је за смрт, на смрт; ко је за мач, под мач; ко за глад, на глад; ко за ропство, у ропство.

³И ще докарам на тях четири вида [язви], казва Господ: Ножът да заколи и кучетата да разкъсат, А небесните птици и земните зверове Да изпоядат и да изтребят.

³И пустићу на њих четворо, говори Господ: Мач, да их убија, и псе, да их развлаче, и птице небеске и звери земаљске, да их једу и истребе.

⁴И ще ги направя да бъдат тласкани по всичките царства на света Поради Манасия, син на Юдовия цар Езекия, По причина на това, което стори в Ерусалим.

⁴И даћу их да се потуцају по свим царствима земаљским ради Манасије сина Језекијиног цара Јудиног за оно што је учинио у Јерусалиму.

⁵Защото кой ще се умилостиви за тебе, Ерусалиме? Или кой ще те пожали? Или кой ще се обърне да те попита: Как си?

⁵Јер ко би се смиловао на тебе, Јерусалиме? Ко ли би те пожалио? Ко ли би дошао да запита како ти је?

⁶Ти си Ме отхвърлил, казва Господ, Отишъл си надире, Затова ще простра ръката Си против тебе та ще те погубя; Дотегна Ми да показвам милост.

⁶Ти си ме оставио, говори Господ, отишао си натраг; зато ћу махнути руком својом на те и погубићу те; досади ми жалити.

⁷Ще ги отвея с веяло в портите на тая земя, Ще ги обезчадя, ще изтребя людете Си, [Защото] не се връщат от пътищата си.

⁷Зато ћу их извијати вијачом на вратима земаљским, учинићу их сиротима, потрћу народ свој, јер се не враћају с путева својих.

⁸Вдовиците им се умножиха пред Мене повече от морския пясък; На пладне доведох грабител върху тях против майката на младите; Внезапно докарах върху нея мъка и ужаси.

⁸Више ће ми бити удовица његових него песка морског, довешћу им на мајке момачке затираче у подне, и пустићу изненада на њих сметњу и страхоту.

⁹Оная, която роди седем, изнемощя, предаде дух; Нейното слънце залезе, когато беше още ден, Тя биде посрамена и смутена; А останалите от тях ще предам на нож Пред неприятелите им, казва Господ.

⁹Изнемоћи ће која је родила седморо и испустиће душу, сунце ће јој заћи још за дана, срамиће се и стидеће се, а остатак ћу њихов дати под мач пред непријатељима њиховим, говори Господ.

¹⁰Горко ми, майко моя, За гдето си ме родила човек за каране, И човек за препиране с целия свят! Аз нито съм давал с лихва, нито са ми давали с лихва, [Все пак, обаче], всеки от тях ме кълне.

¹⁰Тешко мени, мајко моја, што си ме родила да се са мном препире и да се са мном свађа сва земља; не давах у зајам нити ми даваше у зајам, и опет ме сви проклињу.

¹¹Господ ми каза: Непременно ще те укрепя за добро; Непременно ще заставя неприятеля да ти се моли В лошо време и в скръбно време.

¹¹Господ рече: Доиста, остатку ће твом бити добро, и бранићу те од непријатеља, кад будеш у невољи и у тескоби.

¹²[Има ли] желязо, [което] може да счупи северното желязо и медта?

¹²Еда ли ће гвожђе сломити гвожђе северно и бронзу?

¹³Имотът ти и съкровищата ти ще предам на разграбване без замяна, и по всичките твои предели, И то поради всичките ти грехове.

¹³Имање твоје и благо твоје даћу да се разграби без цене по свим међама твојим, и то за све грехе твоје.

¹⁴И ще [те] отведа с неприятелите ти В страна, която не знаеш; Защото се запали огънят на гнева Ми, И ще гори върху вас.

¹⁴И одвешћу те с непријатељима твојим у земљу које не познајеш, јер се распалио огањ од гнева мог, и гореће над вама.

¹⁵Ти, Господи, познаваш [делото ми] спомни си за мене; Посети ме и отплати за мене на гонителите ми; В дълготърпението Си не ме отнимай. Знай, че заради Тебе претърпях укор.

¹⁵Ти знаш, Господе, опомени ме се и походи ме и освети ме од оних који ме гоне; немој ме зграбити докле се устежеш од гнева; знај да подносим руг тебе ради.

¹⁶Като намерих Твоите думи изядох ги, И Твоето слово ми беше радост и веселие на сърцето; Защото се наричам с Твоето име, Господи Боже на Силите.

¹⁶Кад се нађоше речи Твоје, поједох их, и реч Твоја би ми радост и весеље срцу мом, јер је име Твоје призвано на ме, Господе Боже над војскама.

¹⁷Не седях в събрание на веселящите се, Нито се радвах [с тях]; Седях сам поради ръката Ти, Защото Ти ме изпълни с негодувание.

¹⁷Не седим у већу подсмевачком нити се с њима веселим; седим сам ради руке Твоје, јер си ме напунио срдње.

¹⁸Защо е постоянна болката ми, И раната ми тъй тежка щото не приема изцеление? Ще ми станеш ли като измамлив [поток], Като непостоянни води?

¹⁸Зашто бол мој једнако траје? И зашто је рана моја смртна, те неће да се исцели? Хоћеш ли ми бити као варалица, као вода непостојана?

¹⁹Затова, така казва Господ: Ако се върнеш [от тоя си ум], тогава пак ще те възстановя, За да стоиш пред Мене; И ако отделиш скъпоценното от нищожното, Тогава ще [те направя да] бъдеш като Моите уста. Те нека се обърнат към тебе, Но ти не се обръщай към тях.

¹⁹Зато овако вели Господ: Ако се обратиш, ја ћу те опет поставити да стојиш преда мном, ако одвојиш што је драгоцено од рђавог, бићеш као уста моја; они нека се обрате к теби, а ти се не обраћај к њима.

²⁰И ще те направя срещу тия люде яка медна стена; Те ще воюват против тебе, но няма да ти надвият, Защото Аз съм с тебе, за да те избавям И да те отървавам, казва Господ.

²⁰И учинићу да будеш том народу као јак зид бронзани, и удараће на те, али те неће надвладати; јер сам ја с тобом да те чувам и избављам, говори Господ.

²¹Ще те отърва от ръката на нечестивите, И ще те изкупя от ръката на насилниците.

²¹И избавићу те из руку злих људи, и искупићу те из руку насилничких.