¹А Пасхор, син на свещеника Емир, който беше началник в Господния дом, чу Еремия като пророкуваше тия неща.

¹А Пасхор син Имиров, свештеник, који беше старешина у дому Господњем, чу Јеремију где пророкује те речи.

²Тогава Пасхор удари пророка Еремия и тури го в кладата, която бе в горната Вениаминова порта до Господния дом.

²И удари Пасхор пророка Јеремију, и метну га у тамницу на горњим вратима Венијаминовим уз дом Господњи.

³А на утринта Пасхор извади Еремия от кладата. Тогава Еремия му рече: Господ не те нарече Пасхор, но Магор-мисавив {Т.е., Трепет отсред.}.

³А сутрадан кад Пасхор изведе Јеремију из тамнице, рече му Јеремија: Господ ти наде име не Пасхор него Магор-Мисавив.

⁴Защото така казва Господ: Ето, ще те направя ужас за самия тебе и на всичките ти приятели; те ще паднат от ножа на неприятелите си, и очите ти ще видят това; и ще предам Юда цял в ръката на вавилонския цар, който ще ги заведе пленници във Вавилон и ще ги порази с нож.

⁴Јер овако вели Господ: Ево, ја ћу пустити на те страх, на тебе и на све пријатеље твоје, који ће пасти од мача непријатеља својих, и очи ће твоје видети, и свега ћу Јуду дати у руке цару вавилонском, који ће их одвести у Вавилон, и побиће их мачем.

⁵При това, ще предам цялото богатство на тоя град, всичките му печалби, и всичките му скъпоценности, дори всичките съкровища на Юдовите царе ще предам в ръката на неприятелите им, които ще ги разграбят и ще ги вземат та ще ги занесат във Вавилон.

⁵И даћу све богатство тог града и сав труд његов и све што има драгоцено, и све благо царева Јудиних даћу непријатељима њиховим у руке, и разграбиће и узети и однети у Вавилон.

⁶И ти, Пасхоре, заедно с всички, които живеят в дома ти, ще отидеш в плен; ще дойдеш във Вавилон, там ще умреш, и там ще бъдеш погребан, ти и всичките ти приятели, на които си пророкувал лъжливо.

⁶И ти, Пасхоре, и сви који живе у твом дому отићи ћете у ропство; и доћи ћеш у Вавилон и онде ћеш умрети и онде ћеш бити погребен ти и сви пријатељи твоји, којима си пророковао лажно.

⁷Господи, примамил си ме, и аз бидох примамен; Ти си по-силен от мене и си надмогнал. Аз станах за присмех цял ден; всички се подиграват с мене;

⁷Наговарао си ме, Господе, и дадох се наговорити; био си јачи од мене и надвладао си ме; на подсмех сам сваки дан, свак ми се подсмева.

⁸Защото отворя ли уста, [не мога да не] викам; [Трябва да] викам: Насилство и грабеж! Защото словото Господно ми става [Причина за] позор и присмех цял ден.

⁸Јер од кад говорим, вапим, ради насиља и пустошења вичем, јер ми је реч Господња на поругу и на подсмех сваки дан.

⁹Но ако река: Няма да спомена за Него, Нито ще продумам вече в името Му, Тогава [Неговото слово] става в сърцето ми Като пламнал огън затворен в костите ми; Уморявам се да го задържам, но не мога.

⁹И рекох: Нећу Га више помињати, нити ћу више говорити у име Његово; али би у срцу мом као огањ разгорео, затворен у костима мојим, и уморих се задржавајући га, и не могох више.

¹⁰Защото чух клевета от мнозина; навсякъде е трепет; Обвинявайте! и ние ще го обвиним, - [Думат] всички, с които аз живеех в мир, Които гледат да се спъна, - Може би той ще се помами [в някаква погрешка], Та ще надмогнем над него и ще си му отмъстим.

¹⁰Јер чујем поруге од многих, страх од свуда: Прокажите да прокажемо; сви који беху у миру са мном, вребају да посрнем: Да ако се превари, те ћемо га надвладати и осветићемо му се.

¹¹Но Господ е с мене като мощен и страшен [защитник]; Затова гонителите ми ще се спънат И не ще надмогнат; Те ще се посрамят много, защото не постъпиха разумно; Срамът им ще бъде вечен, няма да се забрави.

¹¹Али је Господ са мном као страшан јунак; зато они који ме гоне спотакнуће се и неће надвладати; посрамиће се врло; јер неће бити срећни, срамота вечна неће се заборавити.

¹²Но, Господи на Силите, Който изпитваш праведния, И гледаш вътрешностите на сърцето, Нека видя Твоето въздаяние върху тях, Защото на Тебе поверих делото си.

¹²Зато, Господе над војскама, који кушаш праведника, који видиш бубреге и срце, дај да видим Твоју освету на њима, јер Теби казах парбу своју.

¹³Пейте Господу, хвалете Господа; Защото избави душата на немотния от ръката на злодейците.

¹³Певајте Господу, хвалите Господа, јер избави душу сиромаху из руке зликовачке.

¹⁴Проклет да бъде денят, в който се родих; Да не бъде благословен денят, в който ме роди майка ми,

¹⁴Проклет да је дан у који се родих! Дан, у који ме роди мати моја, да није благословен!

¹⁵Проклет да бъде човекът, който извести на баща ми, Казвайки: Роди ти се мъжко дете, - И с това се зарадва много;

¹⁵Проклет да је човек који јави оцу мом и врло га обрадова говорећи: Роди ти се син.

¹⁶И да бъде тоя човек като градовете, Които Господ не съжали и разори, И нека слуша заран вик, И на пладне тревога;

¹⁶И тај човек да би био као градови које Господ затре и не би Му жао! Нека слуша вику ујутру и вриску у подне,

¹⁷Защото не ме умъртви в утробата, И тъй майка ми да ми е била гроб, И утробата й [да е останала] всякога бременна.

¹⁷Што ме не усмрти у утроби материној да би ми мати моја била гроб, и утроба њена да би остала до века трудна.

¹⁸Защо излязох из утробата Да гледам труд и скръб, И дните ми да се довършат от срам.

¹⁸Зашто изиђох из утробе да видим муку и жалост и да се сврше у срамоти дани моји?