¹Словото, което дойде към Еремия за всичките Юдови люде, в четвъртата година на Юдовия цар Иоаким, Иосиевия син, която година бе и първа на вавилонския цар Навуходоносора,

¹Реч која дође Јеремији за сав народ Јудин четврте године Јоакима сина Јосијиног цара Јудиног, а то је прва година Навуходоносора цара вавилонског,

²което [слово] пророк Еремия изговори на всичките Юдови люде и на всичките ерусалимски жители, като казва:

²Коју рече Јеремија пророк свему народу Јудином и свим становницима јерусалимским, говорећи:

³От тринадесетата година на Юдовия цар Иосия, Амоновия син, дори до днес, тия двадесет и три години, Господното слово дохождаше към мене; и аз ви говорих като ставах рано и говорех; но вие не послушахте.

³Од тринаесте године Јосије сина Амоновог цара Јудиног до данас, за ове двадесет и три године, долази ми реч Господња и говорих вам зарана једнако, али не послушасте.

⁴И Господ прати до вас всичките Си слуги пророците, като ставаше рано и ги пращаше, (но не послушахте, нито приклонихте ухо да послушате),

⁴И сла вам Господ све слуге своје пророке зарана једнако, али не послушасте, нити пригнусте уха свог да бисте чули.

⁵и те казваха: Върнете се сега всеки от лошия си път и от злите си дела, и населявайте земята, която Господ даде на вас и на бащите ви от века и до века;

⁵И говораху: Вратите се сваки са свог пута злог и од злоће дела својих, па ћете остати у земљи коју даде Господ вама и оцима вашим од века до века.

⁶и не отивайте след други богове, за да им служите и да им се кланяте, и не Ме разгневявайте с делата на ръцете си; и Аз няма да ви сторя зло.

⁶И не идите за другим боговима да им служите и да им се клањате и не гневите ме делом руку својих, и нећу вам учинити зла.

⁷Но вие не Ме послушахте, казва Господ, като Ме разгневявахте с делата на ръцете си за собственото си зло.

⁷Али ме не послушасте, говори Господ, него ме гневисте делом руку својих на своје зло.

⁸Затова така казва Господ на Силите: Понеже не послушахте думите Ми,

⁸За то овако вели Господ над војскама: Што не послушасте моје речи,

⁹ето Аз ще изпратя и ще взема всичките северни родове, казва Господ, тоже и слугата Ми Навуходоносора, вавилонския цар, та ще ги доведа против тая земя, и против нейните жители, и против всички тия околни народи; ще ги обрека на изтребление, и ще ги направя за учудване и за подсвиркване, и ще ги обърна на вечна пустота.

⁹Ево, ја ћу послати по све народе северне, говори Господ, и по Навуходоносора цара вавилонског слугу свог, и довешћу их на ту земљу и на становнике њене, и на све те народе околне, које ћу затрти, и учинићу да буду чудо и подсмех и пустош вечна.

¹⁰При това, ще направя да престане между тях гласът на веселието и гласът на радостта, гласът на младоженеца и гласът на невестата, шумът на мелницата и светенето на светилото.

¹⁰И учинићу да нестане међу њима глас радостан и глас весео, глас жеников и глас невестин, лупа од жрвања и светлост од жишка.

¹¹И цялата тая земя ще бъде пуста и за учудване; и тия народи ще робуват на вавилонския цар седемдесет години.

¹¹И сва ће та земља бити пустош и чудо, и ти ће народи служити цару вавилонском седамдесет година.

¹²А когато се свършат седемдесетте години, Аз ще накажа вавилонския цар и оня народ за беззаконието им, казва Господ, също и Халдейската земя, която ще обърна във вечна пустота.

¹²А кад се наврши седамдесет година, онда ћу походити цара вавилонског и онај народ, говори Господ, за безакоње њихово, и земљу халдејску, и обратићу је у пустош вечну.

¹³И ще докарам върху оная земя всичките неща, които съм говорил против нея, всичко що има писано в тая книга, което Еремия пророкува против всичките народи.

¹³И пустићу на ту земљу све што сам говорио о њој, све што је написано у овој књизи, што пророкова Јеремија за све народе.

¹⁴Защото много народи и велики царе ще поробят и тях; Аз ще им въздам според делата им и според работата на ръцете им.

¹⁴Јер ће велики народи и силни цареви и њих покорити; тада ћу им платити по делима њиховим и по оном што су чинили рукама својим.

¹⁵Защото така ми каза Господ Израилевият Бог: Вземи от ръката Ми тая чаша с виното на яростта [Ми] та напой от нея всичките народи, до които те пращам.

¹⁵Јер овако ми рече Господ Бог Израиљев: Узми из моје руке чашу вина, овог гнева, и напој из ње све народе ка којима те ја пошаљем.

¹⁶И като пият, ще политат и обезумеят поради ножа, който ще изпратя всред тях.

¹⁶Нека пију и смету се и полуде од оштрог мача који ћу ја послати међу њих.

¹⁷Тогава взех чашата от ръката на Господа та напоих всичките народи, при които ме беше изпратил Господа[, а именно]:

¹⁷И узех чашу из руке Господу, и напојих све те народе, ка којима ме посла Господ:

¹⁸Ерусалим и Юдовите градове с царете им и първенците им, за да ги обърна в пустота, и за да станат за учудване и подсвиркване и проклетия, както са днес;

¹⁸Јерусалим и градове Јудине и цареве његове и кнезове његове, да буду пустош и чудо и подсмех и уклин, као што је данас,

¹⁹египетския цар Фараона, със слугите му, първенците му и всичките му люде;

¹⁹Фараона цара мисирског и слуге његове и кнезове његове и сав народ његов,

²⁰всичките разноплеменни люде, всичките царе на земята Уз, и всичките царе на Филистимската земя, с Аскалон, Газа, Акарон и останалите от Азот;

²⁰И сву мешавину, и све цареве земље Уза, све цареве земље филистејске, и Аскалон и Газу и Акарон и остатак од Азота,

²¹Едома, Моава и амонците;

²¹Едомце и Моавце и синове Амонове,

²²и всичките тирски царе, всичките сидонски царе, и царете на островите оттатък морето;

²²И све цареве тирске и све цареве сидонске и цареве на острвима преко мора,

²³Дедана, Тема, Вуза и всички които си стрижат издадените части на косата;

²³Дедана и Тему и Вуза, и све који се с краја стрижу,

²⁴всичките арабски царе, и всичките царе на разноплеменните люде, които населяват пустинята;

²⁴И све цареве арапске и све цареве од мешавине који живе у пустињи,

²⁵всичките зимрийски царе, всичките еламски царе, и всичките мидски царе;

²⁵И све цареве зимријске, и све цареве еламске, и све цареве мидске,

²⁶всичките северни царе, ближните и далечните, едни с други, и всичките царства на света, които са по лицето на земята; а царят на Сесах {Шифърът за Вавилон.} ще пие подир тях.

²⁶И све цареве северне, који су близу и који су далеко, како једног тако другог, и сва царства земаљска што су по земљи; а цар сисашки пиће после њих.

²⁷Затова ще им речеш: Така казва Господ на Силите, Израилевият Бог: Пийте и опийте се, повръщайте, паднете, и не ставайте вече, поради ножа, който ще изпратя всред вас.

²⁷И реци им: Овако вели Господ над војскама Бог Израиљев: Пијте и опијте се, и бљујте и падајте, да не устанете од мача који ћу пустити међу вас.

²⁸И ако откажат да вземат чашата от ръката ти и да пият, тогава да им речеш: Така казва Господ на Силите: Непременно ще пиете;

²⁸Ако ли не би хтели узети чашу из руке твоје да пију, тада им реци: Овако вели Господ над војскама: Заиста ћете пити.

²⁹защото, ето Аз докарвам зло като започвам от града, който се нарича по Моето име; и вие ли ще останете съвсем ненаказани? Няма да останете ненаказани, защото Аз ще призова нож върху всичките земни жители, казва Господ на Силите.

²⁹Јер ево почињем пуштати зло на град који се назива мојим именом, а ви ли ћете остати без кара? Нећете остати без кара, јер ћу дозвати мач на све становнике земаљске, говори Господ над војскама.

³⁰Затова пророкувай ти против тях всички тия неща, като им кажеш: Господ ще изреве свише, И ще издаде гласа Си от светото Си обиталище; Ще изреве силно против паството Си; Ще извика, като ония, които тъпчат [грозде], Против всичките жители на света.

³⁰Ти дакле пророкуј им све ове речи и реци им: Господ ће с висине рикнути, и из стана светиње своје пустиће глас свој, силно ће рикнути из стана свог, као они што газе грожђе подигнуће вику на све становнике земаљске.

³¹Екотът ще стигне и до краищата на света, Защото Господ има съд с народите; Той ще се съди с всяка твар, Ще предаде нечестивите на нож, казва Господ.

³¹Проћи ће граја до краја земље, јер распру има Господ с народима, суди се са сваким телом, безбожнике ће дати под мач, говори Господ.

³²Така казва Господ на Силите: Ето, зло ще излезе от народ към народ, И голям ураган ще се подигне От краищата на земята.

³²Овако вели Господ над војскама: Ево, невоља ће поћи од народа до народа, и велик ће се вихор подигнути од крајева земаљских.

³³В оня ден убитите от Господа ще лежат От единия край на земята до другия край на земята; Няма да бъдат оплакани, нито прибрани, нито погребани; Ще бъдат за тор по повърхността на земята.

³³И у онај ће дан бити од краја до краја земље побијени од Господа, неће бити оплакани, нити ће се покупити и погрепсти, биће гној по земљи.

³⁴Лелекайте, пастири и извикайте, И вие, началници на стадото, валяйте се [в пръстта]; Защото напълно настана времето за да бъдете заклани и разпръснати, И ще паднете като отбран съд.

³⁴Ридајте, пастири, и вичите и ваљајте се по праху, главари стаду, јер се навршише ваши дани да будете поклани, и да се разаспете, и пашћете као скупоцен суд.

³⁵И пастирите не ще имат средство за избягване, Нито началниците на стадото за избавление.

³⁵И неће бити уточишта пастирима, ни избављења главарима од стада.

³⁶Глас на вопъл от пастирите, И виене от началниците на стадото! Защото Господ опустошава пасбището им.

³⁶Викаће пастири и ридаће главари од стада, јер ће потрти Господ пашу њихову.

³⁷И мирните кошари занемяха От пламенния гняв на Господа.

³⁷И развалиће се мирни торови од жестоког гнева Господњег.

³⁸Той е оставил убежището Си като лъв; Да! земята им стана за учудване От лютостта на насилника, И от яростния Му гняв.

³⁸Као лавић оставио је шатор свој, јер ће земља њихова опустети од жестине насилникове и од љутог гнева његовог.