¹А когато целият народ съвсем беше преминал Иордан, Господ говори на Исуса, казвайки:

¹А кад сав народ пређе преко Јордана, рече Господ Исусу говорећи:

²Вземете си дванадесет човека от людете, по един човек от всяко племе,

²Изаберите из народа дванаест људи, по једног човека из сваког племена,

³и заповядайте им като кажете: Вземете си дванадесет камъни от тук, от сред Иордан, от мястото гдето нозете на свещениците стояха твърди, и занесете ги със себе си и турете ги на мястото, гдето ще пренощувате тая нощ.

³И заповедите им и реците: Узмите одавде, из средине Јордана, с места где стоје ногама својим свештеници, дванаест каменова, и однесите их са собом, и ставите их онде где ћете ноћас ноћити.

⁴Тогава Исус повика дванадесетте човека, които беше определил от израилтяните, по един човек от всяко племе;

⁴Тада дозва Исус дванаест људи, које беше одредио између синова Израиљевих, по једног човека из сваког племена.

⁵и Исус им каза: Заминете пред ковчега на Господа вашия Бог всред Иордан, и дигнете всеки от вас по един камък на рамената си, според числото на племената на израилтяните,

⁵И рече им Исус: Идите пред ковчег Господа Бога свог усред Јордана, узмите сваки по један камен на раме своје, према броју племена синова Израиљевих,

⁶за да бъде това белег между вас. И утре, когато чадата ви попитат, казвайки: Защо ви са тия камъни?

⁶Да буде знак међу вама. Кад вас после запитају синови ваши говорећи: Шта ће вам то камење?

⁷- Тогава ще им кажете: Понеже водата на Иордан се раздели пред ковчега на Господния завет; когато [ковчегът] преминаваше Иордан, водата на Иордан се раздели. И тия камъни ще бъдат за спомен до века на израилтяните.

⁷Реците им: Јер се вода у Јордану раступи пред ковчегом завета Господњег, кад прелажаше преко Јордана, раступи се вода у Јордану, и ово је камење спомен синовима Израиљевим довека.

⁸Тогава израилтяните сториха така както заповяда Исус; взеха дванадесет камъни отсред Иордан, според както рече Господ на Исуса, според числото на племената на израилтяните; и донесоха ги със себе си на мястото гдето пренощуваха, и там ги положиха.

⁸И учинише синови Израиљеви како заповеди Исус; и узеше дванаест каменова из средине Јордана, како беше рекао Господ Исусу, према броју племена синова Израиљевих; и однеше их са собом на ноћиште, и метнуше их онде.

⁹Още Исус постави дванадесет камъни сред Иордан, на мястото гдето стояха нозете на свещениците, които носеха ковчега на завета; и те са там до днес.

⁹А и усред Јордана постави Исус дванаест каменова на месту где стајаху ногама својим свештеници носећи ковчег заветни, и онде осташе до данас.

¹⁰А свещениците, които носеха ковчега, стояха всред Иордан догде се свърши всичко що Господ заповяда на Исуса да говори на людете, според всичко, което Моисей беше заповядал на Исуса. И людете побързаха та преминаха.

¹⁰Свештеници пак који ношаху ковчег стајаху усред Јордана докле се не сврши све што беше Господ заповедио Исусу да каже народу, сасвим како беше Мојсије заповедио Исусу. И народ похита и пређе.

¹¹А когато всичките люде бяха съвсем преминали, мина и Господният ковчег и свещениците пред людете.

¹¹А кад пређе сав народ, онда пређе и ковчег Господњи и свештеници, а народ гледаше.

¹²И рувимците, гадците и половината от Манасиевото племе преминаха въоръжени пред израилтяните, според както Моисей им бе казал;

¹²Пређоше и синови Рувимови и синови Гадови и половина племена Манасијиног под оружјем пред синовима Израиљевим, као што им беше казао Мојсије.

¹³около четиридесет хиляди въоръжени ратници преминаха пред Господа на бой към ерихонските полета.

¹³Око четрдесет хиљада наоружаних пређоше пред Господом преко Јордана на бој у поље јерихонско.

¹⁴В оня ден Господ възвеличи Исуса пред очите на целия Израил; и те се бояха от него, както се бояха от Моисея, през всичките дни на живота му.

¹⁴Тај дан узвиси Господ Исуса пред свим Израиљем; и бојаху га се као што су се бојали Мојсија, свега века његовог.

¹⁵Тогава Господ говори на Исуса, казвайки:

¹⁵И рече Господ Исусу говорећи:

¹⁶Заповядай на свещениците, които носят ковчега на свидетелството, да излязат от Иордан.

¹⁶Заповеди свештеницима који носе ковчег од сведочанства нека изађу из Јордана.

¹⁷И тъй, Исус заповяда на свещениците, като рече: Излезте от Иордан.

¹⁷И заповеди Исус свештеницима говорећи: Изађите из Јордана.

¹⁸А щом свещениците, които носеха ковчега на Господния завет, излязоха изсред Иордан, и стъпалата на свещеническите нозе стъпиха на сухо, водата на Иордан се върна на мястото си и преля всичките му брегове както по-напред.

¹⁸А чим свештеници који ношаху ковчег завета Господњег изађоше из среде Јордана, и стадоше на суво ногом својом, одмах се врати вода у Јордану на место своје, и потече као и пре поврх свих брегова својих.

¹⁹На десетия ден от първия месец людете излязоха от Иордан, и разположиха стан в Галгал, на източната страна от Ерихон.

¹⁹А изађе народ из Јордана десетог дана првог месеца, и стадоше у логор у Галгалу, с истока Јерихону.

²⁰И Исус постави в Галгал ония дванадесет камъни, които взеха от Иордан.

²⁰А оних дванаест каменова, што изнесоше из Јордана, постави Исус у Галгалу,

²¹Тогава говори на израилтяните, казвайки: Утре, когато чадата ви попитат бащите си, думайки: Какви са тия камъни?

²¹И рече синовима Израиљевим говорећи: Кад у будућности запитају синови ваши оце своје говорећи: Шта представља то камење?

²²( Тогава да разправите на чадата си, като речете: По сухо премина Израил тоя Иордан;

²²Тада обавестите синове своје и реците им: Сувим пређе Израиљ преко овог Јордана.

²³защото Господ вашият Бог пресуши Иорданската вода пред вас догде преминахте, както Господ вашият Бог стори на Червеното море, което пресуши пред нас догде преминахме,

²³Јер Господ Бог ваш осуши Јордан пред вама докле пређосте, као што је учинио Господ Бог ваш код Црвеног мора осушивши га пред нама докле пређосмо;

²⁴за да знаят всички племена на света, че Господната ръка е мощна, та да се боят винаги от Господа вашия Бог.

²⁴Да би познали сви народи на земљи да је рука Господња крепка, да бисте се свагда бојали Господа Бога свог.