¹Подир смъртта на Исуса, израилтяните се допитаха до Господа, казвайки: Кой пръв ще възлезе за нас против ханаанците да воюва против тях?

¹А по смрти Исусовој упиташе синови Израиљеви Господа говорећи: Ко ће између нас ићи први на Хананеје да се бије с њима?

²И Господ каза: Юда ще възлезе, ето, предадох земята в ръката му.

²И Господ рече: Јуда нека иде; ето дао сам му земљу у руке.

³Тогава Юда каза на брата си Симеона: Възлез с мене в моя предел, за да воюваме против ханаанците, и аз ще отида с тебе в твоя предел. И Симеон отиде с него.

³А Јуда рече Симеуну брату свом: Хајде са мном на мој део да се бијемо с Хананејима; пак ћу и ја ићи с тобом на твој део. И пође Симеун с њим.

⁴Юда, прочее, възлезе; и Господ предаде ханаанците и ферезейците в ръката им; и те поразиха от тях във Везек десет хиляди мъже.

⁴И изиђе Јуда; и даде им Господ Хананеје и Ферезеје у руке, и побише их у Везеку десет хиљада људи.

⁵И намериха Адонивезека във Везек, воюваха против него и поразиха ханаанците и ферезейците.

⁵Јер нађоше Адони-Везека у Везеку, и ударише на њ, и побише Хананеје и Ферезеје.

⁶А Адонивезек побягна; но те го погнаха и хванаха го, и отсякоха палците на ръцете му и на нозете му.

⁶И побеже Адони-Везек, а они га потераше и ухвативши га одсекоше му палце у руку и у ногу.

⁷И рече Адонивезек: Седемдесет царе с отсечени палци на ръцете и на нозете си са събирали [трохи] под трапезата ми; както съм аз правил, така ми въздаде Бог. И доведоха го в Ерусалим, гдето и умря.

⁷Тада рече Адони-Везек: Седамдесет царева одсечених палаца у руку и у ногу купише шта беше под мојим столом; како сам чинио, тако ми плати Бог. И одведоше га у Јерусалим, и онде умре.

⁸И юдейците воюваха против Ерусалим, и, като го завладяха, поразиха го с острото на ножа и предадоха града на огън.

⁸Јер синови Јудини ударише на Јерусалим и узеше га, и исекоше грађане оштрим мачем, а град сажегоше огњем.

⁹Подир това, юдейците слязоха, за да воюват против ханаанците, които живееха в хълмистата, и в южната и в полската страни.

⁹Потом изиђоше синови Јудини да војују на Хананеје, који живљаху у гори и на југу и у равни.

¹⁰Юда отиде и против ханаанците, които живееха в Хеврон (а по-напред името на Хеврон беше Кириат-арва), и убиха Сесая, Ахимана и Талмая;

¹⁰И Јуда изиђе на Хананеје који живљаху у Хеврону, а Хеврону беше пре име Киријат-Арва; и побише Сесаја и Ахимана и Талмаја.

¹¹и от там отиде против жителите на Девир (а по-напред името на Девир беше Кириат-сефер).

¹¹А одатле отидоше на Давиране, а Давиру пре беше име Киријат-Сефер.

¹²И рече Халев: Който порази Кириат-сефер и го превземе, нему ще дам дъщеря си Ахса за жена.

¹²И рече Халев: Ко савлада Киријат-Сефер и узме га, даћу му Ахсу кћер своју за жену.

¹³И превзе го Готониил, син на Кенеза, по-малкия брат на Халева; и той му даде дъщеря си Ахса за жена.

¹³И узе га Готонило, син Кенезов, млађи брат Халевов; и даде му Ахсу кћер своју за жену.

¹⁴И като отиваше тя му внуши щото да поиска от баща й нива; и тъй, като слезе от осела, Халев й рече: Що ти е?

¹⁴И кад полажаше, наговараше је да иште у оца њеног поље: Па скочи с магарца. А Халев јој рече: Шта ти је?

¹⁵А тя му рече: Дай ми благословение; понеже си ми дал южна страна, дай ми и водни извори. И Халев й даде горните извори и долните извори.

¹⁵А она му рече: Дај ми дар; кад си ми дао суву земљу, дај ми и изворе водене. И даде јој Халев изворе горње и изворе доње.

¹⁶И потомците на кенееца, Моисеевия тъст, отидоха от Града на палмите, заедно с юдейците, в Юдовата пустиня, която е на юг от Арад; и отидоха та се заселиха между людете.

¹⁶А и синови Кенеја таста Мојсијевог изиђоше из града палмовог са синовима Јудиним у пустињу Јудину, која је на југу од Арада. И дошавши живљаху с народом.

¹⁷Тогава Юда отиде с брата си Симеона, та поразиха ханаанците, които живееха в Сефат; и обрекоха града на изтребление; и градът се нарече Орма.

¹⁷Потом изиђе Јуда са Симеуном братом својим, и побише Хананеје који живљаху у Сефату, и раскопаше га, и прозва се град Орма.

¹⁸Юда завладя и Газа с околностите му, Аскалон с околностите му и Акарон с околностите му.

¹⁸И Газу узе Јуда с међама њеним, и Аскалон с међама његовим, и Акарон с међама његовим.

¹⁹Господ беше с Юда; и той изгони [жителите на] хълмистата страна, обаче, не изгони жителите и на долината, защото имаха железни колесници.

¹⁹Јер Господ беше с Јудом, те освоји гору; али не изагна оне који живљаху у долини, јер имаху гвоздена кола.

²⁰И дадоха Хеврон на Халева, според както Моисей беше казал; и той изгони от там тримата Енакови синове.

²⁰И дадоше Халеву Хеврон, као што беше заповедио Мојсије, а он изагна оданде три сина Енакова.

²¹А вениаминците не изгониха евусейците, които населяваха Ерусалим; но евусейците живееха в Ерусалим заедно с вениаминците, [както живеят и] до днес.

²¹А синови Венијаминови не изагнаше Јевусеја који живљаху у Јерусалиму; него Јевусеји осташе у Јерусалиму са синовима Венијаминовим до овог дана.

²²Също и Иосифовият дом, и те отидоха против Ветил; и Господ беше с тях.

²²Изиђоше и синови Јосифови на Ветиљ, и Господ беше с њима.

²³И Иосифовият дом прати да съгледат Ветил (а по-напред името на града беше Луз).

²³И уходише Ветиљ синови Јосифови, а име граду беше пре Луз.

²⁴И съгледателите видяха един човек, който излизаше из града, и рекоха му: Покажи ни, молим, входа на града, и ще ти покажем милост.

²⁴И уходе видеше човека који иђаше из града и рекоше му: Хајде покажи нам куда ћемо ући у град, па ћемо ти учинити милост.

²⁵И той им показа входа на града, и те поразиха града с острото на ножа, а човека оставиха да излезе с цялото си семейство.

²⁵А он им показа куда ће ући у град: и исекоше у граду све оштрим мачем, а оног човека пустише са свом породицом његовом.

²⁶И човекът отиде в Хетейската земя, гдето и съгради град и нарече го Луз, както е името му и до днес.

²⁶И отиде онај човек у земљу хетејску, и онде сазида град, и прозва га Луз; то му је име до данас.

²⁷Манасия не изгони [жителите на] Ветсан и селата му, нито на Таанах и селата му, нито жителите на Дор и селата му, нито жителите на Ивлеам и селата му, нито жителите на Магедон и селата му; но ханаанците настояваха да живеят в оная земя.

²⁷А Манасија не изагна становнике из Вет-Сана и села његових, ни из Танаха и села његових, ни становнике из Дора и села његових, ни становнике из Ивлеама и села његових, ни становнике из Мегида и села његових; и Хананеји стадоше живети у тој земљи.

²⁸А Израил, когато стана силен наложи на ханаанците данък, без да ги изгони съвсем.

²⁸А кад ојача Израиљ, удари на Хананеје данак, али их не изагна.

²⁹Нито Ефрем изгони ханаанците, които живееха в Гезер; но ханаанците живееха в Гезер помежду им.

²⁹Ни Јефрем не изагна Хананеје који живљаху у Гезеру; него осташе Хананеји с њим у Гезеру.

³⁰Завулон тоже не изгони жителите на Китрон, нито жителите на Наалол; но ханаанците живееха между тях и бяха обложени с данък.

³⁰Завулон не изагна становнике из Китрона, ни становнике из Налола; него осташе Хананеји с њим, и плаћаху данак.

³¹Асир не изгони жителите на Акхо, нито жителите на Сидон, нито на Ахлав, нито на Ахзив, нито на Хелва, нито на Афек, нито на Роов;

³¹Асир не изагна становнике из Акона, ни становнике из Сидона ни из Алава, ни из Ахазива, ни из Хелве, ни из Афика, ни из Реова;

³²но асирците обитаваха между ханаанците, местните жители, защото не ги изгониха.

³²Него Асир живљаше међу Хананејима, становницима оне земље, јер их не изагна.

³³Нефталим не изгони жителите на Ветсемес, нито жителите на Ветенат, но живееше между ханаанците, местните жители; обаче жителите на Ветсемес и на Ветенат му плащаха данък.

³³Нефталим не изагна становнике из Вет-Семеса, ни становнике из Вет-Аната; него живљаше међу Хананејима становницима оне земље; и становници у Вет-Семесу и у Вет-Анату плаћаху им данак.

³⁴И аморейците принудиха данците да се оттеглят в хълмистата страна, защото не ги оставиха да слизат в долината;

³⁴А Амореји притешњаваху синове Данове у гори, и не даваху им силазити у долину.

³⁵но аморейците настояваха да живеят в гората Ерес, в Еалон, и в Саалвим. Но при все това, ръката на Иосифовия дом преодоля, така щото ония бяха обложени с данък.

³⁵И Амореји стадоше живети у гори Ересу, у Ајалону и у Салвиму; а кад осили рука дома Јосифовог, плаћаше данак.

³⁶А пределът на аморейците беше от нагорнището на Акравим, от скалата и нагоре.

³⁶А међа Аморејима беше од горе акравимске, од стене па навише.