¹И след известно време, когато се жънеше пшеницата, Самсон посети жена си с едно яре и рече: Ще вляза при жена си в спалнята. Но баща й не го остави да влезе.

¹А после неколико дана, о пшеничној жетви, дође Самсон да походи жену своју донесавши јој јаре, и рече: Идем к жени својој у ложницу. Али му отац њен не даде да уђе.

²И баща й каза: Наистина аз си рекох, че ти съвсем си я намразил; затова я дадох на другаря ти. По-малката й сестра не е ли по-хубава от нея? Вземи нея, моля, вместо другата.

²Јер рече отац њен: Ја мишљах зацело да ти није по вољи, па је дадох другу твом; него млађа сестра њена није ли лепша од ње? Узми њу место оне.

³А Самсон им каза: Този път ще бъда невинен спрямо филистимците като им сторя и аз зло.

³А Самсон им рече: Ја нећу бити крив Филистејима кад им учиним зло.

⁴И тъй, Самсон отиде та хвана триста лисици, и, като взе главни, обърна опашка към опашка, и тури по една главня в средата между двете опашки.

⁴И отишавши Самсон ухвати триста лисица, и узе луча, и свеза по две у репове, и метну по један луч међу два репа.

⁵И като запали главните, пусна [лисиците] по сеитбите на филистимците и изгори копните и непожънатите класове, тоже и маслините.

⁵Па запали лучеве, и пусти у летину филистејску, и попали летину пожњевену и непожњевену, и винограде и маслинике.

⁶Тогава филистимците рекоха: Кой стори това? И думаха: Самсон зетът на тамнатеца, за гдето този взе жена му та я даде на другаря му. Затова, филистимците дойдоха та изгориха нея и баща й с огън.

⁶Тада Филистеји рекоше: Ко је то учинио? И одговорише: Самсон зет Тамнаћанинов, јер му узе жену и даде је другу његовом. Тада дођоше Филистеји и спалише огњем њу и оца њеног.

⁷А Самсон им каза: Щом правите така, аз ще си отмъстя на вас, и само тогава ще престана.

⁷А Самсон им рече: Ако сте и учинили тако, опет ћу вам се осветити, па ћу се онда оканити.

⁸И порази ги с голямо клане на длъж и на шир; {Еврейски: в пищял и в бедро.} тогава слезе та седна в разцепа на скалата Итам.

⁸И поломи их љуто ногама по бедрима: Потом отиде и настани се у пећини од стене Итама

⁹Тогава филистимците възлязоха та разположиха стан в Юда и се разпростряха в Лехий.

⁹Тада изиђоше Филистеји и стадоше у логор према Јуди, и раширише се до Лехије.

¹⁰И юдейците им рекоха: Защо сте дошли против нас? И те казаха: Дойдохме да вържем Самсона, за да му направим както направи и той на нас.

¹⁰А људи од Јуде рекоше: Што сте изашли на нас? И одговорише: Изашли смо да свежемо Самсона и да му учинимо како је он нама учинио.

¹¹Затова, три хиляди мъже от Юда слязоха в разцепа на скалата Итам, та рекоха на Самсона: Не знаеш ли, че филистимците ни станаха господари? Що е, прочее, това, което ти си ни сторил? А той им рече: Както ми сториха те, така им сторих и аз.

¹¹Тада изиђе три хиљаде људи из Јуде к пећини у стени Итаму, и рекоше Самсону: Не знаш ли да Филистеји владају над нама? А он им рече: Како су они мени учинили тако ја учиних њима.

¹²А те му рекоха: Ние сме слезли да те вържем, за да те предадем в ръката на филистимците. И Самсон им каза: Закълнете ми се, че вие няма сами да ме нападнете.

¹²Они му рекоше: Дошли смо да те свежемо и предамо у руке Филистејима. А Самсон им рече: Закуните ми се да нећете ви уложити на ме.

¹³А те приказваха с него и рекоха: Не, само ще те вържем и ще те предадем в ръката им; но да те убием, това никак няма да направим. И тъй, вързаха го с две нови въжета и го изведоха от скалата.

¹³Они му одговорише и рекоше: Нећемо; него ћемо те само свезати и предати у њихове руке, али те нећемо погубити. И свезаше га у два нова ужа и одведоше га из стене.

¹⁴Когато дойде в Лехий, филистимците го посрещнаха с възклицание. А Господният Дух дойде със сила на него; и въжетата, които бяха на мишците му, станаха като лен прегорен с огън, и връзките му [като че ли] се разтопиха от ръцете му.

¹⁴И кад он дође до Лехије, Филистеји га сретоше вичући од радости; а Дух Господњи сиђе на њ, и ужа на рукама његовим посташе као конци изгорели од ватре, и спадоше свезе с руку његових.

¹⁵И като намери оселова челюст още прясна, простря ръката си та я взе и уби с нея хиляда мъже.

¹⁵И он нађе чељуст магарећу још сирову, и пруживши руку своју узе је, и поби њом хиљаду људи.

¹⁶Тогава рече Самсон: - С оселова челюст купове, купове, С оселова челюст убих хиляда мъже.

¹⁶Потом рече Самсон: Чељушћу магарећом једну гомилу, две гомиле, чељушћу магарећом побих хиљаду људи.

¹⁷И като престана да говори, хвърли челюстта от ръката си, от което се нарече онова място Рамат-лехий. {Т.е., Хвърлянето, [или] Хълма на челюстта.}

¹⁷А кад изрече, баци чељуст из руке своје, и назва оно место Рамат-Лехија.

¹⁸А подире той ожадня премного; и извика към Господа, казвайки: Ти даде чрез ръката на слугата Си това голямо избавление; а сега да умра ли от жажда и да падна в ръката на необрязаните?

¹⁸И беше жедан јако, те завапи ка Господу и рече: Ти си учинио руком слуге свог ово избављење велико; а сад хоћу ли умрети од жеђи, или ћу пасти у руке необрезанима?

¹⁹Но Бог разцепи трапа, който е в Лехий, и вода излезе из него; и като пи, духът му се съвзе, и той се съживи; затова, нарече [мястото], което е в Лехий, Енакоре {Т.е., Извора на викащия.}, [както се нарича и] до днес.

¹⁹Тада Бог расцепи стену у Лехији, и потече вода из ње, те се напи, и поврати му се дух и оживе. Зато се прозва онај извор Ен-Акоре, који је у Лехији до данашњег дана.

²⁰И той съди Израиля във времето на филистимското [господаруване] двадесет години.

²⁰И би судија Израиљу за времена филистејског двадесет година.