¹Имаше един човек от Ефремовата хълмиста земя на име Михей.

¹А беше један човек из горе Јефремове по имену Миха.

²Той каза на майка си: Хилядата и сто сребърника, които ти бяха отнети, за които ти и прокълна, още изговори [клетвата] като слушах аз, - ето, среброто е у мене; аз го взех. А майка му рече: Благословен да е моят син от Господа.

²Он рече матери својој: Хиљаду и сто сребрника, што су ти украдени, за које си клела и говорила преда мном, ево, то је сребро у мене, ја сам га узео. А мати му рече: Господ да те благослови, сине!

³И като върна хилядата и сто сребърника на майка си, майка му каза: Действително бях посветила от ръката си среброто Господу за сина ми, за да направи изваян идол и леян кумир; и тъй, сега ще го върна на тебе.

³А кад врати хиљаду и сто сребрника матери својој, рече мати његова: То сам сребро посветила Господу из своје руке за тебе, сине мој, да се начини од њега лик резан и ливен; зато ти га сада дајем натраг.

⁴Но той върна среброто на майка си; затова майка му взе двеста сребърника и даде ги на златаря, който направи от тях изваян идол и леян кумир; и те бяха [поставени] в дома на Михея.

⁴Али он опет даде сребро матери својој, а мати узе двеста сребрника и даде златару, а он начини од њега лик резан и ливен, те беше у кући Мишиној.

⁵И тоя човек Михей, като имаше капище за богове, направи ефод и домашни идоли, и посвети един от синовете си, който му стана свещеник.

⁵И тај Миха имаше кућу за богове, и начини, оплећак и ликове, и посвети једног између синова својих да му буде свештеник.

⁶В ония дни нямаше цар в Израиля; всеки правеше каквото му се виждаше угодно.

⁶У то време не беше цара у Израиљу: сваки чињаше шта му драго.

⁷И имаше един момък от Витлеем Юдов, [град] на Юдовите семейства, който беше левитин, и е бил там пришелец.

⁷А беше један младић из Витлејема Јудиног, од породице Јудине, који беше Левит и онде борављаше.

⁸Тоя човек замина от града, от Витлеем Юдов, за да пришелствува, гдето намери [място], и като пътуваше, дойде до Михеевата къща в Ефремовата хълмиста земя.

⁸Он отиде из тог града, Витлејема Јудиног, да се настани где може; и идући својим путем дође у гору Јефремову до куће Мишине.

⁹И Михей му каза: От где идеш? А той му рече: Аз съм левитин, от Витлеем Юдов, и отивам да пришелствувам, гдето намеря [място].

⁹А Миха му рече: Откуда идеш? Одговори му Левит: Из Витлејема Јудиног, идем да се настаним где могу.

¹⁰И Михей му каза: Седи у мене и стани ми отец и свещеник; и аз ще ти давам по десет сребърника на годината, една премяна дрехи и храната ти. И тъй, левитинът влезе у него.

¹⁰А Миха му рече: Остани код мене, и буди ми отац и свештеник, а ја ћу ти дати десет сребрника на годину и двоје хаљине и храну. И отиде Левит к њему.

¹¹И левитинът беше благодарен да седи у човека, и тоя момък му стана като един от синовете му.

¹¹И Левиту би по вољи да остане код њега, и би му тај младић као да му је син.

¹²И Михей посвети левитина и момъкът му стана свещеник; и остана в Михеевата къща.

¹²И Миха посвети Левита да му је свештеник тај младић, и оста у кући Мишиној.

¹³Тогава каза Михей: сега зная, че Господ ще ми стори добро, защото имам левитин за свещеник.

¹³Тада рече Миха: Сада знам да ће ми Господ учинити добро зато што имам Левита свештеника.