¹Тогава всичките израилтяни излязоха, и цялото общество, от Дан до Вирсавее, заедно с Галаадската земя, се събра като един човек пред Господа в Масфа.

¹Тада изиђоше сви синови Израиљеви, и сабра се сав народ једнодушно, од Дана до Вирсавеје и до земље Галадове, ка Господу у Миспу.

²И людете от всичките краища, всичките Израилеви племена, четиристотин хиляди мъже пешаци, които теглеха меч, се представиха в събранието на Божите люде.

²И главари свега народа, свих племена Израиљевих, дођоше на збор народа Божјег, четири стотине хиљада људи пешака који махаху мачем.

³И вениаминците чуха, че израилтяните отишли в Масфа. И израилтяните казаха: Разправете ни как стана това зло.

³А синови Венијаминови чуше да су синови Израиљеви отишли у Миспу. Синови Израиљеви рекоше: Кажите како се догодило то зло.

⁴И левитинът, мъжът на убитата жена, в отговор рече: Дойдох в Гавая Вениаминова, аз и наложницата ми, за да пренощуваме.

⁴А Левит, муж убијене жене одговори и рече: Дођох с иночом својом у Гавају Венијаминову да преноћим.

⁵А гавайските мъже се подигнаха против мене, и през нощта обиколиха къщата в която бях; мене искаха да убият, а наложницата ми изнасилваха, та умря.

⁵А Гавајани усташе на ме, опколише ме у кући ноћу, и хтеше ме убити; и иночу моју злоставише тако да умре.

⁶Затова взех наложницата си та я разсякох и я изпратих по всичките предели на Израилевото наследство; защото те извършиха разврат и безумие в Израиля.

⁶Зато узевши иночу своју исекох је на комаде и разаслах је у све крајеве наследства Израиљевог; јер учинише грдило и срамоту у Израиљу.

⁷Гледайте, вие израилтяните, всинца вие, съветвайте се тук помежду си, и дайте мнението си.

⁷Ето, ви сте сви синови Израиљеви; промислите и већајте.

⁸Тогава всичките люде станаха като един човек и казаха: Никой от нас няма да отиде в шатъра си, нито ще се върне някой от нас в къщата си,

⁸А сав народ уста једнодушно и рече: Да не идемо ниједан к шатору свом, и ни један да се не враћа кући својој.

⁹но ето сега какво ще направим на Гавая, [ще отидем] против нея по жребие;

⁹Него ово да учинимо Гаваји: Да бацимо жреб за њу.

¹⁰и ще вземем по десет мъжа на сто от всичките Израилеви племена, и по сто на хиляда, и по хиляда на десет хиляди, които да донесат храна на людете, та, като стигнат в Гавая Вениаминова, да им сторят според всичкото безумие, което те извършиха в Израиля.

¹⁰Да узмемо по десет људи од стотине по свим племенима Израиљевим, и по стотину од хиљаде, и по хиљаду од десет хиљада, да донесе храну народу, а он да иде да учини Гаваји Венијаминовој како је заслужила грдилом које је учинила Израиљу.

¹¹И тъй, събраха се против града всичките Израилеви мъже, обединени като един човек.

¹¹И скупи се сав народ Израиљев на онај град сложивши се једнодушно.

¹²Тогава Израилевите племена пратиха мъже по цялото Вениаминово племе да казват: Какво е това нечестие, което се е извършило помежду ви?

¹²Тада послаше племена Израиљева људе у све породице Венијаминове, и поручише им: Какво се то зло учини међу вама?

¹³Сега, прочее, предайте човеците, ония развратници, които са в Гавая, за да ги избием, и да отмахнем това зло от Израиля. Но Вениамин отказа да послуша гласа на братята си израилтяните;

¹³Сада дајте те безаконике што су у Гаваји, да их погубимо и извадимо зло из Израиља. Али не хтеше синови Венијаминови послушати браћу своју, синове Израиљеве.

¹⁴и вениаминците се събраха от градовете си на Гавая, за да излязат на бой против израилтяните.

¹⁴Него се скупише синови Венијаминови из својих места у Гавају да изиђу да се бију са синовима Израиљевим.

¹⁵И в оня ден вениаминците, [излезли] от градовете, като се преброиха, бяха двадесет и шест хиляди мъже, които теглеха меч, освен жителите на Гавая, които се преброиха седемстотин отборни мъже.

¹⁵И наброја се у то време синова Венијаминових из њихових градова двадесет и шест хиљада људи који махаху мачем осим становника гавајских, којих беше на број седам стотина људи одабраних.

¹⁶Между всички тия люде имаше седемстотин отборни мъже леваци, които всички можеха с прашка да хвърлят камъни на косъм и всеки път да улучат.

¹⁶У свем том народу беше седам стотина људи одабраних, који беху леваци, и сваки гађаше каменом из праћке у длаку не промашујући.

¹⁷А без Вениамина, Израилевите мъже, като се преброиха, бяха четиристотин хиляди мъже, които теглеха меч; всички тия бяха военни мъже.

¹⁷А људи Израиљаца наброја се осим синова Венијаминових четири стотине хиљада људи који махаху мачем, самих војника.

¹⁸Тогава израилтяните станаха, възлязоха във Ветил, та се допитаха до Бога, казвайки: Кой от нас да възлезе пръв против вениаминците? А Господ каза: Юда [да излезе] пръв.

¹⁸И уставши отидоше к дому Бога Силнога, и упиташе Бога и рекоше синови Израиљеви: Ко ће између нас ићи први у бој на синове Венијаминове? А Господ рече: Јуда нек иде први.

¹⁹И тъй, на утринта израилтяните станаха та разположиха стан против Гавая.

¹⁹Потом уставши рано синови Израиљеви стадоше у логор према Гаваји.

²⁰И Израилевите мъже излязоха на бой против Вениамина; и опълчиха се Израилевите мъже на бой против тях в Гавая.

²⁰И изиђоше синови Израиљеви у бој на синове Венијаминове, и уврсташе се синови Израиљеви да ударе на Гавају.

²¹А вениаминците излязоха из Гавая, та в оня ден повалиха на земята двадесет и две хиляди мъже от Израиля.

²¹А синови Венијаминови изиђоше из Гаваје, и поваљаше по земљи између Израиљаца у онај дан двадесет и две хиљаде људи.

²²Но людете, Израилевите мъже, се ободриха и опълчиха се пак на бой, на мястото, гдето бяха се опълчили първия ден.

²²Али се народ синова Израиљевих ослободи, те се опет уврсташе на истом месту где се беху уврстали првог дана.

²³Защото израилтяните бяха възлезли и плакали пред Господа до вечерта, и бяха се допитали до Господа, казвайки: Да възлезем ли пак на бой против потомците на брата ни Вениамина? И Господ беше казал: Възлезте против него.

²³Јер синови Израиљеви отидоше те плакаше пред Господом до вечера, и упиташе Господа говорећи: Хоћемо ли опет изаћи у бој на синове Венијамина брата свог? А Господ им рече: Изиђите на њих.

²⁴И така, на втория ден израилтяните се приближиха при вениаминците.

²⁴И изиђоше синови Израиљеви на синове Венијаминове други дан.

²⁵А на втория ден Вениамин излезе из Гавая против тях та повали на земята още осемнадесет хиляди мъже от израилтяните; всички тия теглеха меч.

²⁵И синови Венијаминови изиђоше пред њих из Гаваје други дан; и поваљаше по земљи између синова Израиљевих опет осамнаест хиљада људи, који сви махаху мачем.

²⁶Тогава всичките израилтяни и всичките люде влязоха та дойдоха във Ветил и плакаха, и седнаха там пред Господа, и постиха в оня ден до вечерта; и принесоха всеизгаряния и примирителни жертви пред Господа.

²⁶Тада сви синови Израиљеви и сав народ изиђоше и дођоше к дому Бога Силнога, и плакаше и стајаше онде пред Господом, и постише се онај дан до вечера, и принесоше жртве паљенице и жртве захвалне пред Господом.

²⁷После израилтяните се допитаха до Господа, (защото през ония дни ковчегът на Божия завет беше там,

²⁷Па упиташе синови Израиљеви Господа; јер онде беше ковчег завета Божјег у оно време;

²⁸и Финеес, син на Елеазара, Аароновият син, служеше пред него през ония дни), и запитаха: Да възлезем ли пак на бой против потомците на брата ни Вениамина? или да престанем? И Господ каза: Възлезте, защото утре ще ги предам в ръката ви.

²⁸И Финес син Елеазара сина Ароновог стајаше пред њим у оно време. И рекоше: Хоћемо ли опет изаћи у бој на синове Венијамина брата свог или ћемо се оканити? А Господ им рече: Изиђите, јер ћу их сутра предати вама у руке.

²⁹Тогава Израил постави засада около Гавая.

²⁹Тада намести Израиљ заседе око Гаваје.

³⁰И на третия ден израилтяните излязоха против вениаминците, та се опълчиха против Гавая както в предишните дни.

³⁰И синови Израиљеви изиђоше трећи дан на синове Венијаминове, и уврсташе се према Гаваји као првом и другом.

³¹А вениаминците излязоха против людете, отвлякоха се от града, и почнаха както в предишните дни да поразяват людете по пътищата, (от които единият отива към Ветил, а другият към Гавая), и убиха в полето около тридесет мъже от Израиля.

³¹А синови Венијаминови изашавши пред народ одвојише се од града, и стадоше бити и сећи народ као првом и другом по путевима, од којих један иде к дому Бога Силнога а други у Гавају, и по пољу, и убише до тридесет људи из Израиља.

³²Затова вениаминците си казаха: Те падат пред нас както по-напред. А израилтяните рекоха: Да побегнем и да ги отвлечем от града към пътищата.

³²И рекоше синови Венијаминови: Падају пред нама као пре. А синови Израиљеви рекоше: Да бежимо да их отргнемо од града на путеве.

³³Тогава всичките Израилеви мъже станаха от мястото си, та се опълчиха във Ваал-тамар, и засадата на Израиля изкочи от мястото си, от Гавайската ливада.

³³Тада сви синови Израиљеви кретоше се са свог места и уврсташе се у Вал-Тамару; и заседе Израиљеве искочише из места свог, из лука гавајских.

³⁴И дойдоха против Гавая десет хиляди отборни мъже от целия Израил, и битката ставаше ожесточена; но [вениаминците] не знаеха, че бедата ги застигаше.

³⁴И дође на Гавају десет хиљада људи изабраних из свега Израиља, и бој поста жешћи, а они не опазише да ће их зло задесити.

³⁵Защото Господ порази Вениамина пред Израиля; и в оня ден израилтяните погубиха от вениаминците двадесет и пет хиляди и сто мъже; те всички теглеха меч.

³⁵И Господ поби Венијамина пред Израиљем, и синови Израиљеви погубише онај дан од синова Венијаминових двадесет и пет хиљада и сто људи, који сви мачем махаху.

³⁶И вениаминците видяха, че бяха поразени. Защото израилевите мъже отстъпиха пред вениаминците, като разчитаха на засадата, която бяха поставили против Гавая.

³⁶И синови Венијаминови видеше да су надбијени: јер синови Израиљеви узмакоше испред синова Венијаминових уздајући се у заседе које беху наместили код Гаваје;

³⁷Тогава засадата побърза та се спусна върху Гавая; и засадата дебнеше напред, и поразиха целия град с острото на ножа.

³⁷А они што беху у заседи навалише брже у Гавају, и ушавши исекоше све по граду оштрим мачем.

³⁸А Израилевите мъже бяха определили знак с ония, които бяха в засадата, да направят да се издигне от града голям стълб дим.

³⁸А беху синови Израиљеви уговорили с онима у заседи да за знак запале ватру да се дигне велик дим из града.

³⁹И когато израилтяните отстъпиха в битката, Вениамин почна да поразява, и уби от израилтяните около тридесет мъже, защото си рекоха: Наистина те падат пред нас както при първата битка.

³⁹Тако синови Израиљеви стадоше бежати из боја, а синови Венијаминови почеше убијати, и исекоше до тридесет људи између синова Израиљевих говорећи: Доиста падају пред нама као у пређашњем боју.

⁴⁰Но когато облакът почна да се издига от града в димен стълб, вениаминците погледнаха назад, и, ето, целият град се издигаше [в дим] към небето.

⁴⁰Али кад се пламен и дим као стуб диже из града, обазреше се синови Венијаминови, и гле, огањ се из града дизаше до неба.

⁴¹Тогава се повърнаха Израилевите мъже; и Вениаминовите мъже се смутиха, защото видяха, че бедата ги постигна.

⁴¹Тада се вратише синови Израиљеви, а синови Венијаминови сметоше се видећи да их је зло задесило;

⁴²Затова обърнаха се пред Израилевите мъже към пътя за пустинята; но битката ги притисна; и те погубваха всред градовете ония които излизаха из тях.

⁴²И побегоше испред синова Израиљевих к пустињи; али их војска гоњаше, и који из градова излажаху, бише их међу собом.

⁴³Заобиколиха вениаминците, гониха ги, и тъпкаха ги лесно до срещу Гавая към изгрева на слънцето.

⁴³Тако опколише синове Венијаминове, гонише их, тлачише их од Менује до Гаваје к истоку.

⁴⁴И паднаха от Вениамина осемнадесет хиляди мъже, - всички храбри мъже.

⁴⁴И погибе синова Венијаминових осамнаест хиљада људи, самих јунака.

⁴⁵Прочее, те се обърнаха та побягнаха към пустинята в канарата Римон; а [израилтяните] набраха от тях пабирък по пътищата, пет хиляди мъже, после ги гониха до Гидом и [там] убиха от тях две хиляди мъже.

⁴⁵А оних што се окретоше и побегоше у пустињу к стени Римону, напабирчише их по путевима пет хиљада људи, и тераше их до Гидома и побише их две хиљаде људи.

⁴⁶Така, всичките, които паднаха в оня ден от Вениамина, бяха двадесет и пет хиляди мъже, които теглеха меч, - всички храбри мъже.

⁴⁶И тако свега погибе онај дан синова Венијаминових двадесет и пет хиљада људи који махаху мачем, све самих јунака.

⁴⁷А шестстотин мъже се обърнаха та побягнаха към пустинята в канарата Римон; и седяха в канарата Римон четири месеца.

⁴⁷И беше шест стотина људи који се окретоше и утекоше у пустињу к стени Римону, и осташе на стени Римону четири месеца.

⁴⁸А Израилевите мъже се обърнаха върху вениаминците, та ги поразиха с острото на ножа, както градски човек, така и добитък, и всичко що се намираше; и предадоха на огън всичките градове, които намираха.

⁴⁸Потом синови Израиљеви вративши се к синовима Венијаминовим исекоше оштрим мачем и људе по градовима и стоку и шта се год нађе; и све градове који осташе попалише огњем.