¹Аз съм човекът, който видях скръб от тоягата на Неговия гняв.

¹Ја сам човек који видех муку од прута гнева Његовог.

²Той ме е водил и завел в тъмнина, а не във виделина.

²Одведе ме и оправи ме у таму, а не на видело.

³Навярно против мене обръща повторно ръката Си всеки ден.

³Само се на ме обраћа, обраћа руку своју по вас дан.

⁴Застари месата ми и кожата ми; строши костите ми.

⁴Учини, те ми остаре тело и кожа, потре кости моје.

⁵Издигна против мене [укрепления]; и окръжи ме с горест и труд.

⁵Зазида ме, и опточи ме жучју и муком.

⁶Тури ме да седна в тъмнина като отдавна умрелите.

⁶Посади ме у таму као умрле одавна.

⁷Обгради ме та не мога да изляза; отегчи веригите ми.

⁷Огради ме да не изађем, и метну на ме тешке окове.

⁸Още и когато викам и ридая, Той отблъсва молитвата ми.

⁸Кад вичем и вапим, одбија молитву моју.

⁹Огради с дялани камъни пътищата ми; изкриви пътеките ми.

⁹Загради путеве моје тесаним каменом, и преврати стазе моје.

¹⁰Стана ми като мечка в засада, като лъв в скришни места.

¹⁰Поста ми као медвед у заседи, као лав у потаји.

¹¹Отби настрана пътищата ми и ме разкъса; направи ме пуст.

¹¹Помете путеве моје, и раздре ме, и уништи ме.

¹²Запъна лъка Си и ме постави като прицел на стрела,

¹²Натеже лук свој, и метну ме стрели за белегу.

¹³Заби в бъбреците ми стрелите на тула Си.

¹³Устрели ме у бубреге стрелама из тула свог.

¹⁴Станах за присмех на всичките си люде, и за песен на тях цял ден.

¹⁴Постах подсмех свему народу свом и песма њихова по вас дан.

¹⁵Насити ме с горчивини; опи ме с пелин.

¹⁵Насити ме горчином, опоји ме пеленом.

¹⁶При това, счупи зъбите ми с камъчета; покри ме с пепел.

¹⁶Поломи ми зубе камењем, ували ме у пепео.

¹⁷Отблъснал си душата ми далеч от мира; забравих благоденствието.

¹⁷Удаљио си душу моју од мира, заборавих добро.

¹⁸И рекох: Погина увереността ми и надеждата ми [като отдалечена] от Господа.

¹⁸И рекох: Пропаде сила моја и надање моје од Господа.

¹⁹Помни скръбта ми и изпъждането ми, пелина и жлъчката.

¹⁹Опомени се муке моје и јада мог, пелена и жучи.

²⁰Душата ми, като ги помни непрестанно, се е дълбоко смирила.

²⁰Душа се моја опомиње без престанка, и поништила се у мени.

²¹[Обаче], това си наумявам, поради което имам и надежда:

²¹Али ово напомињем срцу свом, те се надам:

²²Че по милост Господна ние не се довършихме, понеже не чезнат щедростите Му.

²²Милост је Господња што не изгибосмо сасвим, јер милосрђа Његовог није нестало.

²³Те се подновяват всяка заран; голяма е Твоята вярност.

²³Понавља се свако јутро; велика је вера твоја.

²⁴Господ е дял мой, казва душата ми; затова ще се надявам на Него.

²⁴Господ је део мој, говори душа моја; зато ћу се у Њега уздати.

²⁵Благ е Господ към ония, които Го чакат, към душата, която Го търси.

²⁵Добар је Господ онима који га чекају, души, која га тражи.

²⁶Добро е да се надява някой и тихо да очаква спасението от Господа.

²⁶Добро је мирно чекати спасење Господње.

²⁷Добро е за човека да носи хомот в младостта си.

²⁷Добро је човеку носити јарам за младости своје.

²⁸Нека седи насаме и мълчи, когато [Господ] му го наложи.

²⁸Сам ће седети и ћутати, јер Бог метну бреме на њ.

²⁹Нека тури устата си в пръстта негли има още надежда.

²⁹Метнуће уста своја у прах, еда би било надања.

³⁰Нека подаде бузата си на онзи, който го бие; нека се насити с укор.

³⁰Подметнуће образ свој ономе који га бије, биће сит срамоте.

³¹Защото Господ не отхвърля до века.

³¹Јер Господ не одбацује за свагда.

³²Понеже, ако и да наскърби, Той пак ще и да се съжали според многото Си милости.

³²Јер ако и уцвели, опет ће се и смиловати ради мноштва милости своје.

³³Защото не оскърбява нито огорчава от сърце човешките чада.

³³Јер не мучи из срца свог ни цвели синове човечје.

³⁴Да се тъпчат под нозе всичките затворници на света,

³⁴Кад газе ногама све сужње на земљи,

³⁵Да се извраща съдът на човека пред лицето на Всевишния,

³⁵Кад изврћу правицу човеку пред Вишњим,

³⁶Да се онеправдава човека в делото му, - Господ не одобрява това.

³⁶Кад чине криво човеку у парници његовој, не види ли Господ?

³⁷Кой ще е онзи, който казва нещо, и то става, без да го е заповядал Господ?

³⁷Ко је рекао што и збило се, а Господ да није заповедио?

³⁸Из устата на Всевишния не излизат ли и злото и доброто?

³⁸Не долазе ли и зла и добра из уста Вишњег?

³⁹Защо би пороптал жив човек, всеки за наказанието на греховете си?

³⁹Зашто се тужи човек жив, човек на кар за грехе своје?

⁴⁰Нека издирим и изпитаме пътищата си, и нека се върнем при Господа.

⁴⁰Претражимо и разгледајмо путе своје, и повратимо се ка Господу.

⁴¹Нека издигнем сърцата си и ръцете си към Бога, [Който е] на небесата, [и нека речем]:

⁴¹Подигнимо срце своје и руке к Богу на небесима.

⁴²Съгрешихме и отстъпихме; Ти не си ни простил.

⁴²Згрешисмо и непокорни бисмо; Ти не прашташ.

⁴³Покрил си се с гняв и гонил си ни, убил си без да пощадиш.

⁴³Обастро си се гневом, и гониш нас, убијаш и не жалиш.

⁴⁴Покрил си се с облак, за да не премине молитвата ни.

⁴⁴Обастро си си се облаком да не продре молитва.

⁴⁵Направил си ни като помия и смет всред племената.

⁴⁵Начинио си од нас сметлиште и одмет усред тих народа.

⁴⁶Всичките ни неприятели отвориха широко устата си против нас.

⁴⁶Разваљују уста своја на нас сви непријатељи наши.

⁴⁷Страхът и пропастта ни налетяха, запустение и разорение.

⁴⁷Страх и јама задеси нас, пустошење и затирање.

⁴⁸Водни потоци излива окото ми поради разорението на дъщерята на людете ми.

⁴⁸Потоци теку из очију мојих ради погибли кћери народа мог.

⁴⁹Окото ми пролива [сълзи] и не престава, защото няма отрада.

⁴⁹Очи моје лију сузе без престанка, јер нема одмора,

⁵⁰Докато не се наведе Господ и не погледне от небесата.

⁵⁰Докле Господ не погледа и не види с неба.

⁵¹Окото ми прави душата ми да ме боли поради всичките дъщери на града ми.

⁵¹Око моје мучи ми душу ради свих кћери града мог.

⁵²Ония, които ми са неприятели без причина, ме гонят непрестанно като птиче.

⁵²Терају ме једнако као птицу непријатељи моји низашта.

⁵³Отнеха живота ми в тъмницата, и хвърлиха камък върху мене.

⁵³Свалише у јаму живот мој и набацаше камење на ме.

⁵⁴Води стигнаха над главата ми; рекох: Свърших се.

⁵⁴Дође ми вода сврх главе; рекох: Погибох!

⁵⁵Призовах името Ти, Господи, от най-дълбоката тъмница.

⁵⁵Призивах име Твоје, Господе, из јаме најдубље.

⁵⁶Ти чу гласа ми; не затваряй ухото Си за въздишането ми, за вопъла ми;

⁵⁶Ти чу глас мој; не затискуј уха свог од уздисања мог, од вике моје.

⁵⁷Приближил си се в деня, когато Те призовах, рекъл си: Не бой се.

⁵⁷Приступао си кад Те призивах, и говорио си: Не бој се.

⁵⁸Застъпил си се Господи, за делото на душата ми; изкупил си живота ми.

⁵⁸Расправљао си, Господе, парбу душе моје, и избављао си живот мој.

⁵⁹Видял си, Господи, онеправданието ми; отсъди делото ми.

⁵⁹Видиш, Господе, неправду која ми се чини; расправи парбу моју.

⁶⁰Видял си всичките им отмъщения и всичките им замисли против мене.

⁶⁰Видиш сву освету њихову, све што ми мисле.

⁶¹Ти си чул, Господи, укоряването им и всичките им замисли против мене,

⁶¹Чујеш руг њихов, Господе, све што ми мисле,

⁶²Думите на ония, които се подигат против мене цял ден.

⁶²Шта говоре они који устају на ме и шта намишљају против мене по вас дан.

⁶³Виж, кога седят и кога стават аз им съм песен.

⁶³Види, кад седају и кад устају, ја сам им песма.

⁶⁴Ще им въздадеш, Господи, въздаяние според делата на ръцете им;

⁶⁴Плати им, Господе, по делима руку њихових.

⁶⁵Ще им дадеш, [като] клетвата Си върху тях, окаменено сърце;

⁶⁵Подај им упорно срце, проклетство своје.

⁶⁶Ще ги прогониш с гняв, и ще ги изтребиш изпод небесата Господни.

⁶⁶Гони их гневом, и истреби их испод небеса Господњих.