¹Господното слово наложено на Малахия за Израиля:

¹Бреме речи Господње Израиљу преко Малахије.

²Аз ви възлюбих, казва Господ; А вие думате: В какво [се вижда че] си ни възлюбил? Не беше ли Исав брат на Якова? казва Господ; Но Аз възлюбих Якова,

²Љубим вас, вели Господ; а ви говорите: У чему нас љубиш? Не беше ли Исав брат Јакову? Говори Господ; али Јакова љубих.

³А Исава намразих, И направих горите му да запустеят, И наследството му да бъде за чакалите на пустинята.

³А на Исава мрзих; зато горе његове опустех и наследство његово дадох змајевима из пустиње.

⁴И ако рече Едом: Ние станахме бедни, Но ще съградим изново запустелите места, То така казва Господ на Силите: Те ще съградят, но Аз ще съборя; И ще се нарекат нечестива страна, И люде против които Господ негодува винаги.

⁴Што Едом говори: Осиромашисмо, али ћемо се повратити и саградити пуста места, овако вели Господ над војскама: нека они граде, али ћу ја разградити, и они ће се звати: крајина безаконичка и народ на који се гневи Господ довека.

⁵Очите ви ще видят това, и ще речете: Господ е велик [и] оттатък Израилевия предел.

⁵И очи ће ваше видети и ви ћете рећи: Велик је Господ на међама Израиљевим.

⁶Син почита баща си, И слуга господаря си; Ако, прочее, съм Аз баща, где е почитта към Мене? И ако съм Господар, где е страхът от Мене? Казва Господ на Силите на вас, Свещеници, които презирате името Ми Но вие казвате: В какво показахме презрение към името Ти?

⁶Син поштује оца и слуга господара свог; ако сам ја Отац, где је част моја? И ако сам Господар, где је страх мој? Вели Господ над војскама вама, свештеници, који презирете име моје, и говорите: У чем презиремо име Твоје?

⁷Принасяте осквернен хляб на олтара Ми. Но вие казвате: С какво Те осквернихме? С това, че казвате: Трапезата Господна е за презиране.

⁷Доносите на мој олтар хлеб оскврњен, и говорите: Чим Те оскврнисмо? Тим што говорите: Сто је Господњи за презирање.

⁸И когато принесете сляпо [животно] за жертва, не било лошо! И когато принесете куцо или болно, не било лошо! Принеси го сега на началника си; Ще бъде ли благоразположен към тебе, Или ще те приеме ли? Казва Господ на Силите.

⁸И кад доносите слепо на жртву, није ли зло? И кад доносите хромо или болесно, није ли зло? Однеси га старешини свом, хоћеш ли му угодити и хоће ли погледати на те? Вели Господ над војскама.

⁹И сега помолете се Богу за да се смили над нас; Понеже това [зло] е ставало чрез вас, Ще ви приеме ли? Казва Господ на Силите.

⁹Зато, молите се Богу да се смилује на нас; кад је то из ваших руку, хоће ли на кога од вас гледати? Говори Господ над војскама.

¹⁰Дано някой от вас би затворил вратата [на храма, ]За да не палите огън на олтара Ми напразно! Аз не благоволя към вас Казва Господ на Силите, Нито ще приема принос от ръката ви.

¹⁰Ко је међу вама који би затворио врата или запалио огањ на мом олтару низашта? Нисте ми мили, вели Господ над војскама, и нећу примити дар из ваше руке.

¹¹Защото от изгрева на слънцето до захождането му Името Ми ще бъде велико между народите, И на всяко място ще се принася на името Ми темян И чист принос. Защото Моето име ще бъде велико между народите, Казва Господ на Силите;

¹¹Јер од истока сунчаног до запада велико ће бити име моје међу народима, и на сваком ће се месту приносити кад имену мом и чист дар; јер ће име моје бити велико међу народима, вели Господ над војскама.

¹²Но вие го осквернявате, като думате: Трапезата Господна е скверна, И това, което тя [ни] доставя, ястието от нея, е за презиране.

¹²А ви Га скврните говорећи: Сто је Господњи нечист, и шта се поставља на њ, јело је за презирање.

¹³Думате още: Ето, каква досада е тя! И я презирате, казва Господ на Силите, Като докарвате грабнатото, куцото и болното. Такъв принос като докарвате, Да го приема ли от ръцете ви? казва Господ.

¹³И говорите: Гле, колика мука! А могло би се одухнути, говори Господ над војскама; и доносите отето, и хромо и болесно доносите на дар; еда ли ћу примити из руке ваше? Говори Господ.

¹⁴Затова проклет да бъде измамникът, Който, като има в стадото си мъжко, И прави обрек, жертвува Господу нещо с недостатък; Защото Аз съм велик Цар, Казва Господ на Силите. И името Ми е страшно между народите.

¹⁴Проклет да је варалица, који има у свом стаду мушко и заветује, па приноси Господу кварно; јер сам велик цар, вели Господ над војскама, и име је моје страшно међу народима.