1Господното слово, което дойде към моресетеца Михей в дните на Юдовите царе Иотам, Ахаз, Езекия, което [чу във] видение за Самария и Ерусалим:
1Реч Господња која дође Михеју Моресећанину за времена Јоатама, Ахаза и Језекије, царева Јудиних, што виде за Самарију и за Јерусалим.
2Слушайте, всички племена, И ти, земльо, и всичко що има в тебе; И нека бъде Господ Иеова свидетел против вас, Господ из светия Си храм.
2Чујте, сви народи, слушај, земљо и шта је на њој, и Господ Бог да вам је сведок, Господ из свете цркве своје.
3Защото, ето, Господ излиза от мястото Си, И като слезе ще стъпи на земните височини.
3Јер, гле, Господ излази из места свог, и сићи ће, и ходиће по висинама земаљским.
4Планините ще се стопят под Него, И долините ще се разпукнат, Като восък пред огъня, И като води, които се изливат низ стръмнина.
4И горе ће се растопити пред Њим, и долине ће се расести, као восак од огња и као вода што тече низ стрмен.
5Поради нечестието на Якова е всичко това, И поради греховете на Израилевия дом. Кое е нечестието на Якова? Не е ли Самария? И кои са високите Юдови места? Не е ли Ерусалим?
5Све је то за злочинство Јаковљево и за грехе дома Израиљевог. Које је злочинство Јаковљево? Није ли Самарија? Које су висине Јудине? Није ли Јерусалим?
6Затова, ще направя Самария като грамада [камъни] в нива, Място за садене лозе; Ще изсипя камъните й в долината, И ще оголя основите й.
6Зато ћу учинити од Самарије гомилу у пољу да се саде виногради, и побацаћу камење њено у долину и открићу јој темеље.
7Всичките й ваяни идоли ще се изпотрошат, Всичките [дадени] ней [в] заплата ще се изгорят в огън, Да! всичките й идоли ще погубя; Защото ги е събрала от заплата на блудство, И в заплата на блудство ще се върнат.
7И сви резани ликови њени разбиће се, и сви ће се дарови њени сажећи огњем, и све ћу идоле њене потрти, јер од плате курварске накупи, и опет ће бити плата курварска.
8Затова ще ридая и плача, Ще ходя съблечен и гол; Ще вия като чакалите, И ще жалея като камилоптиците.
8Зато ћу плакати и ридати; ходићу свучен и го, плакаћу као змајеви и тужићу као сове.
9Защото раната й е неизцелима, Тъй като дойде и до Юда, Стигна до портата на людете Ми, до Ерусалим.
9Јер јој се ране не могу исцелити, дођоше до Јуде, допреше до врата мог народа, до Јерусалима.
10Не възвестявайте това в Гет; никак не плачете; Във Вит-арфа {Т.е., Дом на прах.} се оваляй в праха.
10Не јављајте у Гату, не плачите; у Вит-Афри ваљај се по праху.
11Бягай, жителко на Сафир {Т.е., Хубост.} срамно заголена; Жителката на Саанан не е излязла; Риданието на Вит-езил ще оттегли от вас своето покровителство.
11Изађи, становнице сафирска, с голом срамотом; становница сананска неће изаћи; жалост вет-езилска неће вам дати станка.
12Защото жителката на Марот {Т.е., Горест.} горчиво ожида благото, Понеже зло слезе от Господа до ерусалимската порта.
12Јер становница маротска тужи за својим добром. Јер сиђе зло од Господа до врата јерусалимских.
13Впрегни бързия кон в колесницата, ти жителко на Лахис, Която беше първа причина за грях на сионовата дъщеря; Защото в тебе се намериха Израилевите нечестия.
13Упрегни брзе коње у кола, становнице лахиска, која си почетак греху кћери сионској, јер се у теби нађоше злочинства Израиљева.
14Затова, ще дадеш прощални подаръци на Моресет-гет; Домовете на Ахзив {Т.е., Лъжа.} ще излъжат Израилевите царе,
14Зато пошаљи дарове Моресету гатском; домови ахсивски превариће цареве Израиљеве.
15Още ще ти доведа едного, който ще те владее, о жителко на Мариса {Т.е., Наследство.}; Израилевата слава ще дойде и до Одолам.
15Још ћу ти довести наследника, становнице мариска; доћи ће до Одолама, славе Израиљеве.
16Оплешивей, и острижи главата си За милите си чада; Разшири плешивостта си като лешояд, Защото отидоха от тебе в плен.
16Начини се ћелава и острижи се за милом децом својом; рашири ћелу своју као орао, јер се воде од тебе у ропство.