¹А ония, които подпечатаха, бяха: управителят Неемия, Ахалиевият син и Седекия,

¹А који запечатише беху ови: Немија Тирсата, син Ахалијин, и Седекија,

²Сераия, Азария, Еремия,

²Серај, Азарија, Јеремија,

³Пасхор, Амария, Мелхия,

³Пасхор, Амарија, Малхија,

⁴Хатус, Севания, Малух,

⁴Хатус, Севанија, Малух,

⁵Харим, Меримот, Авдия,

⁵Харим, Меримот, Овадија,

⁶Даниил, Ганатон, Варух,

⁶Данило, Гинетон, Варух,

⁷Месулам, Авия, Миамин,

⁷Месулам, Вија, Мијамин,

⁸Маазия, Велгай и Семаия; те бяха свещеници.

⁸Мазија, Вилгај, Семаја; то беху свештеници;

⁹Левити: Исус, Азаниевият син, Вануй от Инададовите потомци и Кадмиил;

⁹А Левити: Исус син Азанијин Винуј између синова Инададових, Кадмило,

¹⁰и братята им Севания, Одия, Келита, Фелаия, Анан,

¹⁰И браћа њихова: Севанија, Одија, Келита, Фелаја, Анана,

¹¹Михей, Реов, Асавия,

¹¹Миха, Реов, Асавија,

¹²Закхур, Серевия, Севания,

¹²Захур, Серевија, Севнија,

¹³Одия, Ваний и Венину.

¹³Одија, Ваније, Венинуј;

¹⁴Началници на людете: Фарос, Фаат-моав, Елам, Зату, Ваний,

¹⁴Главари народни: Фарос, Фат-Моав, Елам, Затуј, Ваније,

¹⁵Вуний, Азгад, Вивай,

¹⁵Вуније, Азгад, Вивај,

¹⁶Адония, Вагуй, Адин,

¹⁶Адонија, Вигвај, Адин,

¹⁷Атир, Езекия, Азур,

¹⁷Атир, Језекија, Азур,

¹⁸Одия, Асум, Висай,

¹⁸Одија, Асум, Висај,

¹⁹Ариф, Анатот, Невай,

¹⁹Ариф, Анатот, Навај,

²⁰Магфиас, Месулам, Изир,

²⁰Магфија, Месулам, Езир,

²¹Месизавеил, Садок, Ядуа,

²¹Месизавеило, Садок, Јадва,

²²Фелатия, Анан, Анаия,

²²Фелатија, Анан, Анаја,

²³Осия, Анания, Асув,

²³Осија, Ананија, Асув,

²⁴Алоис, Филея, Совив,

²⁴Лоис, Филеја, Совик,

²⁵Реум, Асавна, Маасия,

²⁵Реум, Асавана, Маија,

²⁶Ахия, Анан, Ганан,

²⁶Ахија, Анана, Ганан,

²⁷Малух, Харим и Ваана.

²⁷Малух, Харим, Вана.

²⁸А останалите от людете, свещениците, левитите, вратарите, певците, нетинимите и всички, които бяха се отделили от племената на земите [и се прилепили] към Божия закон, жените им, синовете им и дъщерите им, всеки, който знаеше и разбираше,

²⁸И остали народ, свештеници, Левити, вратари, певачи, нетинеји и сви који се одвојише од народа земаљских к закону Божјем, жене њихове, синови њихови и кћери њихове, сви који знаху и разумеваху,

²⁹присъединиха се към братята си, големците си, и постъпиха в заклинание и клетва да ходят по Божия закон, който бе даден чрез Божия слуга Моисея, и да пазят и вършат всичките заповеди на Иеова нашия Господ, съдбите Му и повеленията Му;

²⁹Присташе с браћом својом, главарима својим, и дођоше те се заклеше и клетвом завезаше да ходимо по закону Божијем, који је дат преко Мојсија, слуге Божијег, и да држимо и извршујемо све заповести Господа Бога свог и законе Његове и уредбе Његове.

³⁰и да не даваме дъщерите си на племената на земята, и да не вземаме техните дъщери за синовете си;

³⁰И да не дајемо кћери својих народима земаљским, нити кћери њихових да узимамо за синове своје.

³¹и ако племената от земята донесат стоки или каква да било храна за продан в съботен ден, да не купуваме от тях в събота или в свет ден; и да се отказваме от [обработването на земята] всяка седма година и от изискването на всеки дълг.

³¹И од народа земаљских који донесу трг или какву год храну у суботу на продају, да не узимамо у суботу ни у други свети дан, и да остављамо седме године да почива земља и опраштамо сваки дуг.

³²Наредихме си още да се задължим да даваме всяка година по една трета от сикъла за службата на дома на нашия Бог,

³²И постависмо себи уредбу да дајемо сваке године трећину сикла на службу у дом Бога свог:

³³за присътствените хлябове, за постоянния хлебен принос, за постоянното всеизгаряне, в съботите и на новолунията и на празниците, и за светите неща, за приносите за грях в умилостивение за Израиля, и за всичката работа на дома на нашия Бог.

³³На хлебове постављене, на дар свагдашњи и жртву паљеницу свагдашњу за суботе, за младине и за празнике, и на светињу и на жртве за грех да се очишћа Израиљ, и на свако дело у дому Бога нашег.

³⁴И ние - свещениците, левитите и людете - хвърлихме жребие [помежду си] за приноса на дървата, за да ги докарват в дома на нашия Бог, според бащините ни домове, в определени времена всяка година, за да горят върху олтара на Господа нашия Бог според предписаното в закона;

³⁴И бацасмо жреб за свештенике и Левите и народ ради ношења дрва да се доноси у дом Бога нашег по домовима отаца наших на време од године до године, да гори на олтару Господа Бога нашег, како пише у закону;

³⁵и всяка година да донасяме в Господния дом първите плодове от земята си и първите плодове от рожбата на всяко дърво;

³⁵И да доносимо првине од земље своје и првине од сваког рода од сваког дрвета од године до године у дом Господњи;

³⁶и да довеждаме в дома на нашия Бог, на свещениците, които служат в дома на нашия Бог, първородните от синовете си и от добитъка си, според предписаното в закона, и първородните от говедата си и от стадата си;

³⁶И првенце од синова својих и стоке своје, како пише у закону, и првенце од говеда својих и од оваца својих да доносимо у дом Бога свог свештеницима који служе у дому Бога нашег;

³⁷и да донасяме на свещениците, в стаите на дома на нашия Бог първите плодове от нашето тесто, и приносите си, и плодовете от всякакво дърво, тоже и виното и дървеното масло; и [да внасяме] на левитите десетъците от земята си, и левитите да вземат десетъците по всичките градове, гдето обработваме земята.

³⁷И првине теста свог и приносе своје и род од свих дрвета, вино и уље да доносимо свештеницима у клети дома Бога свог, и Левитима десетак од земље своје, и Левити да узимају десетак по свим местима где урадимо;

³⁸И [някой] свещеник, Ааронов потомец, да бъде с левитите когато вземат десетъците; и левитите да донасят десетъка от десетъците в дома на нашия Бог, в стаите на съкровищницата.

³⁸И да буде свештеник, син Аронов с Левитима кад Левити узимају десетак, и да Левити доносе десетак од десетка у дом Бога нашег, у клети, у спреме његове.

³⁹Защото израилтяните и левийците трябва да донасят приносите от житото, от виното и от дървеното масло в стаите, гдето са съдовете на светилището, и служащите свещеници, вратарите и певците. И няма да оставим дома на нашия Бог.

³⁹Јер у те клети дужни су синови Израиљеви и Левити доносити принос од жита, од вина и уља, где су свети судови, и свештеници који служе, и вратари и певачи, да не остављамо дом Бога свог.