1(По слав. 41). За първия певец. Поучение за Кореевите синове {Виж 1 Лет. 6:33, 37. 25:5.}. Както еленът пъхти за водните потоци, Така душата ми въздиша за Тебе, Боже.
1Као што кошута тражи потоке, тако душа моја тражи Тебе, Боже!
2Жадна е душата ми за Бога, за живия Бог; Кога ще дойда и ще се явя пред Бога?
2Жедна је душа моја Бога, Бога Живога, кад ћу доћи и показати се лицу Божијем?
3Моите сълзи ми станаха храна денем и нощем, Като непрестанно ми думат: Где е твоят Бог?
3Сузе су ми хлеб дан и ноћ, кад ми сваки дан говоре: Где је Бог твој?
4Изливам душата си дълбоко в мене като си напомням това, - Как отивах с множеството, И завеждах шествието в Божия дом С глас на радост и на хваление, С множеството, което празнуваше.
4Душа се моја пролива кад се опомињем како сам ходио сред многог људства; ступао у дом Божји, а људство празнујући певаше и подвикиваше.
5Защо си отпаднала душе моя? И [защо] се смущаваш дълбоко в мене? Надявай се на Бога; защото аз още ще Го славословя [За] помощта от лицето Му.
5Што си клонула, душо моја, и што си жалосна? Уздај се у Бога; јер ћу Га још славити, Спаситеља мог и Бога мог.
6Боже мой, душата ми е отпаднала дълбоко в мене; Затова си спомням за Тебе от земята на Иордана И на [планините] Ермон, от гората Мисар.
6Клонула је у мени душа зато што Те помињем у земљи јорданској, на Ермону, на гори малој.
7Бездна призовава бездна с шума на Твоите водопади; Всичките Твои вълни и Твои развълнувани води преминаха над мене;
7Бездана бездану дозива гласом слапова Твојих; све воде Твоје и вали Твоји на мене навалише.
8[Но пак] денем Господ ще заръча за [мене] милостта Си, И нощем песента Му ще бъде с мене И молитвата към Бога на живота ми.
8Дању је јављао Господ милост своју, а ноћу Му је песма у мене, молитва Богу живота мог.
9Ще река на Бога, моята канара: Защо си ме забравил? Защо ходя нажален поради притеснението от неприятеля?
9Рећи ћу Богу, граду свом: Зашто си ме заборавио? Зашто идем сетан од пакости непријатељеве?
10Като със смазване на костите ми противниците ми ме укоряват, И непрестанно ми думат: Где е твоят Бог?
10Који ми пакосте, пребијајући кости моје, ругају ми се говорећи ми сваки дан: Где ти је Бог?
11Защо си отпаднала, душе моя? И защо се смущаваш дълбоко в мене? Надявай се на Бога; аз още ще Го славословя: [Той е] помощ на лицето ми и Бог мой.
11Што си клонула, душо моја, и што си жалосна? Уздај се у Бога; јер ћу Га још славити, Спаситеља мог и Бога мог.