1(По слав. 65). За първия певец, псаломска песен. Възкликнете към Бога, всички земи,
1Покликни Богу, сва земљо!
2Възпейте славата на Неговото име, Като Го хвалите, хвалете Го славно.
2Запевајте славу имену Његовом, дајте Му хвалу и славу.
3Речете Богу: Колко са страшни делата Ти! Поради величието на Твоята сила [Даже] враговете Ти ще се преструват пред Тебе за покорни.
3Реците Богу: Како си страшан у делима својим! Ради велике силе Твоје ласкају Ти непријатељи Твоји.
4Цялата земя ще Ти се кланя и ще Те славослови, Ще славословят името Ти. (Села).
4Сва земља нек се поклони Теби и поје Теби, нека поје имену Твом.
5Дойдете та вижте делата на Бога, Който страшно действува към човешките чада.
5Ходите и видите дела Бога страшног у делима својим над синовима људским.
6Превърна морето в суша; Пеши преминаха през реката; Там се развеселиха в Него.
6Он је претворио море у сухоту, преко реке пређосмо ногама; онде смо се веселили о Њему;
7Със силата Си господарува до века: Очите Му наблюдават народите; Бунтовниците нека не превъзнасят себе си. (Села).
7Влада силом својом увек, очи Његове гледају на народе. Бунтовници, да се нисте подигли!
8Вие племена благославяйте нашия Бог, И направете да се чуе гласът на хвалата Му,
8Благосиљајте, народи, Бога нашег, и гласите хвалу Њему.
9Който поддържа в живот душата ни. И не оставя да се клатят нозете ни.
9Он је даровао души нашој живот, и није дао да поклизне нога наша.
10Защото Ти, Боже, си ни опитал, Изпитал си ни както се изпитва сребро.
10Ти си нас окушао, Боже, претопио си нас, као сребро што се претапа.
11Въвел си ни в мрежата, Турил си тежък товар на гърба ни.
11Увео си нас у мрежу, метнуо си бреме на леђа наша.
12Направил си да яздят човеци върху главите ни; Преминахме през огън и вода; Но Ти ни изведе на богато [място].
12Дао си нас у јарам човеку, уђосмо у огањ и у воду; али си нас извео на одмор.
13Ще вляза в дома Ти с всеизгаряния, Ще изпълня пред Тебе обреците,
13Ући ћу у дом Твој са жртвама што се сажижу, извршићу Ти завете своје,
14Които произнесоха устните ми И говориха устата ми в бедствието ми.
14Које рекоше уста моја, и каза језик мој у тескоби мојој.
15Всеизгаряния от тлъсти овни ще Ти принеса с темян, Ще принеса волове и кози. (Села).
15Жртве паљенице претиле ћу ту принети с димом од претилине овнујске, принећу Ти теоце с јарићима.
16Дойдете, слушайте, всички, които се боите от Бога, И ще разкажа онова, което е сторил за душата ми.
16Ходите, чујте сви који се бојите Бога, ја ћу вам казати шта је учинио души мојој.
17Към Него извиках с устата си; И Той биде възвисен чрез езика ми.
17К Њему завиках устима својим, и језиком својим прославих Га.
18Ако в сърцето си бях гледал [благоприятно] на неправда, Господ не би послушал;
18Да сам видео у срцу свом безакоње, не би ме услишио Господ.
19Но Бог наистина послуша, Обърна внимание на гласа на молбата ми.
19Али Бог услиши, прими глас мољења мог.
20Благословен да е Бог. Който не отстрани от мене [ни] молитвата, ни Своята милост.
20Благословен Бог, који не одврже молитве моје и не остави ме без милости своје!