¹Отвори, Ливане, вратите си За да изяде огън кедрите ти.

¹Отвори, Ливане, врата своја, и огањ нека прождре кедре твоје.

²Ридай, елхо, защото падна кедърът, Защото отбраните [кедри] се разрушиха; Ридайте васански дъбове, Защото непристъпният лес се изсече.

²Ридај, јело, јер паде кедар, јер красници пропадоше; ридајте, храстови васански, јер се посече шума ограђена.

³Глас [се чува] от ридаещи пастири, Защото това, с което се славеха, се развали, - Глас на млади лъвове, които рикаят Понеже Иордановото величие се развали.

³Стоји јаук пастира, јер се затре слава њихова; стоји рика лавова, јер се опустоши понос јордански.

⁴Така казва Господ моят Бог: Паси стадото обречено на клане,

⁴Овако вели Господ Бог мој: Паси овце кланице,

⁵Чиито купувачи ги колят, И не считат себе си за виновни; Докато продавачите им казват: Благословен Господ, защото обогатях! И самите пастири ги не жалят,

⁵Које убијају они који их држе, нити их ко криви, и који их продају говоре: Благословен да је Господ, обогатих се; и који их пасу, ниједан их не жали.

⁶Затова няма вече да пожаля жителите на тая земя, казва Господ; Но, ето, ще предам човеците Всеки в ръката на ближния му И в ръката на царя му; И те ще разорят земята, И Аз няма да ги избавя от ръката им.

⁶Зато нећу више жалити становника земаљских, говори Господ, него ћу, ево предати једног другом у руке и у руке цару њиховом, и они ће потрти земљу, а ја је нећу избавити из руку њихових.

⁷И тъй, аз пасох обреченото на клане стадо, наистина най-бедното от всички стада! Още си взех две тояги; едната нарекох Благост, а другата нарекох Връзки; и пасох стадото.

⁷И пасох овце кланице, невољне од стада, и узевши два штапа назвах један благост, а други назвах свеза, и пасох стадо.

⁸И изтребих трима пастири в един месец, понеже душата ми се отегчи от тях, а и тяхната душа се отврати от мене.

⁸И погубих три пастира за месец дана, јер се душа моја љућаше на њих, и душа њихова мржаше на ме.

⁹После рекох: Няма да ви паса; което умира нека умира, и което загива нека загива, а останалите нека ядат всеки месото на ближния си.

⁹И рекох: Нећу вас више пасти; која погине нека погине, и која пропадне нека пропадне, и које остану нека једу месо једна другој.

¹⁰И като взех тоягата си Благост пресякох я, за да унищожа завета, който бях направил с всичките племена.

¹⁰И узех свој штап, благост, и сломих га да укинем завет свој који учиних са свим народима.

¹¹И в същия ден, [когато] биде пресечена, бедните от стадото, които внимаваха на мене, познаха наистина, че това бе Господното слово.

¹¹И укиде се оног дана, и невољни од стада, који гледаху на ме, познаше доиста да беше реч Господња.

¹²Тогава рекох: Ако ви се види добро, дайте ми заплатата ми, но ако не, недейте. И тъй, те ми претеглиха за заплата тридесет сребърника.

¹²И рекох им: Ако вам је драго, дајте ми моју плату; ако ли није немојте; и измерише ми плату, тридесет сребрника.

¹³И Господ ми рече: Хвърли ги на грънчаря, - хубавата цена с която бях оценен от тях! И взех тридесетте сребърника и ги хвърлих в Господния дом на грънчаря.

¹³И рече ми Господ: Баци лончару ту часну цену којом ме проценише. И узевши тридесет сребрника бацих их у дом Господњи лончару.

¹⁴Тогава пресякох и другата си тояга, Връзки, за да прекратя братството между Юда и Израиля.

¹⁴Потом сломих други штап свој, свезу, да укинем братство између Јуде и Израиља.

¹⁵И Господ ми рече: Вземи си сега оръдията на безсмислен овчар.

¹⁵И Господ ми рече: Узми јоште оправу безумног пастира.

¹⁶Защото, ето, Аз ще въздигна пастир на земята, Който няма да се сеща за изгубените, Нито да търси разпръснатите, Който няма да цели ранената, Нито да пасе здравата Но ще яде месото на тлъстата, И ще разсича копитата им.

¹⁶Јер ево ја ћу подигнути пастира у земљи, који неће обилазити оне који гину, неће тражити нејаке, нити ће лечити рањене, нити ће носити сустале, него ће јести месо од претилих, и папке ће им кидати.

¹⁷Горко на безполезния пастир, Който оставя стадото! Меч [ще удари] върху мишцата му И върху дясното му око, Мишцата му съвсем ще изсъхне, И дясното му око съвсем ще се помрачи.

¹⁷Тешко пастиру никаквом, који оставља стадо! Мач му је над мишицом и над десним оком; мишица ће му усахнути и десно ће му око потамнети.