¹Когато Ефрем говореше с трепет Той се издигна в Израил; А когато съгреши чрез Ваала, Тогава умря.

²А сега притурят на греховете си Като си правят леяни идоли от среброто си, Идоли според своето разбиране на [Божеството], [Но] [които] всички са дело на художници; [Сами] те казват за тях: Нека целуват телците ония, които жертвуват.

³Затова ще бъдат като утринния облак, И като росата, която рано прехожда, Като прах, който вихрушката отвява от гумното, И като дим [губещ се] из комин.

⁴Но Аз съм Господ твой Бог от [времето когато беше ти в] Египетската земя; Друг Бог освен Мене да не познаеш, Защото освен Мене няма спасител.

⁵Аз съм познал [ходенето] ти в пустинята, В много сухата земя.

⁶Според както пасяха, така се наситиха; Наситиха се, и сърцето им се надигна; Затова Ме забравиха.

⁷По тая причина станах за тях като лъв, Като леопард ще дебна на път;

⁸Ще ги срещна като мечка лишена от малките си, И ще разкъсам булото на сърцето им; Там ще ги погълна като лъвица; Див звяр ще ги разкъса.

⁹Гибелно е за тебе, Израилю, Дето се противиш на Мене, твоята помощ.

¹⁰А сега где е царят ти? - Та да те избави във всичките ти градове, - И съдиите ти, за които рече: Дай ми цар и началници?

¹¹Дадох ти цар в негодуванието Си, И махнах го в гнева Си.

¹²Беззаконието на Ефрема е скътано, Грехът му запазен в скривалище.

¹³Болки на раждаща жена ще го сполетят; Той е неразумен син, Не слиза на време в отвора на матката.

¹⁴От силата на преизподнята ще ги изкупя, От смърт ще ги избавя. О смърт! где са язвите ти? О преизподньо! где е погубителната ти [сила]? [Колкото за това], Аз няма да видя разкайване.

¹⁵Ако и да е той плодовит [повече] от братята си, Пак източен вятър ще дойде, Вятър от Господа ще възлезе из пустинята, Та ще престане изворът му, И ще пресъхне кладенецът му; [Неприятелят] ще ограби всичките му съхранени отбрани съдове.

¹⁶Самария ще носи наказанието си, Защото въстана против своя Бог; Ще паднат от меч, Младенците им ще бъдат разтрошени, И бременните им жени разпорени.