¹Но сега ми се подсмиват по-младите от мене, Чиито бащи не бих приел да туря с кучетата на стадото си;

²Защото в що можеше да ме ползува силата на ръцете им, Човеци, чиято жизненост бе изчезнала?

³От немотия и глад те бяха измършавели; Гризяха изсушената земя, отдавна пуста и опустошена;

⁴Между храстите късаха слез, И корените на смрика им бяха за храна.

⁵Бяха изпъдени измежду [човеците], Които викаха подир тях като подир крадци.

⁶Живееха в пукнатините на долините, В дупките на земята и на скалите.

⁷Ревяха между храстите. Събираха се под тръните;

⁸Безумни и безчестни, Те бидоха изгонени от земята.

⁹А сега аз им станах песен, Още им съм и поговорка.

¹⁰Гнусят се от мене, отдалечават се от мене, И не се свенят да плюят в лицето ми.

¹¹Тъй като [Бог] е съсипал достолепието ми {Или: Разтегнал пояса ми.} и ме е смирил. То и те се разюздиха пред мене.

¹²Отдясно въстават [тия] изроди, Тласкат нозете ми, И приготовляват против мене гибелните си намерения {Или: Пътища.},

¹³Развалят пътя ми, Увеличават нещастието ми, И то без да имат помощници.

¹⁴Идат като през широк пролом; Под краха нахвърлят се [върху мене].

¹⁵Ужаси се обърнаха върху мене; Като вятър гонят достолепието ми; И благополучието ми премина като облак.

¹⁶И сега душата ми се излива в мене; Скръбни дни ме постигнаха.

¹⁷През нощта костите ми се пронизват в мене, И жилите ми не си почиват {Или: Мъките ми не престават,}.

¹⁸[Само] с голямо усилие се променява дрехата ми; Тя ме стяга както яката на хитона ми.

¹⁹[Бог] ме е хвърлил в калта; И аз съм заприличал на пръст и на прах.

²⁰Викам към Тебе, но не ми отговаряш; Стоя, и Ти [просто] ме поглеждаш.

²¹Обърнал си се да се показваш жесток към мене; С мощната Си ръка ми враждуваш;

²²Издигаш ме, възкачваш ме на вятъра, И стопяваш ме в бурята.

²³Зная наистина, че ще ме докараш до смърт, И до дома, който е определен за всичките живи.

²⁴Обаче в падането си човек няма ли да простре ръка, Или да нададе вик в бедствието си?

²⁵Не плаках ли аз за онзи, който бе отруден? И не се ли оскърби душата ми за сиромаха?

²⁶Когато очаквах доброто, тогава дойде злото; И когато ожидах виделината, тогава дойде тъмнината.

²⁷Червата ми възвират, и не си почиват; Скръбни дни ме постигнаха.

²⁸Ходя почернял, но не от слънцето; Ставам в събранието и викам за помощ.

²⁹Станах брат на чакалите, И другар на камилоптиците.

³⁰Кожата ми почерня на мене, И костите ми изгоряха от огън.

³¹[Затова] арфата ми [се измени] в ридание, И свирката ми в глас на плачещи.