¹Думите на Массовия цар Лемуил, Които го поучи майка му: -

²Що, сине мой? и що, сине на утробата ми? И що, сине на моите обреци?

³Не давай силата си на жените, Нито пътищата си на тези, които погубват царете.

⁴Не е за царете, Лемуиле, не е за царете да пият вино, Нито за князете [да кажат:] Где е спиртното питие?

⁵Да не би, като се напият, да забравят закона И да онеправдаят угнетяваните {Еврейски: И да променят присъдата на всички синове на угнетението.}.

⁶Давайте спиртно питие на оня, който загива И вино на огорчения духом.

⁷За да пийне и да забрави сиромашията си, И да не помни вече окаяността си.

⁸Отваряй устата си за безгласния, За делото на всички, които загиват;

⁹Отваряй устата си, съди справедливо. И раздавай правосъдие на сиромаха и немотния.

¹⁰Кой може да намери добродетелна жена? Защото тя е много по-ценна от скъпоценни камъни.

¹¹Сърцето на мъжа й уповава на нея; И не ще му липсва печалба.

¹²Тя ще му донася добро, а не зло, През всичките дни на живота си.

¹³Търси вълна и лен, И работи с ръцете си това що й е угодно.

¹⁴Тя е като търговските кораби, - Донася храната си от далеч.

¹⁵При това, става докле е още нощ, И дава храна на дома си, И определената работа на слугините си.

¹⁶Разглежда нива, и я купува; От плода на ръцете си сади лозе.

¹⁷Опасва кръста си със сила И уякчава мишците си.

¹⁸Като схваща, че търгуването й е полезно. Светилникът й не угасва през нощта.

¹⁹Туря ръцете си на вретеното, И държи в ръката си хурката.

²⁰Отваря ръката си на сиромасите, Да! простира ръцете си към немотните.

²¹Не се бои от снега за дома си; Защото всичките й домашни са облечени с двойни дрехи.

²²Прави си завивки от дамаска; Облеклото й е висон и морав плат.

²³Мъжът й е познат в портите, Когато седи между местните старейшини.

²⁴Тя тъче ленено платно и го продава, И доставя пояси на търговците {Еврейски: Ханаанците.};

²⁵Сила и достолепие са облеклото й; И тя гледа весело към бъдещето.

²⁶Отваря устата си с мъдрост, И законът на езика й е благ.

²⁷Добре внимава в управлението на дома си, И хляб на леност не яде.

²⁸Чадата й стават и я облажават; И мъжът й я хвали, [казвайки]:

²⁹Много дъщери са се държали достойно, Но ти надмина всичките.

³⁰Прелестта е измамлива и красотата е лъх; Но жена, която се бои от Господа, тя ще бъде похвалена.

³¹Дайте й от плода на ръцете й, И делата й нека я хвалят в портите.