¹(По слав. 108) За първия певец. Давидов псалом. Недей мълча, Боже, хвало моя;

²Защото нечестиви уста и уста коварни се отвориха срещу мене, Говориха против мене с лъжлив език;

³Обиколиха ме тъй също с думи на омраза, И воюват против мене без причина.

⁴За [отплата на] любовта ми те ми станаха противници; Но аз [все съм] на молитва.

⁵И въздадоха ми зло за добро, И омраза за любовта ми.

⁶[Господи], постави нечестив човек над него. И противник {Или: Обвинител.} нека стои отдясно му.

⁷Когато се съди, нека излезе виновен. И молитвата му нека стане грях.

⁸Дните му нека бъдат малко; Друг нека вземе чина му.

⁹Децата му нека бъдат сираци, И жена му вдовица,

¹⁰Децата му нека се скитат винаги и станат просяци, И далеч от развалените си жилища нека просят [хляб].

¹¹Лихоимецът нека впримчи целия му имот, И чужденци нека разграбят трудовете му.

¹²Да няма кой да простре милост към него, Нито кой да пожали сирачетата му.

¹³Внуците му нека бъдат отсечени, В идното поколение нека се изличи името им.

¹⁴Нека се помни пред Господа беззаконието на бащите му, И грехът на майка му нека се не изличи;

¹⁵Нека бъдат винаги пред Господа За да отсече помена им от земята,

¹⁶Защото той си науми да показва милост, Но преследваше немотния и беден човек, И съкрушения в сърце, за да [ги] умъртви.

¹⁷Да! той обичаше да проклина, и [проклетията] го стигна; Не му беше драго да благославя, и [благословението] се отдалечи от него.

¹⁸Да: той обичаше проклетията като своя дреха; И тя влезе като вода във вътрешностите му, И като масло в костите му.

¹⁹Нека му стане като дрехата, в която се увива, И като пояса, с който постоянно се опасва.

²⁰Това [нека бъде] въздаянието на противниците ми от Господа, И ония, които говорят зло против душата ми.

²¹А Ти, Иеова Господи, застъпвай се за мене заради името Си; Понеже Твоята милост е блага, избави ме,

²²Защото съм сиромах и немотен, И сърцето ми е наранено дълбоко в мене.

²³Преминал съм като уклонила се сянка [по слънчев часовник;] Изхвърлен съм като скакалец.

²⁴Колената ми се клатят от пост; И снагата ми губи тлъстината си.

²⁵И аз им станах за укор; Като ме гледат кимат с глава.

²⁶Помогни ми, Господи Боже мой, Избави ме според милостта си,

²⁷За да познаят, че това е Твоята ръка, [Че] Ти си сторил това, Господи.

²⁸Те нека кълнат, а Ти благославяй; Когато станат те ще се посрамят, а Твоят слуга ще се весели.

²⁹Нека се облекат противниците ми с позор, И нека се покрият със срама си като с дреха.

³⁰И аз ще благодаря много на Господа с устата си, Да! между множеството ще Го хваля;

³¹Защото Той стои отдясно на немотния За да го избавя от ония, които съдят душата му.