¹(По слав. 136) При реките на Вавилона, там седнахме, Да! плакахме, когато си спомняхме за Сиона;

²На върбите всред него Окачихме арфите си.

³Защото там ония, които ни бяха пленили, Поискаха от нас да пеем думи; И ония, които ни бяха запустили, [поискаха] веселие, [казвайки]: Попейте ни от сионските песни.

⁴Как да пеем песента Господна В чужда земя?

⁵Ако те забравя, Ерусалиме, Нека забрави десницата ми [изкуството си!]

⁶Нека се залепи езикът ми за небцето ми, ако не те помня, Ако не предпочета Ерусалим пред главното си веселие.

⁷Помни, Господи, против едомците Деня [на разорението] на Ерусалим, когато казваха: Съсипете, съсипете [го] до основата му!

⁸Дъщерьо вавилонска, която ще бъдеш запустена, Блазе на онзи, който ти въздаде За всичко що си сторила нам!

⁹Блазе на онзи, който хване и разбие о камък Малките ти деца!