¹(По слав. 145). Алилуя! Хвали Господа, душе моя.

²Ще хваля Господа докато съм жив, Ще пея хваление на моя Бог догдето съществувам.

³Не уповавайте на князе, Нито на човешки син, в когото няма помощ.

⁴Излиза ли духът му, той се връща в земята си; В тоя същий ден загиват намеренията му.

⁵Блажен оня, чийто помощник е Якововият Бог, Чиято надежда е на Господа неговия Бог,

⁶Който направи небето и земята, Морето и всичко що е в тях, - Който пази вярност до века;

⁷Който извършва правосъдие за угнетените, Който дава храна на гладните. Господ развързва вързаните.

⁸Господ отваря [очите на] слепите; Господ изправя сгърбените; Господ люби праведните,

⁹Господ пази чужденците; Поддържа сирачето и вдовицата; А пътят на нечестивите превръща.

¹⁰Господ ще царува до века, Твоят Бог, Сионе, из род в род. Алилуя!