¹(По слав. 34). Давидов [псалом. ] Бори се, Господи, с ония, които се борят с мене; Воювай против ония, които воюват против мене.

²Вземи оръжие и щит, И стани да ми помагаш.

³Изтръгни и копие, та затвори пътя на гонителите ми; Кажи на душата ми: Аз съм избавител Твой.

⁴Нека се посрамят и се опозорят Ония, които искат [да погубят] душата ми; Нека се върнат назад и се смутят Ония, които ми мислят зло.

⁵Нека бъдат като плява пред вятъра, И ангел Господен да ги гони.

⁶Нека бъде пътят им тъмен и плъзгав, И ангел Господен да ги гони.

⁷Защото без причина скриха за мене мрежата си в трап; Без причина изкопаха [яма] за душата ми.

⁸Да дойде върху всеки един от тях неочаквана погибел; И мрежата му, която е скрил, нека улови самия него. Той нека падне в същата погибел.

⁹А моята душа ще се весели в Господа, Ще се радва в избавлението Му.

¹⁰Всичките ми кости ще рекат; Господи, кой е подобен на Тебе, Който избавяш сиромаха от по-силния от него, Да! сиромаха и немощния от грабителя му?

¹¹Несправедливи свидетели въстават И питат ме за [неща], за които аз не зная [нищо]

¹²Въздават ми зло за добро, [За да бъде] в оскъдност душата ми.

¹³А аз, когато те боледуваха, Аз се обличах във вретище, Смирявах с пост душата си, И молитвата ми се връщаше в пазухата ми [и се повтаряше;]

¹⁴Обхождах се като с приятел, като с мой брат, Ходех наведен и нажален както кога жалее някой майка си.

¹⁵Но когато накуцвах в [пътя си], те се зарадваха и се събраха. Побойници се събраха против мене, - човеци, които аз не знаех; Късаха [ме] без да престават.

¹⁶Като нечестивите смешкари в пиршества Скърцаха на мене със зъби.

¹⁷Господи до кога ще гледаш? Избави душата ми от погубленията им, Живота ми {Еврейски: Едничката ми [душа.]} от [тия] лъвове.

¹⁸Аз ще Те славословя в голямо събрание, Ще Те хваля между многочислени люде.

¹⁹Да не тържествуват над мене Ония, които несправедливо враждуват против мене; Нито да намигват с очи Ония, които ме мразят без причина.

²⁰Защото не говорят за мир, Но измислюват лъжливи думи против тихите на земята.

²¹Да! те отвориха широко срещу мене устата си; Казваха: О, хохо! очите ни видяха!

²²Ти си видял, Господи, да не премълчиш; Господи, да не се отдалечиш от мене,

²³Стани и събуди се за съда ми; За делото ми, Боже мой и Господи мой.

²⁴Съди ме, Господи Боже мой, според правдата Си, И да не тържествуват над мене.

²⁵Да не кажат в сърцето си: Ето желанието ни [се изпълни. ]Нито да кажат: Погълнахме го.

²⁶Да се посрамят и се опозорят заедно [всички] Ония, които се радват на злощастието ми; Да се облекат със срам и с позор Ония, които се големеят против мене.

²⁷Да възклицават и да се зарадват Ония, които благоприятствуват на правото ми дело, И винаги нека казват: Да се възвеличи Господ, Който желае благоденствие на слугата Си.

²⁸И езикът ми ще разказва Твоята правда И Твоята хвала всеки ден.