¹Защото сами вие знаете, братя, че нашият достъп при вас не беше напразно;

¹ХӮДИ шумо, эй бародарон, медонед, ки омадани мо назди шумо бе натиҷа набуд;

²но, като бяхме от по-напред пострадали и бяхме опозорени във Филипи, както знаете, одързостихме се в нашия Бог да ви проповядваме Божието благовестие всред голяма борба.

²Мо пеш аз он дар Филиппй, чунон ки медонед, азобу уқубат кашида, гирифтори таҳқир шуда будем, вале дар Худои худ қавӣ гардидем, то ки дар миёни мухолифатҳои бузурге башорати Худоро ба шумо мавъиза намоем.

³Защото в нашето увещание не е имало самоизмама, нито нечисто [подбуждение], нито е било с лукавщина;

³Зеро ки исрори мо аз рӯи иштибоҳ ё нопокй ё макр нест,

⁴но както сме били одобрени от Бога да ни се повери [делото на] благовестието, така говорим, не като да угаждаме на човеците, а на Бога, Който изпитва сърцата ни.

⁴Балки, чй тавре ки Худо моро лоиқ донист, ки башорат ба мо супурда шавад, ҳамон тавр мо сухан меронем ва толиби он нестем, ки ба одамон писағд оем, балки ба Худое ки дилҳои моро имтиҳон мекунад.

⁵Защото, както знаете, никога не сме употребили ласкателни думи, или прикрито сребролюбие, (Бог е свидетел);

⁵Зеро ки мо ҳаргиз, чунон ки медонед, бо тамаллуқ гап назадаем ва ба чизе тамаъ накардаем - Худо шоҳид аст! -

⁶нито сме търсили слава от човеци, било от вас или от други, (ако и да сме могли да притежаваме власт като Христови апостоли),

⁶Ва ҷалолро аз одамизод толиб нашудаем, на аз шумо ва на аз дигарон.

⁷но сме били нежни посред вас, както доилка, когато се грижи за чадата си.

⁷Мо, ҳамчун ҳаввориёни Масеҳ, метавонистем бо ихтиеру қудрат рафтор кунем, аммо дар миёни шумо мулоим будем, монанди дояе ки кӯдакони худро навозиш мекунад.

⁸Така, като имахме гореща любов към вас, беше ни драго да ви предадем не само Божието благовестие, но и своите души, защото ни бяхте станали мили.

⁸Мо чунон ба шумо дил бастаем, ки хостем ба шумо на танҳо башорати Худоро бидиҳем, балки ҷонҳои худро низ дар роҳи шумо фидо созем, азбаски шумо ба мо азиз будед.

⁹Затова вие, братя, помните нашия труд и усилие, как работещи денем и нощем, за да не отеготим ни един от вас, проповядахме ви Божието благовестие.

⁹Зеро ки шумо, эй бародарон, заҳмат ва ранҷи моро дар ҳотир доред: шабу рӯз кор кардем, бе он ки ба касе аз шумо гаронӣ кунем, мо башорати Худоро ба шумо мавъиза менамудем.

¹⁰Вие сте свидетели, и Бог, как свето, праведно и неукорно се обхождахме към вас, вярващите,

¹⁰Шумо шоҳид ҳастед ва Худо низ, ки чй гуна пеши шумо, имондорон, мо муқаддасона ва одилона ва бенуқсон рафтор кардем;

¹¹като знаете как увещавахме и утешавахме всеки един от вас, като баща чадата си,

¹¹Ва шумо медонед, ки чӣ гуна ҳар яке аз шуморо, мисли падар фарзандони худро,

¹²и ви заръчахме да се обхождате достойно за Бога, Който ви призовава в Своето царство и слава.

¹²Насиҳат медодем, дилдорӣ мекардем ва вазифадор менамудем, ки муносиби Худо, ки шуморо ба Малакут ва ҷалоли Худ даъват менамояд, рафтор кунед.

¹³И за туй и ние непрестанно благодарим на Бога загдето, като приехте чрез нас словото на Божието послание, приехте [го], не [като] човешко слово, а [като] Божие слово, каквото е наистина, което и действува между вас, вярващите.

¹³Ба ни сабаб мо низ пайваста Худоро шукргузорӣ мекунем, ки чун шумо каломи Худоро аз мо пгунида қабул кардед, онро на ҳамчун каломи одамизод қабул кардед, балки ҳамчун каломи Худо, ки он дар ҳақиқат чунин аст ва он дар шумо, имондорон, амал мекунад.

¹⁴Защото вие, братя, станахте подражатели на Божиите в Христа Исуса църкви, които са в Юдея, понеже вие пострадахте същото от своите си сънародници, както и те от юдеите;

¹⁴Зеро ки шумо, эй бародарон, ба калисоҳои Худо, ки дар Яҳудо дарИсоиМасеҳ мебошанд, тақлид намудед,чунки шумо аз дасти ҳамватанони худ ҳамон укубатро дидаед, ки онҳо низ аз дасти яҳудиён дидаанд,

¹⁵които и Господа Исуса и пророците убиха, и нас прогониха, на Бога не угождават и на всичките човеци са противни,

¹⁵Ки Исои Худованд ва анбиёро куштанд, ва моро гирифтори таъқибот карданд, ва дар назари Худо писанд намеоянд, ва ба ҳамаи одамон муқобиланд,

¹⁶като ни забраняват да говорим на езичниците, за да се спасят. Така те винаги допълнят [мярката на] греховете си; но безграничният гняв ги постигна.

¹⁶Ва ба мо монеъ мешаванд ба халқҳо бигӯем, ки наҷот ёбанд, ва ба ин васила ҳамеша зарфи гуноҳҳои худро лабрез мекунанд; аммо, ниҳоят, ба ғазаб гирифтор шуданд.

¹⁷А ние, братя, като осиротяхме от вас за малко време, (колкото за [телесно] присъствие, а не по сърце), постарахме се още повече, с голямо желание, дано видим лицето ви.

¹⁷Лекин мо, эй бародарон, баъд аз он ки ба муддати кӯтоҳе ҷисман, на қалбан, аз шумо ҷудо шудем, бо иштиёқи зиёдтар саъю кӯшиш намудем, ки рӯи шуморо бубинем,

¹⁸Защото поискахме да дойдем при вас (поне аз, Павел) един два пъти, но сатана ни попречи.

¹⁸Ва ба ин сабаб мо, - яъне ман, Павлус, - якду маротиба хостем назди шумо биёем, вале шаитон ба мо монеъ шуд.

¹⁹Понеже коя е нашата надежда, или радост, или венец, с който се хвалим? Не сте ли вие, пред нашия Господ Исус при Неговото пришествие?

¹⁹Зеро кист умеди мо, ё шодмонии мо, ё тоҷи фахри мо дар хузури Худованди мо Исои Масеҳ дар вақти омадани Ӯ - оё шумо нестед?

²⁰Защото вие сте наша слава и радост.

²⁰Оре, шумо ҷалол ва шодмонии мо ҳастед.