¹Затуй, като имаме това служение, както и придобихме милост, не се обезсърчаваме;

¹БИНОБАР ин мо, ки дорои чунин хизмат ҳастем, ки он аз рӯи марҳамат ба мо ато шудааст, ноумед намешавем;

²но се отрекохме от тайни и срамотни [дела], и не постъпваме лукаво, нито изопачаваме Божието слово, но, като изявяваме истината, препоръчваме себе си на съвестта на всеки човек пред Бога.

²Аммо чизҳои махфии нангинро рад карда, макрро ба кор намебарем ва каломи Худоро таҳриф намекунем, балки ростиро ошкор карда, худро ба вичдони ҳар кас ба ҳузури Худо вогузор менамоем.

³Но ако благовестието, което проповядваме, е покрито, то е покрито за тия, които погиват, -

³Вале агар башорати мо пӯшида бошад, он барои нобудшавандагон пӯшида аст,

⁴за тия, невярващите, чиито ум богът на тоя свят е заслепил, за да [ги] не озари светлината от славното благовестие на Христа, Който е образ на Бога.

⁴Барои беимонҳое ки худои ин дуньё зеҳнашонро кунд кардааст, то ки нури башорати ҷалоли Масеҳ, ки Ӯ сурати Худост, барои онҳо надурахшад.

⁵(Защото ние не проповядваме себе си, но Христа Исуса като Господ, а себе си като ваши слуги заради Исуса).

⁵Зеро ки мо на худро, балки Исои Масеҳро мавъиза менамоем, ки Ӯ Худованд аст, ва мо ғуломони шумоем ба хотири Масеҳ,

⁶Понеже Бог, Който е казал на светлината да изгрее из тъмнината, [Той е], Който е огрял в сърцата ни, за да се просвети [света] с познаването на Божията слава в лицето Исус Христово.

⁶Зеро Худое ки гуфт: "Аз зулмот нур бидурахшад", - Ҳамон аст, ки дар дилҳои мо бидурахшид, то ки бо дониши ҷалоли Худо дар шахси Исои Масеҳ моро мунаввар созад.

⁷А ние имаме това съкровище в пръстни съдове, за да [се види], че превъзходната сила е от Бога, а не от нас.

⁷Лекин мо ин ганҷро дар зарфҳои гилин дорем, то маълум шавад, ки бартарии кувват аз они Худо бошад, на аз ҷониби мо;

⁸Угнетявани [сме] отвсякъде, но не [сме] утеснени; в недоумение [сме], но не до отчаяние;

⁸Мо аз ҳар ҷиҳат ба фишор дучор мешавем, вале дар тангӣ нестем; ҳайронем, вале маъюс намешавем;

⁹гонени [сме], но не оставени; повалени [сме], но не погубени.

⁹Гирифтори таъқиботем, вале партофта нашудаем; сарнагун гардидаем, вале нобуд нашудаем;

¹⁰Всякога носим на тялото си убиваното на [Господа] Исуса, за да се яви на тялото ни и живота на Исуса.

¹⁰Ҳ&меша мамоти Исои Худовандро дар бадани худ бардошта мегардем, то ки ҳаёти Исо низ дар бадани мо зоҳир шавад.

¹¹Защото ние живите винаги сме предавани на смърт за Исуса, за да се яви и живота на Исуса в нашата смъртна плът.

¹¹Зеро ки мо, зиндаҳо, доимо ба хотири Исо ба мамот супурда мешавем, то ки ҳаёти Исо низ дар бадани мирандаи мо зоҳир шавад,

¹²Така щото смъртта действува в нас, а животът във вас.

¹²Бинобар ин мамот дар мо амал мекунад, вале ҳаёт дар шумо.

¹³А като имаме същия дух на вяра, според писаното: "Повярвах, за това и говорих", то и ние, [понеже] вярваме, затова и говорим;

¹³Аммо азбаски ҳамон рӯҳи имонро дорем, чунон ки навишта шудааст: "Имон доштам, бинобар ин мегуфтам", мо низ имон дорем, бинобар ин мегӯем,

¹⁴понеже знаем, че Тоя, Който е възкресил Господа Исуса, ще възкреси и нас заедно с Исуса, и ще ни представи заедно с вас.

¹⁴Чун медонем, ки Эҳьёкунандаи Исои Худованд моро низ ба василаи Исо эҳьё намуда, бо шумо ба по хоҳад хезонд.

¹⁵Защото всичко това [е] заради вас, тъй щото благодатта, увеличена чрез мнозината, [които са я получили], да умножи благодарението, за Божията слава.

¹⁵Зеро ҳама чиз барои шумост, то файзе ки дар бисьёр касон фаровон шудааст, шукргузории боз ҳам зиёдтарро барои ҷалоли Худо ба амал оварад.

¹⁶Затова ние не се обезсърчаваме; но ако и да тлее външният наш човек, пак вътрешният всеки ден се подновява.

¹⁶Бинобар ин мо ноумед намещавем, ва агар одами зоҳирӣ дар мо фано шавад, одами ботинй рӯз ба рӯз нав мешавад.

¹⁷Защото нашата привременна лека скръб произвежда все повече и повече една вечна тежина на слава за нас,

¹⁷Зеро укубати сабуки мо, ки кӯтоҳмуддат аст, ҷалоли абадиро барои мо ба андозаи бениҳоят бузург ба вуҷуд меоварад,

¹⁸които не гледаме на видимите, но на невидимите; защото видимите са временни, а невидимите вечни.

¹⁸Хангоме ки мо на ба чизҳои намоён, балки ба чизҳои нонамоён нигоҳ мекунем: зеро ки он чи намоён аст, муваққатист, аммо он чи нонамоён аст, абадист.