¹А Фест, като зае областта си, подир три дни възлезе от Кесария в Ерусалим.

¹ЧӮН Фестус ба вилоят омад, баъд аз се рӯз аз Қайсария ба Ерусалим рафт.

²Тогава първосвещеникът и юдейските първенци му подадоха жалба против Павла,

²Саркоҳин ва бузургони яҳудиён даъвои худро нисбат ба Павлус ба вай фаҳмонданд ва гапи худро маъқул карданд.

³и молейки му се искаха да склони на това против него, - да изпрати да го доведат в Ерусалим; като [крояха да] поставят засада и да го убият на пътя.

³Ва илтимос карданд, ки ба онҳо илтифот намуда, ӯро ба Ерусалим биёрад; онҳо қасд доштанд, ки ӯро дар роҳ ба қатл расонанд.

⁴Фест обаче отговори, че Павел [вече] се пази под стража в Кесария, и че сам той скоро щеше да тръгне [за там;]

⁴Аммо Фестус ба ҷавоб гуфт, ки «Павлус дар Қайсария маҳбус аст, ва худи ман ба қарибӣ ба он ҷо бармегардам».

⁵затова, рече той, влиятелните между вас нека слязат с мене; и ако има нещо криво в човека, нека го обвинят.

⁵«Бинобар ин», гуфт вай, «онҳоеки аз шумо метавонанд, ҳамроҳи ман биёянд, ва агар ин шахс айбе дошта бошад, бар ӯ даъво кунанд».

⁶И като преседя между тях не повече от осем или десет дни, той слезе в Кесария, и на следния ден седна на съдийския стол, и заповяда да доведат Павла.

⁶Дар миёни онҳо аз ҳашт ё даҳ рӯз зиёд намонда, ба Қайсария баргашт, ва рӯзи дигар бар курсии доварӣ нишаста, амр фармуд, ки Павлусро биёранд.

⁷И като дойде, юдеите, които бяха слезли от Ерусалим, го обиколиха и обвиняваха го с много и тежки обвинения, които не можеха да докажат;

⁷Вақте ки ӯ ҳозир шуд, яҳудиёне ки аз Ерусалим омада буданд, даври ӯро гирифта, бисьёр айбҳои гаронро ба гардани ӯ бор карданд, ки онҳоро исбот карда наметавонистанд.

⁸но Павел в защитата си казваше: Нито против юдейския закон, нито против храма, нито против Кесаря съм извършил някакво престъпление.

⁸Вале ӯ худро муҳофизат намуда, гуфт: «Ман на бар зидди шариати яҳудиён, на бар зидди маъбад ва на бар зидди қайсар ҳеҷ ҷинояте накардаам».

⁹Но Фест, понеже искаше да спечели благоволението на юдеите, в отговор на Павла каза: Щеш ли да възлезеш в Ерусалим, и там да се съдиш за това пред мене?

⁹Фестус, ки мехост дили яҳудиёнро ёбад, дар ҷавоби Павлус гуфт: «Оё мехоҳӣ ба Ерусалим биравӣ, то ки ман туро дар он ҷо дар ин бобат доварй намоям?»

¹⁰А Павел каза: Аз стоя пред Кесаревото съдилище, гдето трябва да бъда съден. На юдеите не съм сторил никаква вреда, както и ти твърде добре знаеш.

¹⁰Павлус гуфт: «Ман дар маҳкамаи қайсар истодаам, ва муҳокимаи ман бояд дар ҳамин ҷо ба амал ояд; ман ба яҳудиён ҳеҷ бадй накардаам, чунон ки худат ҳам инро ба хубӣ медонӣ;

¹¹Прочее, ако съм злодеец, и съм сторил нещо достойно за смърт, не бягам от смъртта; но ако ни едно от нещата, за които ме обвиняват тия, не е [истинно], никой не може да ме предаде, за да им угоди. Отнасям се до Кесаря.

¹¹«Агар бадие ё ягон кори сазовори марг карда бошам, аз мурдан ибое надорам; лекин агар аз он айбҳое ки инҳо ба гардани ман мемонанд, дар ман ҳеҷ чизе набошад, касе ҳақ надорад маро ба дасти онҳо бисупорад; ман доварии қайсарро талаб мекунам».

¹²Тогава Фест, след като поразиска [въпроса] със съвета, отговори: Отнесъл си се до Кесаря; при Кесаря ще отидеш.

¹²Фестус бо мушовиронаш маслиҳат карда, дар ҷавоби ӯ гуфт: «Модоме ки доварии қайсарро талаб мекунӣ, назди қайсар хоҳӣ рафт».

¹³А като изминаха няколко дни, цар Агрипа и Верникия дойдоха в Кесария да поздравят Феста.

¹³Баъд аз чанд рӯз подшоҳ Ағрипос ва Бернико ба Қаисария омаданд, то ки Фестусро муборакбод кунанд.

¹⁴И като се бавиха там доста време, Фест доложи Павловото дело пред царя, казвайки: Има един човек оставен от Феликса в окови.

¹⁴Чун рӯзҳои зиёде дар он ҷо истоданд, Фестус ба подшоҳ кори Павлусро ҳикоят карда, гуфт: «Шахсе ҳаст, ки Феликс ӯро дар зиндон нигоҳ доштааст,

¹⁵За него, когато бях в Ерусалим, главните свещеници и юдейските старейшини [ми] подадоха жалба и искаха да го осъдя.

¹⁵«Ва ҳангоме ки дар Ерусалим будам, саркоҳинон ва пирони яҳудӣ дар бораи ӯ ба ман гап заданд ва маҳкумияги ӯро талаб карданд.

¹⁶Но им отговорих, че римляните нямат обичай да предават някой човек [на смърт], преди обвиняемият да е бил [поставен] лице с лице с обвинителите си, и да му е даден случай да говори в своя защита относно обвинението.

¹⁶«Дар ҷавоби онҳо гуфтам, ки расму таомули румиён ин нест, ки касеро ба марг таслим кунанд, бе он ки аввал айбдорро бо даъвогаронаш рӯ ба рӯ карда, ба вай имконият диҳанд, ки худро аз айбҳо сафед кунад.

¹⁷И тъй, когато дойдоха тук заедно [с мене], на следния ден незабавно седнах на съдийския стол и заповядах да доведат човека.

¹⁷«Бинобар ин, вақте ки онҳо ба ин ҷо омаданд, ман бе таъхир, фардои он, бар курсии доварӣ нишастам ва амр фармудам, ки он шахсро биёранд.

¹⁸Но когато обвинителите му застанаха, не го обвиниха в никое от лошите дела, каквито аз предполагах;

¹⁸«Аммо даъвогарон бархоста, аз он чи ман гумон цоштам, ҳеҷ як айберо ба гардани ӯ монда натавонистанд,

¹⁹но имаха против него разисквания за техните си вярвания, и за Някой си Исус, Който бил умрял, за Когото Павел твърдеше, че е жив.

¹⁹«Балки бо ӯ фақат дар бораи парастиши Худои худ ва дар бораи Исо ном шахсе ки мурдааст, вале Павлус мегуфт, ки Ӯ зинда аст, ихтилофи ақида доштанд.

²⁰И аз, понеже бях в недоумение как да изпитам за такива неща, попитах дали би отишъл в Ерусалим, там да се съди за това.

²⁰«Чун дар ҳалли ин масъала душворӣ кашидам, ман гуфтам: "Ое ӯ мехоҳац ба Ерусалим биравад, то ки муҳокимаи ӯ дар он ҷо ба амал ояд?"

²¹Но понеже Павел се отнесе до решението на Августа, за да се опази [за него], заповядах да го пазят докле го изпратя при Кесаря.

²¹«Аммо Павлус талаб кард, ки ӯро барои доварии Авғустус маҳфуз дорам, бинобар ин ман амр фармудам, ки то вакте ки ӯро назди қайсар бифиристам, ӯ дар ҳабс нигоҳ дошта шавад».

²²Тогава Агрипа [рече] на Феста: Искаше ми се и мене да чуя тоя човек. И той каза: Утре ще го чуеш.

²²Ағрипос ба Фестус гуфт: «Ман ҳам мехостам суханони ин шахсро бишнавам». Дар ҷавоб гуфт: «Фардо хоҳӣ шунид».

²³На следния ден, когато Агрипа и Верникия дойдоха с голям блясък и влязоха в съдебната стая с хилядниците и по-видните граждани, Фест заповяда та доведоха Павла.

²³Рӯзи дигар, вақте ки Ағрипос ва Бернико бо ҳашамати бузурге омада, бо мириҳазорон ва бузургони шаҳр ба маҳкама дохил шуданд, бо фармони Фестус Павлусро оварданд.

²⁴Тогава Фест каза: Царю Агрипо, и всички, които присъствувате с нас, ето човека, за когото целият юдейски народ ми представи жалба, и в Ерусалим, и тука, като крещяха, че той не трябва вече да живее.

²⁴Фестус гуфт: «Эй поцшоҳ Ағрипос ва эй ҳамаи мардумоне ки дар ин ҷо ҳузур доред! Инак, шумо ҳамон шахсро мебинед, ки тамоми ҷамоати яхудиён, чи дар Ерусалим ва чи дар ин ҷо, ба ман аз ӯ шикоят қардаанд ва фарьёд зада гуфтаанд, ки ӯ набояд дигар зинда бимонад;

²⁵Но аз намерих, че не е сторил нищо достойно за смърт; и понеже той сам се отнесе до Августа, реших да го изпратя.

²⁵«Лекин ман, чун дидам, ки ӯ ҳеҷ кори сазовори марг накардааст ва ҳудаш низ доварии Авғустусро талаб намуд, ба ин сабаб қарор додам, ки ӯро ба он ҷо бифиристам;

²⁶А за него нямам нищо положително да пиша на господаря си; за това го изведох пред вас, и особено пред тебе, царю Агрипо, та, като стане разпитването [му] да имам какво да пиша.

²⁶«Азбаски ҳеҷ чизи дурусте надорам, ки дар ҳаққи ӯ ба олиҳазрат бинависам, бинобар ин ӯро назди шумо ва алалхусус назди ту, подшоҳ Ағрипос, овардам, то ки дар натиҷаи таҳкиқ чизе барои навиштанам пайдо кунам;

²⁷Защото ми се вижда неразумно, като изпращам човек вързан, да не изложа и обвиненията против него.

²⁷«Зеро ба назарам хилофи ақл менамояд, ки бандиеро фирисТонаму айбҳои ба гарданаш мондашударо нишон надиҳам».