¹Затова, свети братя, участници на небесното звание, размислете за апостола и първосвещеника, Когото ние изповядваме, Исуса;

¹ПАС, эй бародарони муқаддас, ки дар даъвати осмонй шарик ҳастед, ба Расул ва Саркоҳини эътирофи мо - Исои Масеҳ назар дӯзед,

²Който бе верен на Този, Който Го постави, както беше и Моисей в целия негов дом.

²Ки Ӯ ба Он ки Ӯро таъин намуд, амин буд, чунон ки Мусо низ дар тамоми хонаи Ӯ амин буд.

³Понеже Той се удостои със слава [толкоз] по-голяма от Моисеевата, колкото е по-голяма почитта що има оня, който е строил къщата, от [почитта що има] къщата.

³Зеро Ӯ нисбат ба Мусо сазовори ҷалоли бештаре гардид, чунки меъмори хона, назар ба худи хона, эҳтироми бештаре дорад;

⁴Защото всяка къща се строи от някого; а Тоя, Който е устроил всичко, е Бог.

⁴Зеро ки ҳар хона меъмори худро дорад, валекин меъмори ҳама чиз Худост.

⁵И Моисей беше верен в целия Божий дом, като слуга, за да засвидетелствува за онова, което щеше да се говори [по-после;]

⁵Ва Мусо дар тамоми хонаи Ӯ мисли хизматгузор амин буд, то шаҳодат диҳад дар бораи чизҳое ки дар оянда бояд гуфта шавад.

⁶а Христос, като Син, [беше верен] над Неговия дом. Неговият дом сме ние, ако удържим до край дръзновението и похвалата на надеждата си.

⁶Аммо Масеҳ мисли Писар аст бар хонаи Ӯ; ва хонаи Ӯ мо ҳастем, ба шарте ки ҷуръат ва фахри умедро то ба оҳир боматонат нигоҳ дорем.

⁷Затова, както казва Светият Дух: - "Днес, ако чуете гласа му,

⁷Бинобар ин, чунон ки Рӯҳулқудс мегӯяд, "имрӯз агар овози Ӯро бишнавед,

⁸Не закоравявайте сърцата си както в преогорчението, Както в деня на изкушението в пустинята,

⁸"Дилҳои худро сахт накунед, мисли замони ошӯб, мисли рӯзи озмоиш дар биёбон,

⁹Гдето бащите ви [Ме] изкусиха, изпитаха [Ме]. И видяха делата Ми четиридесет години.

⁹"Ки дар он ҷо падарони шумо Маро озмуданд; Маро имтиҳон карданд, агарчи аъмоли Маро чил сол дида буданд.

¹⁰Затова, възнегодувах против това поколение. И рекох: Всякога се заблуждават със сърцата си, Те не са познали Моите пътища;

¹⁰"Ба ин сабаб бар ин насл дарғазаб шудам ва гуфтам: ҳамеша дилашон гумроҳ мешавад, ва роҳҳои Маро нафаҳмидаанд;

¹¹Така се заклех в гнева Си: Те няма да влязат в Моята почивка".

¹¹"Ва Ман дар ғазаби Худ қасам хӯрдам, ки онҳо ба оромии Ман дохил нахоҳанд щуд".

¹²Внимавайте братя, да не би да има в някого от вас нечестиво, невярващо сърце, което да отстъпи от живия Бог;

¹²Эй бародарон, бохабар бошед, ки касе аз шумо дили шарир ва беимоне ки аз Худои Хдй рӯй мегардонад, надошта бошад,

¹³но увещавайте се един друг всеки ден, докле още е "днес", да не би някой от вас да се закорави чрез измамата на греха.

¹³Балки якдигарро ҳар рӯз насиҳат диҳед, то даме ки "имрӯз" гуфта мешавад, ки касе аз шумо ба фиребҳои гуноҳ афтода, сахтдил нашавад.

¹⁴Защото ние участвуваме в Христа, ако удържим твърдо до край първоначалната си увереност:

¹⁴Зеро ки мо шарикони Масеҳ гардидаем, ба шарте ки асоси эътимоди худро то ба охир боматонат нигоҳ дорем,

¹⁵докато се казва: - "Днес, ако чуете гласа Му, Не закоравявайте сърцата си както в преогорчението".

¹⁵Чунон ки гуфта мешавад: "Имрӯз, агар овози Ӯро бишнавед, дилҳои худро сахт накунед, мисли замони ошӯб".

¹⁶Защото кои, като чуха, [Го] преогорчиха? Не всички ли ония, които излязоха от Египет чрез Моисея?

¹⁶Зеро киҳо буданд, ки шунида, ошӯб бардоштанд? Оё на ҳамаи онҳое ки ба туфайли Мусо аз Миср берун омада буданд?

¹⁷А против кои негодува четиридесет години? Не против ония ли, които съгрешиха, и чиито трупове паднаха в пустинята?

¹⁷Ва бар киҳо Ӯ чил сол дар ғазаб шуд? Оё на бар осиёне ки ҷасадҳошон дар биёбон фурӯ ғалтид?

¹⁸На кои още се закле, че няма да влязат в Неговата почивка? Не на ония ли, които бяха непокорни?

¹⁸Ва дар ҳаққи киҳо Ӯ қасам хурд, ки ба оромии Ӯ дохил нахоҳанд шуд? Оё на дар ҳаққи онҳое ки беитоатӣ карДанд?

¹⁹И тъй виждаме, че поради неверието си те не можаха да влязат.

¹⁹Ва мо мебинем, ки онҳо аз боиси беимонӣ натавонистанд доҳшт шаванд.