¹Защото всеки първосвещеник, като е взет измежду човеците, се поставя да принася дарове и жертви на Бога за греховете на човеците,

¹ЗЕРО ҳар саркоҳине ки аз миёни одамон интихоб шудааст, барои одамон ба хизмати Худо гузошта мешавад, то ки барои гуноҳҳо ҳадия ва курбониҳо тақдим кунад,

²[такъв първосвещеник], който може да състрадава с невежите и заблудилите, защото и сам той е обиколен с немощ,

²Ки вай метавонад ба ҷоҳилон ва гумроҳон ғамхорй намояд, чунки худаш низ гирифтори заъф аст,

³и затова е длъжен да принася жертва за греховете, както за людете, така и за себе си.

³Ва ба ин сабаб бояд ҳам барои қавм ва ҳам барои худаш қурбонии гуноҳҳоро такдим кунад.

⁴А [както] никой не взема на себе си тая почит, освен когато бъде призван от Бога, както бе Аарон,

⁴Ва ҳеҷ кас худ аз худ ин мартабаро соҳиб намешавад, балки фақат вақте ки аз ҷониби Худо даъват шавад, чунон ки Ҳорун низ.

⁵така и Христос не присвои на Себе Си славата да стане първосвещеник, а [Му я даде] Оня, Който [Му] е казал: "Ти си Мой Син. Аз днес Те родих";

⁵Ҳамчунин Масеҳ низ ҷалоли Саркоҳинро Худаш аз они Худ накардааст, балки Он ки ба Ӯ гуфтааст: "Ту Писари Ман ҳастӣ; Ман имрӯз Падари Ту шудаам";

⁶както и на друго място казва: "Ти си свещеник до века Според чина Мелхиседеков"

⁶Чунон ки дар ҷои дигар низ мегӯяд: "Ту коҳин ҳастӣ то абад, ба монанди Малкисодақя.

⁷Тоя [Христос] в дните и плътта Си, като принесе със силен вик и със сълзи молитви и молби на Този, Който можеше да го избави от смърт, и като биде послушан поради благоговението Си,

⁷Дар айёме ки Ӯ дар ҷисм буд, ба Он ки метавонист Ӯро аз мамот наҷот диҳад, бо фиғони пурзӯр ва бо ашкрезӣ дуо ва тазаррӯъ намуд, ва ба хотири таъзиму такрими Худ иҷобаг карда шуд,

⁸ако и да беше Син, пак се научи на послушание от това, което пострада,

⁸Ва агарчи Писар буд, ба василаи уқубатҳо ба итоат омӯхта шуд,

⁹и като се усъвършенствува, стана причина за вечно спасение за всички, които Му са послушни,

⁹Ва камол ёфта, барои ҳамаи мутеони Худ сабабгори наҷоти ҷовидонӣ гардид,

¹⁰наречен от Бога първосвещеник според Мелхиседековия чин.

¹⁰Ва Худо Ӯро Саркоҳине ба монанди Малкисодақ ном ниҳод.

¹¹Върху това имаме да кажем много неща и мъчни за поясняване, защото сте станали тъпи в слушане.

¹¹Дар ин хусус мебоист бисьёр суҳан мерондем, лекин фаҳмондани он душвор аст, чунки гӯшҳои шумо вазнин шудааст,

¹²Понеже докато вие трябваше [до сега], според [изтеклото] време, и учители да станете, имате нужда да ви учи някой изново най-елементарните начала на Божиите словеса, и достигнахте да имате нужда от мляко, а не от твърда храна.

¹²Зеро, мувофиқи дарозии замон, мебоист шумо муаллим мешудед, лекин аз нав ба шумо асосҳои аввалини каломи Худоро таълим додан лозим меояд, ва барои шумо шир даркор аст, на ғизои сахт.

¹³Защото всеки, който се храни с мляко, е неопитен в учението за правдата, понеже е младенец;

¹³Зеро ҳар кӣ ширхӯр аст, аз каломи адолат беҳабар аст, чунки кӯдак аст;

¹⁴а твърдата храна е за пълнолетните, които чрез упражнение са обучили чувствата си да разпознават доброто и злото.

¹⁴Вале ғизои сахт барои касонест, ки ба камол расидаанд, ки ҳиссиёташон ба василаи малака ба фарқ кардани неку бад омӯхта шудааст.