¹Защото тоя Мелхиседек, салимски цар, свещеник на Всевишния Бог, Който срещна Авраама, когато се връщаше от поражението на царете и го благослови,

¹ЗЕРО ки Малкисодақ подшоҳи Салим, коҳини Худои Таоло, - ҳамон касе ки ба пешвози Иброҳим баромад ва ӯро баракат дод, вақге ки ӯ баъд аз шикаст додани подшоҳон бармегашт,

²комуто Авраам отдели и десетък от всичката [плячка -] тоя, който е първо, по значението [на името му], цар на правда, а после и салимски цар, цар на мир,

²Ва Иброҳим ба вай аз ҳар чиз даҳьяк дод, - вай, аввалан, мувофиқи маънои номаш подшоҳи адолат аст ва сонӣ подшоҳи Салим низ, яъне подшоҳи осоиштагй,

³- без баща, без майка, без родословие, без да има или начало на дни, или край на живот, но оприличен на Божия Син, остава за винаги свещеник.

³Бе падар, бе модар, бе насабнома, дар ҳолате ки на ибтидои айем дорад, на интиҳои ҳаёт, балки ба Писари Худо монанд буда, ба сурати абадй коҳин мемонад.

⁴А помислете, колко велик беше тоя човек, комуто патриарх Авраам даде и десетък от най-добрата плячка.

⁴Пас бубинед, чй гуна бузург аст он касе ки Иброҳими сарқабила низ ба вай аз беҳтарин ғанимати худ даҳьяк дод.

⁵Защото, докато ония от Левиевите потомци, които приемат свещенството, имат заповед по закона да вземат десетък от людете, сиреч, от братята си, ако и тия да са произлезли от чреслата на Авраама,

⁵Онҳое ки аз миёни фарзандони Левӣ каҳонат пайдо мекунанд, ҳукм доранд, ки мувофиқи шариат аз қавм, аз бародарони худ даҳьяк ситонанд, гарчанде ки онҳо низ аз камари Иброҳим ба вуҷуд омадаанд.

⁶той, обаче, който не е произлязъл от техния род, взе десетък от Авраама и благослови този, комуто бяха дадени обещанията.

⁶Аммо ин касе ки аз авлоди онҳо ба вучуд наомадааст, аз Иброҳим даҳьяк гирифт ва соҳиби ваъдаро баракат дод.

⁷А безспорно по-долният се благославя от по-горния.

⁷Тамоман баҳснопазир аст, ки хурд аз ҷониби бузург баракат дода мешавад.

⁸И в единия случай смъртните човеци вземат десетък, а в другия - тоя, за когото се свидетелствува, че живее.

⁸Ва дар ин ҷо одамони миранда даҳьяк меситонанд, лекин дар он ҷо Он ки дар ҳаққи Вай шаҳодат дорад, ки Ӯ зинда аст.

⁹И, тъй да кажа, сам Левий, който взема десетък, даде десетък чрез Авраама;

⁹Ва, гуфтан мумкин, худи Левй, ки даҳьяк меситонад, ба воситаи Иброҳим даҳьяк дод:

¹⁰защото беше още в чреслата на баща си, когато Мелхиседек срещна [Авраама].

¹⁰Зеро ки ӯ ҳанӯз дар камари падар буд, вакте ки Малкисодақба пешвози Иброҳим баромад.

¹¹Прочее, ако би имало съвършенство чрез левитското свещенство (защото под него людете получиха закона), каква нужда [е имало] вече да се издигне друг свещеник, според Мелхиседековия чин, и да се не счита според Аароновия чин?

¹¹Пас, агар камол ба василаи каҳонати Левӣ муяссар мешуд, - зеро ки шариат дар он айём ба қавм расид, - боз чӣ ҳоҷат буд, ки коҳини дигаре ба монағди Малкисодақ ба майдон ояд, ва ба монағди Ҳорун номида нашавад?

¹²Защото, ако се промени свещенството, по необходимост става промяна и на закона.

¹²Зеро ки дар баробари дигаргунии каҳонат дигаргунии шариат низ зарур мешавад.

¹³Понеже тоя, за когото се казва това, принадлежи на друго племе, от което никой не е служил на олтара.

¹³Зеро Он ки дар ҳакқи Ӯ ин сухан гуфта мешавад, ба сибти дигаре мансуб буд, ки аз он ҳеҷ кас хизмати қурбонгоҳро ба чо наовардааст;

¹⁴Защото е известно, че нашият Господ произлезе от Юдовото племе, относно което племе Моисей не каза нищо за свещеници.

¹⁴Зеро маълум аст, ки Худованди мо аз сибти Яҳудо тулӯъ намуд, ки Мусо дар бораи он оид ба каҳонат чизе нагуфтааст.

¹⁵Това, [що казваме], става още по-явно, тъй като по подобие на Мелхиседека се издига друг свещеник,

¹⁵Ва ин боз ҳам равшантар дида мешавад, ки агар ба монанди Малкисодак коҳини дигаре ба майдон ояд,

¹⁶Който се установи не по закон, [изразен] в плътска заповед, но по силата на един безконечен живот;

¹⁶Ки вай на бар тибқи қонуни як мизони ҷисмонй, балки ба ҳасби куввати як ҳаёти бепоён чунин шуда бошад.

¹⁷защото [за Него] свидетелствува: "Ти си свещеник до века Според чина Мелхиседеков";

¹⁷Зеро ки шаҳодат дода шудааст: "Ту коҳин ҳастӣ то абад, ба монанди Малкисодақ".

¹⁸защото [по тоя начин] се унищожава по-предишната заповед, поради нейната слабост и безполезност,

¹⁸Зеро ки ҳукми пештара, ба сабаби заъф ва бефоидагии он, ботил мешавад,

¹⁹(понеже законът не е усъвършенствувал нищо), и се въвежда една по-добра надежда, чрез която се приближаваме при Бога.

¹⁹Чунки шариат ҳеҷ чизро ба камол нарасондааст; лекин умеди беҳтаре ҷои онро гирифт, ки ба василаи он мо ба Худо наздик меоем.

²⁰И колкото [е важно това, че] Той не [е станал свещеник] без заклеване,

²⁰Ва ин умед бе қасам нест, -

²¹(защото те ставаха свещеници без заклеване, а Той със заклеване от страна на Този, Който Му казва: "Господ се закле и не ще се разкае"), [като каза:] Ти си свещеник до века,

²¹Зеро ки онҳо бе қасам коҳин шудаағд, аммо Ӯ бо қасам, чунки дар ҳаққи Ӯ гуфта шудааст: "Худованд қасам хӯрдааст, ва таассуф нахоҳад хӯрд: Ту коҳин ҳастй то абад, ба монанди Малкисодақ", -

²²толкоз на по-добър завет Исус стана поръчител.

²²Бинобар ин ба аҳди беҳтаре Исо зомин шуд.

²³При това, поставените свещеници са били мнозина, защото смъртта им пречеше да продължават [в чина си],

²³Ва он коҳинон бисьёр буданд, чунки мамот намегузошт, ки боқӣ монанд;

²⁴но Той, понеже пребъдва вечно, има свещенство, което не преминава на другиго.

²⁴Аммо Ӯ, ки то абад боқист, каҳонати бефано дорад,

²⁵Затова и може съвършено да спасява тия, които дохождат при Бога чрез Него, понеже всякога живее да ходатайства за тях.

²⁵Ва ба ин сабаб низ метавонад доимо онҳоеро, ки ба василаи Ӯ сӯи Худо меоянд, наҷот диҳад, зеро ҳамеша зинда аст, то ки барои онҳо шафоат кунад.

²⁶Защото такъв първосвещеник ни трябваше: свет, невинен, непорочен, отделен от грешните и възвисен по-горе от небесата;

²⁶Зеро ки мо ба чунин Саркоҳин эҳтиёҷдорем: муқаддас, аз бадӣ дур,беайб, аз гуноҳкорон ҷудо ва аз афлок болотар баромада,

²⁷Който няма нужда всеки ден, като ония първосвещеници, да принася жертви първо за своите грехове, после [за греховете на] людете; защото стори това веднъж за винаги, като принесе Себе Си.

²⁷Ки эҳтиёҷ надорад ҳаррӯз,мислион саркоҳинон, аввал барои гуноҳҳои худаш, баъд барои гуноҳҳои қавм қурбониҳо тақдим кунад, зеро ки инро Ӯ як бор ба амал овард, вақте ки Худро ба унвони қурбонй тақдим кард.

²⁸Защото законът поставя за първосвещеници немощни човеци; а думите на клетвата, която беше подир закона, [поставят] Сина, Който е усъвършенствуван за винаги.

²⁸Зеро ки шариат одамони гирифтори заъфро коҳин таъин мекунад, вале каломи қасам, ки баъд аз шариат омад, Писареро, ки то абад комил шудааст, таъин кард.