¹Като изговори това, Исус излезе с учениците Си отвъд потока Кедрон, гдето имаше градина, в която влезе Той и учениците Му.

¹ЧӮН Исо инро гуфт, бо шогирдони Худ ба он тарафи водии Қидрӯн рафт, ки дар он ҷо боғе буд, ва Ӯ ва шогирдонаш ба он даромаданд.

²А и Юда, който Го предаваше, знаеше това място; защото Исус често се събираше там с учениците Си.

²Ва Яҳудои таслимкунандаи Ӯ низ он ҷойро медонист, чунки Исо бо шогирдонаш борҳо дар он ҷо ҷамъ омада буд.

³И тъй, Юда като взе една чета войници и служители от главните свещеници и фарисеите, дойде там с фенери, факли и оръжия.

³Пас Яҳудо як даста сарбозон ва мулозимонро аз саркоҳинон ва фарисиён гирифта, бо чароғҳо ва машъалҳо ва аслиҳа ба он ҷо омад.

⁴А Исус като знаеше всичко, което щеше да Го сполети, излезе и им рече: Кого търсите?

⁴Исо, ки огоҳ буд аз он чи бояд ба Ӯ рӯй диҳад, берун омада, ба онҳо гуфт: «Киро ҷустуҷӯ мекунед?»

⁵Отговориха Му: Исуса Назарянина. Исус им каза: Аз съм. С тях стоеше и Юда, който Го предаваше.

⁵Ба Ӯ ҷавоб доданд: «Исои Носириро». Исо ба онҳо гуфт: «Ман ҳастам». Яҳудои таслимкунандаи Ӯ низ бо онҳо истода буд.

⁶И когато им каза: Аз съм, те се дръпнаха назад и паднаха на земята.

⁶Чун Исо ба онҳо гуфт: «Ман ҳастам», - онҳо акибақиб рафта, ба замин афтоданд.

⁷Пак ги попита: Кого търсите? А те рекоха: Исуса Назарянина.

⁷Боз аз онҳо пурсид: «Киро ҷустуҷӯ мекунед?» Гуфтанд: «Исои Носириро».

⁸Исус отговори: Рекох ви, че съм Аз; прочее, ако Мене търсите оставете тия да си отидат;

⁸Исо ҷавоб дод: «Ман ба шумо гуфтам, ки Ман ҳастам; пас, агар Маро ҷустуҷӯ мекунед, бигзоред инҳо бираванд», -

⁹(за да се изпълни думата казана от Него: От тия, които си Ми дал, ни един не изгубих).

⁹То он сухане ки Ӯ гуфта буд, ба амал ояд: «Аз онҳое ки ба Ман додӣ, якеро талаф накардаам».

¹⁰А Симон Петър, като имаше нож, измъкна го, удари слугата на първосвещеника, и му отсече дясното ухо; а името на слугата беше Малх.

¹⁰Он гоҳ Шимъӯни Петрус, ки шамшер дошт, онро кашида, ба ғуломи саркоҳин, ки Малхус ном дошт, зад, ва гӯши рости вайро бурида партофт.

¹¹Тогава Исус рече на Петра: Тури ножа в ножницата. Чашата, която Ми даде Отец, да я не пия ли?

¹¹Исо ба Петрус гуфт: «Шамшери худро ғилоф кун; наход ки он косаеро, ки Падарам ба Ман додааст, нанӯшам?»

¹²И тъй, четата, хилядникът и юдейските служители хванаха Исуса и Го вързаха.

¹²Он гоҳ дастаи сарбозон ва мнриҳазор ва мулозимони яҳудиён Исоро дастгир карда, бастанд,

¹³И заведоха Го първо при Анна; защото той беше тъст на Каиафа, който беше първосвещеник през тая година.

¹³Ва аввал Ӯро назди Ҳонон, пацарарӯси Қаёфо, ки ҳамон сол саркоҳин шуд, бурданд;

¹⁴А Каиафа, беше онзи, който беше съветвал юдеите, че е по-добре един човек да загине за людете.

¹⁴Ва ин ҳамон Қаёфо буд, ки ба яҳудиён маслиҳат дода буд, ки беҳтар аст як кас барои қавм бимирад.

¹⁵И подир Исуса вървяха Симон Петър и един друг ученик; и този ученик, като беше познат на първосвещеника, влезе с Исуса в двора на първосвещеника.

¹⁵Шимъӯни Петрус ва як шогирди дигар аз акиби Исо рафтанд; азбаски он шогирд ба саркоҳин шинос буд, бо Исо ба даруни ҳавлии саркоҳин даромад;

¹⁶А Петър стоеше вън до вратата; и тъй другият ученик, който беше познат на първосвещеника, излезе та каза на вратарката и въведе Петра.

¹⁶Аммо Петрус дар берун, назди дар истод. Баъд он шогирди дигар, ки ба саркоҳин шинос буд, берун омада, ба дарбон чизе гуфт ва Петрусро ба дарун бурд.

¹⁷И слугинята вратарка казва на Петра: И ти ли си от учениците на Този човек? Той казва: Не съм.

¹⁷Он канизе ки дарбон буд, ба Петрус гуфт: «Оё ту низ аз шогирдони Ин Шахс нестӣ?» Вай гуфт: «Нестам».

¹⁸А слугите и служителите бяха наклали огън, защото беше студено, и стояха та се грееха; а и Петър стоеше с тях и се грееше.

¹⁸Дар ин миён ғуломон ва мулозимон оташ афрӯхта буданд, зеро ки ҳаво сард буд, ва даври оташ истода, худро гарм мекарданд; Петрус низ бо онҳо истода, худро гарм мекард.

¹⁹А първосвещеникът попита Исуса за учениците Му и за учението Му.

¹⁹Саркоҳин аз Исо дар бораи шогирдонаш ва таълимаш пурсид.

²⁰Исус му отговори: Аз говорих явно на света, винаги поучавах в синагогите и в храма, гдето всички юдеи се събират, и нищо не съм говорил скришно.

²⁰Исо ба вай ҷавоб дод: «Ман ба ҷаҳон ошкоро сухан гуфтаам; Ман ҳар вақт дар куништ ва дар маъбад, ки дар он ҷо яхудиён ҳамеша ҷамъ меомаданд, таълим додаам ва пинҳонй чизе нагуфтаам;

²¹Защо питаш Мене? питай ония, които са Ме слушали, какво съм им говорил; ето, те знаят що съм казвал.

²¹«Чаро аз Ман мепурсӣ? Аз онҳое ки шунидаанд, бипурс, ки Ман ба онҳо чӣ гуфтаам; инак, онҳо медонанд, ки Ман чӣ гуфтаам».

²²Когато рече това, един от служителите, който стоеше наблизо, удари плесница на Исуса и рече: Така ли отговаряш на първосвещеника?

²²Вақте ки инро гуфг, яке аз мулозимон, ки дар он ҷо истода буд, Исоро як торсакӣ эада, гуфт: «Ба саркоҳин ин Тавр ҷавоб медиҳӣ?»

²³Исус му отговори: Ако съм продумал [нещо] зло, покажи злото; но ако добро, защо ме биеш?

²³Исо ба вай ҷавоб дод: «Агар бад гуфтам, ба бадй шаҳодат деҳ; ва агар хуб гуфтам, барои чӣ Маро мезанй?»

²⁴Анна, прочее, Го прати вързан при първосвещеника Каиафа.

²⁴Ҳонон Ӯро дастбаста назди Қаёфои саркоҳин фиристод.

²⁵А Симон Петър стоеше и се грееше; и рекоха му: Не си ли и ти от Неговите ученици? Той отрече казвайки: Не съм.

²⁵Ва Шимъӯни Петрус истода, худро гарм мекард. Ба вай гуфтанд: «Ту низ аз шогирдони Ӯ нестӣ?» Вай инкор карда, гуфт: «Нестам».

²⁶Един от слугите на първосвещеника, сродник на онзи, комуто Петър отсече ухото, казва: Нали те видях аз в градината с Него?

²⁶Яке аз ғуломони саркоҳин, хеши он касе ки Петрус гӯшашро бурида буд, гуфт: «Магар ман туро дар боғ бо Ӯ надидам?»

²⁷И Петър пак се отрече; и на часа изпя петел.

²⁷Петрус боз инкор кард; ва ҳамон дам хурӯс бонг зад.

²⁸Тогава поведоха Исуса от Каиафа в преторията; а беше рано. Но сами те не влязоха в преторията, за да се не осквернят, та да могат да ядат пасхата.

²⁸Аз ҳавлии Қаёфо Исоро ба сарбозҳона бурданд. Ва субҳ буд; ва онҳо ба сарбозхона надаромаданд, то ки наҷис нашаванд ва барраи фисҳро бихӯранд.

²⁹Затова Пилат излезе при тях и каза: В какво обвинявате Тоя човек?

²⁹Пилотус назди онҳо баромада, гуфт: «Чӣ даъвое бар Ин Шахс доред?»

³⁰В отговор му рекоха: Ако не беше Той злодеец, не щяхме да Го предадем на тебе.

³⁰Онҳо дар ҷавоби вай гуфтанд: «Агар Ӯ бадкор намебуд, ба ту таслим намекардем».

³¹А Пилат им рече: Вземете Го вие и Го съдете според вашия закон. Юдеите му рекоха: Нам не е позволено да умъртвим никого,

³¹Пилотус ба онҳо гуфт: «Шумо Ӯро бигиред вамувофики шариати худ бар Ӯ доварй кунед». Яҳудиён ба вай гуфтанд: «Ба мо ҷоиз нест, ки касеро бикушем»,

³²(за да се изпълни думата, която рече Исус, като означаваше с каква смърт щеше да умре).

³²То он сухани Исо ба амал ояд, ки Ӯ дар бораи чигунагии мурдани Худ ишора карда гуфта буд.

³³И тъй, Пилат пак влезе в преторията, повика Исуса и Му каза: Ти юдейски Цар ли си?

³³Он гоҳ Пилотус боз ба сарбозхона даромада, Исоро хонд ва ба Ӯ гуфт: «Оё Ту Подшоҳи Яҳудиен ҳастй?»

³⁴Исус отговори: От себе си ли казваш това, или други са ти говорили за Мене?

³⁴Исо ба вай ҷавоб дод: «Оё ту инро аз худ мегӯй, ё ки дигарон дар бораи Ман ба ту гуфтаанд?»

³⁵Пилат отговори: Че аз юдеин ли съм? Твоят народ и главните свещеници Те предадоха на мене. Какво си сторил?

³⁵Пилотус ҷавоб дод: «Магар ман яҳудӣ ҳастам? Қавми Ту ва саркоҳинон Туро ба ман таслим кардаанд; чӣ кор кардаӣ?»

³⁶Исус отговори: Моето царство не е от този свят; ако беше царството Ми от този свят, служителите Ми щяха да се борят да не бъда предаден на юдеите. А сега царството Ми не е оттук.

³⁶Исо ҷавоб дод: «Подшоҳии Ман аз ин ҷаҳон нест; агар Подшоҳии Ман аз ин ҷаҳон мебуд, мулозимони Ман меҷангиданд, то ки Ман ба яҳудиён таслим карда нашавэм; лекин акнун Подшоҳии Ман аз ин ҷо нест».

³⁷Затова Пилат Му каза: Тогава, Ти цар ли си? Исус отговори: Ти [право] казваш, защото Аз съм цар. Аз за това се родих, и за това дойдох на света, да свидетелствувам за истината. Всеки, който е от истината, слуша Моя глас.

³⁷Пилотус ба Ӯ гуфт: «Пас, Ту Подшоҳ ҳастӣ?» Исо ҷавоб дод: «Ту мегӯй, ки Ман Подшоҳ ҳастам; Ман барои он таваллуд ёфтаам ва барои он ба ҷаҳон омадаам, ки бар ростй шаҳодат диҳам; ва ҳар кй аз ростист, овози Маро мешунавад».

³⁸Пилат Му каза: Що е истина? И като рече това, пак излезе при юдеите и каза им: Аз не намирам никаква вина в него.

³⁸Пилотус ба Ӯ гуфт: «Ростй чист?» Чун инро бигуфт, боз назди яҳудиён баромад ва ба онҳо гуфт: «Ман дар Ӯ ҳеҷ айбе намеёбам;

³⁹А у вас има обичай да ви пущам по един на пасхата; желаете ли, прочее, да ви пусна юдейския цар?

³⁹«Лекин шумо одате доред, ки бандиеро дар иди фисҳ барои шумо.озод кунам; оё меҳоҳед, ки Подшоҳи Яҳудиёнро барои шумо озод кунам?»

⁴⁰Тогава те пак закрещяха, казвайки: Не Тоя, но Варава. А Варава беше разбойник.

⁴⁰Онҳо боз фарьед зада, гуфтанд: «Ӯро не, балки Бараббосро». Бараббос як роҳзан буд.