¹Спомни си, Господи, какво ни стана; Погледни и виж как ни укоряват.

²Наследството ни мина на чужденци, Къщите ни на странни.

³Останахме сирачета без баща; Майките ни са като вдовици.

⁴Водата си пихме със сребро, Дървата ни идат с пари.

⁵Нашите гонители са на вратовете ни. Трудим се и почивка нямаме,

⁶Простряхме ръка към египтяните И към асирийците, за да се наситим с хляб.

⁷Бащите ни съгрешиха, и няма ги; И ние носим техните беззакония.

⁸Слуги господаруват над нас, И няма кой да ни избави от ръката им.

⁹Добиваме хляба си с [опасност за] живота си Поради меча, [който ограбва] в пустинята.

¹⁰Кожата ни почервеня като пещ Поради върлуването на глада.

¹¹Изнасилваха жените в Сион, Девиците в Юдовите градове.

¹²Чрез техните ръце биваха обесени първенците, Старейшините не се почитаха.

¹³Младежите носеха воденични камъни, И децата падаха под [товара на] дървата.

¹⁴Старейшините не седят вече на портите; Младежите изоставиха песните си.

¹⁵Престана радостта на сърцето ни; Хорото ни се обърна на жалеене.

¹⁶Венецът падна от главата ни; Горко ни! защото сме съгрешили.

¹⁷Затова чезне сърцето ни; Затова причерня на очите ни.

¹⁸Поради запустяването на Сионския хълм Лисиците ходят по него.

¹⁹Ти, Господи, седиш [като Цар] до века; Престолът Ти е из род в род.

²⁰Защо ни забравяш за винаги, И ни оставяш за толкоз дълго време?

²¹Възвърни ни, Господи, към Себе Си, и ще се възвърнем; Обнови дните ни както изпърво, -

²²Ако не си ни отхвърлил съвсем, И не си се разгневил твърде много против нас.