1След това [Исус] влезе в Ерихон, и минаваше през града.
1ВА Ӯ ба Ериҳӯ ворид шуда, аз он мегузашт.
2И, ето, един човек, на име Закхей, който беше началник на бирниците, и богат,
2Ва инак, Заккай ном шахс, ки сардори боҷгирон ва сарватдор буд,
3искаше да види Исуса Кой е, но не можеше поради народа, защото беше малък на ръст.
3Мехост Исоро бубинад, ки Ӯ кист, лекин ба сабаби бисьёрии мардум натавонист, чунки қадаш паст буд.
4И завтече се напред и се покачи на една черница за да Го види; понеже през оня път щеше да мине.
4Ва давида пеш гузашту болои дарахти анҷире баромад, то ки Ӯро бубинад, чунки Ӯро лозим буд аз пешн он бигзарад.
5Исус като дойде на това място, погледна нагоре и му рече: Закхее, слез скоро, защото днес трябва да престоя у дома ти.
5Вакте ки Исо ба он ҷо расид, назар афканда, вайро дид ва гуфт: «Эй Заккай! Зуд фурӯд ой, зеро ки имрӯз Маро лозим аст дар хонаат бимонам».
6И той побърза да слезе, и прие Го с радост.
6Вай зуд фуромада, Ӯро бо хурсандӣ пазирой намуд.
7И като видяха това, всички роптаеха, казвайки: При грешен човек влезе да преседи.
7Ва ҳама инро дида, шиквакунон гуфтанд, ки Ӯ дар ҳонаи шахси гуноҳкор меҳмон шудааст.
8А Закхей стана и рече на Господа: Господи, ето [от сега] давам половината от имота си на сиромасите; и ако някак съм ограбил някого, връщам [му] четверократно.
8Аммо Заккай барҳоста, ба Худованд гуфт: «Худовандо! Нисфи дороии худро ман ба мискинон медиҳам, ва агар чизи касеро ноинсофоиа гприфта бошам, чор баробар подош медиҳам».
9И Исус му рече: Днес стана спасение на този дом; защото и този е Авраамов син.
9Исо ба вай гуфт: «Имрӯз ба пн ҳона наҷот омадааст, чунки вай низ Писари Иброҳим аст;
10Понеже Човешкият Син дойде да потърси и да спаси погиналото.
10«Зеро ки Писари Одам омадааст, то ки гумшударо пайдо кунад ва наҷот диҳад».
11И като слушаха това, Той прибави и каза една притча, защото беше близо до Ерусалим, и те си мислеха, че Божието царство щеше веднага да се яви.
11Вакте ки онҳо инро гӯш мекарданд, Ӯ боз масале илова намуд: зеро ки Ӯ дар наздикин Ерусалпм буд, ва онҳо гумон мекарданд, ки ба зудӣ бояд Малакути Худо ба зуҳур ояд.
12Затова каза: Някой си благородник отиде в далечна страна да получи за себе си царска власт, и да се върне.
12Бинобар ин Ӯ гуфт: «Шахсе аз ашроф ба кишвари дурдаст мерафт, то ки салтанате ба даст оварда, баргардад;
13И повика десетима от слугите си и даде им десет мнаси; и рече им: Търгувайте с [това] докле дойда.
13«Ва даҳ нафар ғуломоиашро даъват намуда, ба онҳо даҳ мино дод ва ба онҳо гуфт: "Бо ин пул то вақти гашта омаданам доду муомила кунед".
14Но неговите граждани го мразеха, и изпратиха след него посланици да кажат: Не щем този да царува над нас.
14«Аммо аҳли шаҳраш ба вай адоват доштанд ва аз ақиби вай элчӣ фиристоданд, то бигӯяд: "Намеҳоҳем, ки вай бар мо подшоҳӣ кунад".
15А като получи царската власт и се върна, заповяда да му повикат ония слуги, на които бе дал парите за да знае какво са припечелили чрез търгуване.
15«Ва ҳангоме ки вай салтанатро ба даст оварда, баргашт, фармуд, ки ҳамон ғуломонро, ки ба онҳо пул дода буд, ҷеғ зананд, то фаҳмад, ки ҳар яке чӣ қадар фоида кардааст.
16Дойде, прочее, първият и рече: Господарю, твоята мнаса спечели десет мнаси.
16«Якумин омада, гуфт; "Эй оғо! Як минои ту даҳ мино фоида овард".
17И рече му: Хубаво, добри слуго! понеже на твърде малкото се показа верен, имай власт над десет града.
17«Ба ӯ гуфт: "Офарин, эй ғуломи нек! Азбаски ба чизк андак мӯътамад будӣ, бар даҳ шаҳр ҳоким шав".
18Дойде и вторият и рече: Господарю, твоята мнаса принесе пет мнаси.
18«Дуюмин омада, гуфт: "Эй оғо! Як минои ту панҷ мино фоида овард".
19А рече и на него: Бъди и ти над пет града.
19«Ба ӯ низ гуфт:?Ту ҳам бар панҷ шаҳр ҳоким шав".
20Дойде и друг и рече: Господарю, ето твоята мнаса, която пазех скътана в кърпа;
20«Сеюмин омада, гуфт: "Эй оғо! Инак як минои ту, ки онро ба рӯймоле печонда, нигоҳ доштам;
21Защото се боях от тебе, понеже си строг човек; задигаш това, което не си положил, и жънеш, което не си посял.
21"Зеро ки ман аз ту тарсидам, чунки шахси сахтгир ҳастӣ: он чи нагузоштай, мегирӣ, ва он чи накоштаӣ, медаравӣ".
22[Господарят] му казва: От устата ти ще те съдя, зли слуго. Знаел си, че съм строг човек, който задигам това, което не съм положил, и жъна което не съм сял;
22«Ба ӯ гуфт: "Туро аз забони худат маҳкум мекунам, эй ғуломи шарир! Ту медонистӣ, ки ман шахси сахтгир ҳастам, он чи нагузоштаам, мегирам, ва он чи накоштаам, медаравам;
23тогава защо не вложи парите ми в банката, и аз като си дойдех, щях да ги прибера с лихвата?
23«Пас чаро пули маро ба саррофон надодӣ, то ки ман омада, онро бо фоидааш бигирам?"
24И рече на предстоящите: Вземете от него мнасата, и дайте я на този, който има десетте мнаси.
24«Ва ба ҳозирон фармуд: "Он миноро аз ӯ гирифта, ба он ки даҳ мино дорад, бидиҳед".
25(Рекоха му: Господарю, той има вече десет мнаси!)
25«Ба ӯ гуфтанд: "Эй оғо! Ваӣ даҳ мино дорад".
26Казвам ви, че на всеки, който има, ще се даде; а от този, който, няма, от него ще се отнеме и това, което има.
26"Ба шумо мегӯям, ки ҳар кй дорад, ба вай дода шавад; ва ҳар кӣ надорад, аз вай он чи низ дорад, гирифта шавад;
27А ония мои неприятели, които не искаха да царувам над тях, доведете ги тука и посечете ги пред мене.
27"Лекин он душманони маро, ки намехостанд бар онҳо подшоҳй кунам, ба ин ҷо оварда, пеши ман ба қатл расонед"».
28И като изрече това, [Исус] вървеше напред, възлизайки за Ерусалим.
28Ин суханонро гуфта, Ӯ боз ба роҳ даромад ва сӯи Ерусалнм равоиа шуд.
29И когато се приближи до Витфагия и Витания, до хълма наречен Елеонски, прати двама от учениците и рече [им:]
29Ва чун ба БайтФоҷӣ ва Байт-Ҳинӣ, ки бар кӯҳи Зайтун аст, наздик омад, ду шогирди Худро фиристода,
30Идете в селото, което е насреща ви, в което като влизате ще намерите едно осле, вързано, което никой човек не е възсядал; отвържете го и го докарайте.
30Ба онҳо гуфт: «Ба он деҳа, ки рӯ ба рӯи мост, биравед; ҳамин ки вориди он шудед, харкурраеро баста меёбед, ки ҳанӯз касе бар он савор нашудааст; онро воз карда, биёред;
31И ако някой ви попита: Защо го отвързвате? кажете така: На Господа трябва.
31«Ва агар касе аз шумо пурсад: "Чаро воз мекунед?" - ба вай бигӯед: "Худованд ба он эҳтиёч дорад"».
32И изпратените отидоха и намериха както им беше казал.
32Фиристодагон рафта, чунон ки Ӯ ба онҳо гуфта буд, ёфтанд.
33И като отвързаха ослето, рекоха стопаните му: Защо отвързвате ослето?
33Вақте ки онҳо курраро воз мекардаид, соҳибонаш ба онҳо гуфтанд: «Чаро курраро воз мекунед?»
34А те казаха: На Господа трябва.
34Гуфтанд: «Худованд ба он эҳтпёҷ дорад».
35И докараха го при Исуса; и като намятаха дрехите си на ослето, качиха Исуса.
35Ва онро назди Исо оварданд; ва ҷомаҳои худро бар курра афканда, Исоро ба он савор кардаид.
36И като вървеше Той, [людете] постилаха дрехите си по пътя.
36Ва ҳангоме ки Ӯ мерафт, ҷомаҳои худро бар роҳ мегустурданд.
37И когато вече се приближаваше до превалата на Елеонския хълм, цялото множество ученици почнаха да се радват и велегласно да славят Бога за всичките велики дела, които бяха видели, казвайки:
37Вақте ки Ӯ ба фуромадгоҳи кӯҳи Зайтун наэдик шуд, тамоми тӯдаи шогирдонаш шодикуион бо оволи баланд Худоро барои ҳамаи мӯъҷизаҳое ки дида буданд, ҳамду сано карда,
38Благословен Царят, Който иде в Господното име; мир на небето, и слава във висините!
38Мегуфтанд: «Муборак аст Подшоҳе ки ба исми Худованд меояд! Осоиштагӣ дар осмон ва ҷалол дар арши аъло бод!»
39А някои от фарисеите между народа Му рекоха: Учителю, смъмри учениците Си.
39Баъзе фарисиён аз миёни мардум ба Ӯ гуфтанд: «Эй Ӯстод! Шогирдони Худро манъ кун».
40И Той в отговор рече: Казвам ви, че ако тия млъкнат, то камъните ще извикат.
40Дар ҷавоб гуфт: «Ба шумо мегӯям, ки агар онҳо хомӯш монанд, сангҳо нидо хоҳанд кард».
41И като се приближи и видя града, плака за него и каза:
41Ва ҳангоме ки Ӯ ба шаҳр наздик омад, ба он назар андохга, ба ҳоли он гирьен шуд
42Да беше знаел ти, да! ти, поне в този [твой] ден, това което служи за мира ти! но сега е скрито от очите ти.
42Ва гуфт: «Оҳ, кошки ту низ ақаллан дар ҳамин рӯзи худ медонистӣ, ки кадом чизҳо сӯи осоиштагии ту мебарад! Аммо ин ҳоло аз чашмони ту ииҳои аст;
43Защото ще дойдат върху тебе дни, когато твоите неприятели ще издигнат окопи около тебе, ще те обсадят, ще те отеснят отвред,
43«Зеро рӯзҳое ба сарат меояд, ки душманонат ба муқобили ту сангарҳо хоҳанд сохт ва туро иҳота намуда, аз ҳар тараф ба танг хоҳанд овард,
44и ще те разорят и [ще избият] жителите ти в тебе и няма да оставят в тебе камък на камък; защото ти не позна времето, когато беше посетен.
44«Ва туро, ва фарзаидонатро дар дохили ту, ба хок яксон ҳоҳанд кард, ва дар ту санге бар саиге нахоҳанд гузошт, аз барои он ки ту вақтн тафаққуди ҳудро надонистй».
45И като влезе в храма, почна да изпъжда ония, които продаваха; и казваше им:
45Ва ба маъбад даромада, ба пеш кардани онҳое ки дар он харидуфурӯш мекарданд, оғоз намуд,
46Писано е: "И домът Ми ще бъде молитвен дом": а вие го направихте "разбойнически вертеп".
46Ва ба опҳо гуфт: «Навишта шудааст, ки "хонаи Ман хонаи ибодат аст", аммо шумо онро ба дуздхона мубаддал кардаед».
47И поучаваше всеки ден в храма. А главните свещеници, книжниците и народните първенци се стараеха да Го погубят;
47Ва ҳар рӯз дар маъбад таълим медод. Аммо саркоҳинон ва китобдонон ва пирони кавм касд доштанд, ки Ӯро нобуд кунанд,
48Но не намериха какво да сторят, понеже всичките люде бяха прилепнали при Него да Го слушат.
48Вале илоҷи ин корро ёфта наметавонистанд, зеро ки тамоми мардум пайваста ба суханоии Ӯ гӯш медоданд.