¹Като подигна очи, Исус видя богатите, че пускат даровете си в съкровищницата.

¹ВА Ӯ назар андохта, сарватдоронро дид, ки ҳадияҳои худро ба ганҷина меандохтанд;

²А видя и една бедна вдовица, че пускаше там две лепти {2 лепти са равни на 2 1/2 стотинки.}

²Ва ҳамчунин бевазани камбағалеро дид, ки ду фулус дар он андохт,

³И рече: Истина ви казвам, че тая бедна вдовица пусна повече от всички;

³Ва Ӯ гуфт: «Ба ростӣ ба шумо мегӯям, ки ин бевазани камбагал аз ҳама бештар андохт;

⁴защото всички тия пуснаха в даровете [за Бога] от излишъка си; а тая от немотията си пусна целия имот, що имаше.

⁴«Зеро ки ҳамаи онҳо аз зиедатии худ ҳадия барои Худо андохтанд, лекин вай аз камбағалии худ тамоми нафақаеро, ки дошт, андохт».

⁵И когато някои говореха за храма, че е украсен с хубави камъни и с посветени приноси, рече:

⁵Вақте ки баъзе касон дар бораи маъбад сухан ронда, гуфтанд, ки он бо сангҳо ва инъомҳои гаронбаҳо зебу оро дода шудааст, Ӯ гуфт:

⁶Ще дойдат дни, когато [от] това, което гледате, няма да остане тук камък, който да се не срине.

⁶«Айёме меояд, ки аз он чи дар ин ҷо мебинед, санге бар санге наҳоҳад монд; хамааш хароб хоҳад шуд».

⁷И попитаха Го казвайки: Учителю, а кога ще бъде това? и какъв [ще бъде] белегът, когато предстои да стане това?

⁷Аз Ӯ пурсиданд: «Эй Ӯстод! Ин кай воқеъ мешавад? Ва аломати ба вуқӯъ омадани ин чӣ гуна аст?»

⁸А той каза: Внимавайте да не ви заблудят; защото мнозина ще дойдат в Мое име и ще казват: Аз съм Христос, и, че времето е наближило. Да не отидете подир тях.

⁸Гуфт: «Ҳушьёр бошед, ки шуморо дар иштибоҳ наандозанд; зеро бисьёр касон бо номи Ман омада, гӯянд, ки ин Ман ҳастам; ва он вақт наздик аст. Аз ақиби онҳо наравед.

⁹И когато чуете за войни и размирици, да не се уплашите; защото тия неща трябва първо да станат, но не е веднага свършекът.

⁹«Ва чун овозаи ҷангҳо ва ошӯбҳоро бишнавед, натарсед: зеро ин бояд аввал воқеъ шавад; лекин дарҳол интиҳо намеёбад».

¹⁰Тогава им каза: Народ, ще се повдигне против народ, и царство против царство;

¹⁰Он гоҳ ба онҳо гуфт: «Қавме бар зидди қавме ва салтанате бар зидди салтанате қиём хоҳад кард;

¹¹и ще има големи трусове, и в разни места глад и мор; ще има и ужаси и големи знамения от небето.

¹¹«Ва дар ҳар ҷо зилзилаҳои азим, ва қаҳтию вабоҳо, ва ҳодисоти пурдаҳшат ва аломоти бузург аз осмон ба амал хоҳад омад.

¹²А преди [да стане] всичко това ще турят ръце на вас и ще ви изгонят, като ви предадат на синагоги и в тъмници, и ще ви извеждат пред царе и пред управители поради Моето име.

¹²«Аммо пеш аз ҳамаи ин ба шумо дасти тааддӣ дароз хоҳанд кард ва шуморо таъқиб намуда, ба куништҳо ва зиндонҳо ҳоҳанд супурд ва ба хотири исми Ман назди подшоҳону ҳокимон хоҳанд бурд;

¹³Това ще ви служи за свидетелство.

¹³«Ва ин ба шумо барои шаҳодат хоҳад буд.

¹⁴И тъй, решете в сърцата си да не обмисляте предварително що да отговаряте;

¹⁴«Пас, дар дили худ аҳд кунед, ки пешакй андеша накунед, чй ҷавоб бояд бидиҳед.

¹⁵защото Аз ще ви дам тъй мъдро да отговорите {Гръцки: Уста и мъдрост.}, щото всичките ви противници ще бъдат безсилни да ви противостоят или противоречат.

¹⁵«Зеро ки Ман ба шумо забоне ва ҳикмате хоҳам дод, ки ҳамаи душманони шумо натавонапд на зиддияте ба он нишон диҳанд ва на ба муқобили он чизе бигӯянд.

¹⁶И ще бъдете предадени и даже от родители и братя, от роднини и приятели; и ще умъртвят някои от вас.

¹⁶«Ва шуморо падару модарон, ва бародарон, ва хешовандон, ва дӯстон таслим хоҳанд кард. Ва баъзеи шуморо ба қатл хоҳанд расонд;

¹⁷И ще бъдете мразени от всички поради Моето име.

¹⁷«Ва ҳама аз барои исми Ман ба шумо адоват хоҳанд дошт.

¹⁸Но и косъм от главата ви няма да загине.

¹⁸«Лекин мӯе аз сари шумо талаф нахоҳад шуд.

¹⁹Чрез твърдостта си ще придобиете душите си.

¹⁹«Ҷонҳои худро бо сабри худ наҷот хоҳед дод.

²⁰А когато видите Ерусалим, че е заобиколен от войски, това да знаете, че е наближило запустяването му.

²⁰«Ҳар гоҳ бубинед, ки аскарон Ерусалимро иҳота кардаанд, бидонед, ки харобии он наздик шудааст;

²¹Тогава ония, които са в Юдея, нека бягат в планините, и които са всред града нека да излязат вън, а които са в околностите да не влизат в него.

²¹«Он гоҳ онҳое ки дар Яҳудо мебошанд, ба кӯҳистон гурезанд; ва ҳар кй дар шаҳр аст, аз он барояд; ва ҳар кӣ дар гирду атроф аст, ба он надарояд,

²²Защото това са дни на въздаяние, за да се изпълни всичко което е писано.

²²«Чунки ин айёми интиқом аст, то ба амал ояд ҳар он чи навишта шудааст.

²³Горко на непразните и на кърмачките, през ония дни! защото ще има голямо бедствие в страната, и гняв върху тия люде.

²³«Вой бар ҳоли ҳомиладорон ва ширдорон дар он айём; зеро ки мусибати бузурге бар замин рӯй дода, ин қавм гирифтори ғазаб хоҳанд шуд:

²⁴Те ще паднат под острието на ножа, и ще бъдат откарани в плен по всичките народи; и Ерусалим ще бъде тъпкан от народите, докле се изпълнят времената на езичниците.

²⁴«Ва ба дами щамшер хоҳанд афтод, ва дар миёни ҳамаи халқҳо ба асирӣ хоҳанд рафт; ва Ерусалим поймоли ғайрияҳудиён хоҳад шуд, то даме ки даврони ғайрияҳудиён ба анҷом расад.

²⁵И ще станат знамения в слънцето, в луната и в звездите, а по земята бедствие на народите, [като ще бъдат] в недоумение поради бученето на морето и вълните.

²⁵«Ва дар офтоб ва моҳ ва ситорагон аломатҳо зуҳур хоҳад ёфт, ва бар замин халқҳо ба ноумедӣ афтода, аз хурӯши баҳр ва ғалаёни мавҷҳо моту мабҳут хоҳанд шуд;

²⁶Човеците ще примират от страх и от очакване онова, което ще постигне вселената, защото небесните сили ще се разклатят.

²⁶«Ва одамон аз тарсу ҳарос ва интизории он мусибатҳое ки ба сари ҷаҳон меояд, аз ҳол хоҳанд рафт, зеро ки кувваҳои афлок мутазалзил хоҳанд шуд.

²⁷И тогава ще видят Човешкия Син идещ в облак със сила и голяма слава.

²⁷«Ва он гоҳ Писари Одамро хоҳанд дид, ки бо кудрат ва ҷалоли азим бар абре меояд.

²⁸А когато почне да става това, изправете се и подигнете главите си, защото изкуплението ви наближава.

²⁸«Вақте ки ба амал омадаии ин чизҳо оғоз шавад, бархоста, сарҳои худро баланд кунед, чунки халосии шумо наздик меояд».

²⁹И каза им притча: Погледнете смоковницата и всичките дървета.

²⁹Ва ба онҳо масале гуфт: «Ба дарахти анҷир ва ба ҳамаи дарахтон нигоҳ кунед:

³⁰Когато вече покарат, вие, като видите това, сами знаете, че лятото е вече близо.

³⁰«Вақте ки шукуфтани онҳоро мебинед, медонед, ки тобистон наздик аст;

³¹Също така и вие, когато видите, че става това, да знаете, че е близо Божието царство.

³¹«Ҳамчунин, вакте ки шумо ба амал омадани ин чизҳоро мебинед, бидонед, ки Малакути Худо наздик аст.

³²Истина ви казвам, че това поколение няма да премине докле не се сбъдне всичко това.

³²«Ба ростӣ ба шумо мегӯям: ин насл ҳанӯз аз олам нагузашта, ҳамаи ин чизҳо воқеъ хоҳад шуд;

³³Небето и земята ще преминат, но Моите думи няма да преминат.

³³«Осмон ва замин гузарон аст, лекин каломи Ман гузарон нест.

³⁴Но внимавайте на себе си, да не би да натегнат сърцата ви от преяждане, пиянство и житейски грижи, и ви постигне оня ден внезапно като примка;

³⁴«Пас, бохабар бошед аз худатон, ки мабодо дилҳои шумо аз пурхӯрӣ ва мастӣ ва ғамхӯриҳои зиндагӣ сахт шавад, ва он рӯз бар шумо ногаҳон ояд;

³⁵защото така ще дойде върху всички, които живеят по лицето на цялата земя.

³⁵«Зеро ки он, монанди доме, бар ҳамаи сокинони тамоми рӯи замин хоҳад омад;

³⁶Но бдете всякога, и молете се, за да сполучите да избегнете всичко, което предстои да стане, и да стоите пред Човешкия Син.

³⁶«Пас, ҳама вақт бедор бошед ва дуо гӯед, то ки сазовор бошед аз ҳамаи ин мусибатҳои оянда раҳо шавед ва дар пеши Писари Одам биистед».

³⁷И всеки ден Той поучаваше в храма; а всяка нощ излизаше и нощуваше на хълма наречен Елеонски.

³⁷Рӯзҳо Ӯ дар маъбад таълим медод; ва шабҳо берун омада, дар кӯҳе ки кӯҳи Зайтун ном дорад, шабгузаронӣ мекард.

³⁸И всичките люде подраняваха при Него да Го слушат.

³⁸Ва тамоми мардум бомдодон назди Ӯ ба маъбад барои шунидани суханонаш меомаданд.