¹Тогава цялото множество техни [хора] стана и Го заведе при Пилата.

¹ВА тамоми аҳли маҷлисашон бархоста, Ӯро назди Пилотус бурданд.

²И почнаха да Го обвиняват, казвайки: Намерихме този, че развращава народа ни, забранява да се дава данък на Кесаря, и казва за Себе Си, че е Христос Цар.

²Ва ба аибдор кардани Ӯ шурӯъ намуда, гуфтанд: «Мо ёфтаем, ки Ӯ қавми моро фосид мекунад, ба қайсар ҷизья додан намемонад ва Худро Подшоҳ Масеҳ меномад».

³А Пилат Го попита, думайки: Ти ли си Юдейският цар? А Той в отговор му каза: Ти [право] казваш.

³Пилотус аз Ӯ пурсид: «Оё Ту Подшоҳи Яҳудиён ҳастӣ?» Ӯ ҷавоб дода, гуфт: «Ту мегӯй».

⁴И Пилат рече на главните свещеници и на народа: Аз не намирам никаква вина в Тоя човек.

⁴Пилотус ба саркоҳинон ва ба мардум гуфт: «Дар Ин Одам ҳеҷ айбе намеёбам».

⁵А те по-настойчиво казваха: Той вълнува людете, понеже поучава по цяла Юдея, като е почнал от Галилея [и е следвал] даже до тук.

⁵Лекин онҳо исрор намуда, мегуфтанд, ки Ӯ қавмро ба ошӯб меоварад ва дар тамоми Яҳудо, аз Ҷалил гирифта то ин ҷо, таълим медиҳад.

⁶А Пилат, като чу това, попита дали е галилеянин човекът.

⁶Вақге ки Пилотус инро шунид, савол дод: «Магар Ӯ ҷалилист?»

⁷И като узна, че е от Иродовата област, изпрати Го до Ирода, който беше през тия дни в Ерусалим.

⁷Ва чун донист, ки Ӯ аз вилояти Ҳиродус аст, Ӯро назди Ҳиродус равона кард, ки вай низ дар он рӯзҳо дар Ерусалим буд.

⁸А Ирод, като видя Исуса, много се зарадва, защото отдавна желаеше да Го види, понеже бе слушал за Него; и надяваше се да види някое знамение от Него.

⁸Ҳиродус Исоро дида, хеле хурсанд шуд, зеро ки кайҳо боз Ӯро Дидан мехост, чунки овозаи Ӯро шунида буд ва умед дошт, ки аз Ӯ мӯъҷизе бубинад.

⁹И запитваше Го с много думи; но Той нищо не му отговори.

⁹Ва ба Ӯ саволҳои бисьёре дод; аммо Ӯ ба вай ҳеҷ ҷавоб надод.

¹⁰А главните свещеници и книжниците стояха и силно Го обвиняваха.

¹⁰Саркоҳиион ва китобдонон истода, бо тамоми ҷидду ҷахд Ӯро анбдор мекарданд.

¹¹Но Ирод с войниците си, презирайки Го, след като Му се поруга; облече Го във великолепна дреха, и Го прати обратно на Пилата.

¹¹Ва Ҳиродус бо сарбозони худ Ӯро басо таҳқир ва тамасхур карда ва либоси дурахшоне бар Ӯ нӯшонда, назди Пилотус гардонда фиристод.

¹²В същия ден Ирод и Пилат се сприятелиха помежду си; защото преди [това] враждуваха един против друг.

¹²Дар ҳамон рӯз Пилотус ва Ҳиродус бо ҳамдигар дӯст шуданд, зеро ки пештар онҳо ба якдигар адоват доштанд.

¹³Тогава Пилат свика главните свещеници, началници и народа, и рече им:

¹³Пилотус саркоҳинон, сардорон ва мардумро хонда,

¹⁴Доведохте ми Тоя човек като един, който развращава людете; но, ето, аз Го разпитах пред вас, и не намерих в Тоя човек никаква вина относно онова, за което Го обвинявате.

¹⁴Ба онҳо гуфт: «Ин Одамро ҳамчун фосидкунандаи қавм назди ман овардед; ва инак, ман дар пеши назари шумо тафтиш кардам ва дар Ин Одам аз он айбҳое ки шумо ба гардани Ӯ мепартоед, чизе наёфтам;

¹⁵Нито пък Ирод[ намерил]; защото Го е изпратил обратно до нас; и ето, Той не е сторил нищо, което заслужава смъртно[ наказание].

¹⁵«Ҳамчунин Ҳиродус наёфтааст: зеро ки ман Ӯро назди вай фиристода будам, ва дар Ӯ ҳеҷ гуноҳи сазовори марг ёфт нашудааст;

¹⁶И тъй, като Го накажа, ще Го пусна.

¹⁶«Пас, Ӯро ҷазо дода, озод мекунам».

¹⁷[А той се задължаваше да им пуща на всеки празник по един затворник].

¹⁷Ва вай лозим буд, ба муносибати ид, касеро барои онҳо озод кунад.

¹⁸Но те всички едногласно изкрещяха, казвайки: Махни Този и пусни ни Варава.

¹⁸Аммо мардум саросар фарьёд зада, гуфтанд: «Ӯро қатл кун! Барои мо Бараббосро озод кун».

¹⁹(който, за някаква размирица, станала в града, и за убийство, бе хвърлен в тъмница).

¹⁹Бараббос барои исьён ва қатле ки дар шаҳр рӯй дода буд, дар зиндон андохта шуда буд.

²⁰И Пилат пак им извика, като желаеше да пусне Исуса.

²⁰Боз Пилотус ба онҳо сухан ронд, зеро ки мехост Исоро озод кунад.

²¹А те крещяха, казвайки: Разпни Го! разпни Го!

²¹Лекин онҳо фарьёд зада, гуфтанд: «Ӯро маслуб кун, маслуб кун!»

²²А той трети път им каза: Че какво зло е сторил Той? Аз не намирам в Него нищо за [което да] заслужава смърт; и тъй, като Го накажа, ще Го пусна.

²²Бори сеюм вай ба онҳо гуфт: «Ӯ чй бадй кардааст? Ҳеҷ гуноҳи сазовори марг дар Ӯ наёфтам; пас, Ӯро ҷазо дода, озод мекунам».

²³Но те настояваха със силни гласове, искайки да бъде разпнат; и техните гласове надделяха.

²³Вале онҳо бо фарьёди баланд исрор намуда, талаб карданд, ки Ӯ маслуб шавад; ва фарьёди онҳо ва саркоҳинон ғолиб омад.

²⁴И Пилат реши да изпълни искането им:

²⁴Ва Пилотус қарор дод, ки аз рӯи талаби онҳо амал кунад,

²⁵пусна онзи, когото искаха, който за размирица и убийство бе хвърлен в тъмница; а Исус предаде на волята им.

²⁵Ва шахсеро, ки барои исьён ва қатл дар зиндон нишаста буд, мувофиқи хоҳиши онҳо озод кард; ва Исоро ба иҳтиёри онҳо супурд.

²⁶И когато Го поведоха, хванаха някого си Симона киринеец, който се връщаше от нива, и сложиха на него кръста, за да го носи подир Исуса.

²⁶Вақте ки Ӯро бурданд, Шимъӯн ном шахсеро, ки аз Қурин буд ва аз саҳро меомад, даст гирифта, салибро бар китфаш гузоштанд, то ки аз ақиби Исо бардошта барад.

²⁷И след Него вървяха голямо множество от народ и от жени, които плачеха за Него.

²⁷Ва шумораи азими мардум ва заноне ки барои Ӯ гирья ва навҳа мекарданд, аз акиби Ӯ равона шуданд.

²⁸А Исус се обърна към тях и рече: Дъщери ерусалимски, недейте плака за Мене, но плачете за себе си и за чадата си;

²⁸Ва Исо ба онҳо рӯ оварда, гуфт: «Эй дуҳтарони Ерусалим! Барои Ман гирья накунед, балки барои худатон ва фарзандонатон гирья кунед;

²⁹защото, ето идат дни, когато ще рекат: Блажени неплодните, и утробите, които не са раждали, и съсците, които не са кърмили.

²⁹«Зеро айёме меояд, ки хоҳанд гуфт: "Хушо нозоён, ва шикамҳое ки назоидаанд, ва пистонҳое ки шир надодаанд!"

³⁰Тогава ще почнат да казват на планините: Паднете върху нас, и на хълмовете: Покрийте ни.

³⁰«Он вақт ба кӯҳҳо хоҳанд гуфт: "Бар мо биафтед!" ва ба теппаҳо: "Моро бипӯшонед!"

³¹Защото, ако правят това със суровото дърво, какво ще правят със сухото?

³¹«Зеро, агар бо дарахти сарсабз чунин кунанд, бо дараҳти ҳушк чиҳо хоҳанд кард?»

³²И с него караха и други двама които бяха злодейци, за да ги погубят.

³²Ду ҷинояткорро низ бо Ӯ барои куштан мебурданд.

³³И когато стигнаха на мястото наречено Лобно, там разпнаха Него и злодейците единия отдясно [Му], а другия отляво.

³³Ва чун ба ҷое ки Косахонаи сар ном дорад, расиданд, дар он ҷо Ӯро» ва он ҷинояткоронро - яке аз дасти росташ ва дигаре аз дасти чапаш - маслуб карданд.

³⁴А Исус каза: Отче, прости им, защото не знаят какво правят. И като разделиха дрехите Му, хвърлиха жребие за [тях].

³⁴Исо гуфт: «Эй Падар! Инҳоро биомурз, зеро ки намедонанд чӣ мекунанд». Ва либоси Ӯро қуръа партофта, тақсим карданд.

³⁵И людете стояха та гледаха. Още и началниците Го ругаеха, казвайки: Други е избавил; нека избави Себе Си, ако Този е Божият Христос, Неговият Избраник.

³⁵Ва мардум истода, тамошо мекарданд. Сардорон низ бо якҷоягии онҳо масхаракунон мегуфтанд: «Дигаронро наҷот медод, бигзор Худро наҷот диҳад, агар Ӯ Масеҳи баргузидаи Худо бошад».

³⁶Тоже и войниците Му се подиграваха, като се приближаваха и Му поднасяха оцет, и казваха:

³⁶Сарбозон низ Ӯро истеҳзо мекарданд ва наздик омада, ба Ӯ сирко медоданд

³⁷Ако си Юдейският Цар, избави Себе Си.

³⁷Ва мегуфтанд: «Агар Ту Подшоҳи Яҳудиён бошӣ, Худро наҷот деҳ».

³⁸А над Него имаше и надпис: Тоя е Юдейският Цар.

³⁸Дар болои сари Ӯ ба забонҳои юнонӣ, румй ва ибронӣ чунин лавҳае навишта овехта буданд: «Ин аст Подшоҳи Яҳудиён».

³⁹И един от обесените злодейци Го хулеше, казвайки: Нали си Ти Христос? Избави Себе Си и нас!

³⁹Ва яке аз ҷинояткорони маслубшуда Ӯро дашном дода, мегуфт: «Агар Ту Масеҳ бошӣ, Худро ва моро наҷот деҳ».

⁴⁰А другият в отговор го смъмра, като каза: Ни от Бога ли се не боиш ти, който си под същото осъждение?

⁴⁰Аммо дигаре, баръакс, вайро мазаммат намуда, гуфт: «Оё ту аз Худо наметарсӣ, дар сурате ки худат низ ба ҳамин ҷазо маҳкум шудаӣ?

⁴¹И ние справедливо [сме осъдени], защото получаваме заслуженото от това, което сме сторили; а Този не е сторил нищо лошо.

⁴¹Ҷазои мо аз рӯи инсоф аст, чунки мукофоти амали худро гирифтаем; лекин Ӯ ҳеҷ бадӣ накардааст».

⁴²И каза: [Господи] Исусе, спомни си за мене, когато дойдеш в Царството Си.

⁴²Ва ба Исо гуфт: «Эй Худованд, вакте ки ба Малакути Худ бирасӣ, маро ба ёд овар!»

⁴³А [Исус] му рече: Истина ти казвам, днес ще бъдеш с Мене в рая.

⁴³Ва Исо ба вай гуфт: «Ба ростӣ ба ту мегӯям, ки имрӯз бо Ман дар биҳишт хоҳӣ буд».

⁴⁴А беше вече около шестият час, и тъмнина покриваше цялата земя до деветия час,

⁴⁴Тақрибан соати шашуми рӯз буд, ва тамоми заминро то соати нӯҳум торикӣ фаро гирифт:

⁴⁵като потъмня слънцето; и завесата на храма се раздра през средата.

⁴⁵Офтоб тира шуд, ва пардаи маъбад ду пора шуд.

⁴⁶И Исус извика със силен глас и рече: Отче в Твоите ръце предавам духа Си. И това като рече, издъхна.

⁴⁶Ва Исо бо овози баланд нидо карда, гуфт: «Эй Падар! Рӯҳи Худро ба дасти Ту месупорам». Ва инро гуфта, ҷон дод.

⁴⁷И стотникът като видя станалото, прослави Бога, като каза: Наистина Този човек бе праведен.

⁴⁷Мирисадин ҳодисаро дида, Худоро ҳамду сано хонд ва гуфт: «Ҳақиқатан Ин Одам Одил буд».

⁴⁸А всичките множества, надошли на това зрелище, като виждаха какво стана, връщаха се биещи се в гърди.

⁴⁸Ва тамоми мардуме ки барои ин тамошо ҷамъ омада буданд, пас аз дидани ин моҷаро синазанон гашта рафтанд.

⁴⁹А всичките Негови познайници и жените, които бяха дошли подир Него от Галилея, стояха надалеч и гледаха това.

⁴⁹Вале ҳамаи шиносҳои Ӯ ва заноне ки аз Ҷалил Ӯро пайравй намуда омада буданд, аз дур истода, инро медиданд.

⁵⁰И ето, един човек на име Иосиф, който беше съветник, човек добър и праведен,

⁵⁰Ва инак, Юсуф ном шахс, узви шӯро, марди нек ва одил,

⁵¹който не беше се съгласил с намерението и делото им, - от юдейския град Ариматея, човек, който ожидаше Божието царство, -

⁵¹Ки бо қарор ва кори онҳо розй набуд, ва аз Ҳаромот ном шаҳри Яҳудо буда, худаш низ интизори Малакути Худо буд,

⁵²той отиде при Пилата и поиска Исусовото тяло.

⁵²Назди Пилотус омада, Ҷасади Исоро талаб кард;

⁵³И като го сне, обви го с плащаница, и положи го в гроб изсечен в скала, гдето никой не бе още полаган.

⁵³Ва онро поён фуроварда, ба катон печонд ва ба қабре ниҳод, ки аз санг тарошида шуда буд, ва то ҳол ҳеҷ кас дар он гузошта нашуда буд.

⁵⁴И беше приготвителен ден, и съботата настъпваше.

⁵⁴Он рӯз рӯзи ҷумъа буд ва шанбе фаро мерасид.

⁵⁵И жените, които бяха дошли с Него от Галилея, вървяха изподире и видяха гроба и как беше положено тялото Му.

⁵⁵Ва заноне ки ҳамроҳи Исо аз Ҷалил омада буданд, аз дунболи вай рафтанд ва қабрро, ва чӣ гуна дар он Ҷасади Ӯ гузошта шуд, диданд;

⁵⁶И като се върнаха, приготвиха аромати и миро; и в съботата си почиваха според заповедта.

⁵⁶Ва чун баргаштанд, ҳанут ва равгани атрафшон тайёр карданд; ва рӯзи шанбе, мувофиқи ҳукми шариат, истироҳат карданд.