¹Тогава какво? Да речем ли: Нека останем в греха, за да се умножи благодатта?

¹ПАС чӣ гӯем? Оё дар гуноҳ бимонем, то ки файз зиёд шавад? Ба ҳеҷ ваҷҳ.

²Да не бъде! Ние, които сме умрели към греха, как ще живеем вече в него?

²Мо, ки нисбат ба гуноҳ мурдаем, чӣ гуна метавонем дар он боз зиндагӣ кунем?

³Или не знаете, че ние всички, които се кръстихме да участвуваме в Исуса Христа, кръстихме се да участвуваме в смъртта Му?

³Оё намедонед, ки ҳамаи мо, ки дар Исои Масеҳ таъмид ёфтаем, дар мамоти Ӯ таъмид ёфтаем?

⁴Затова, чрез кръщението ние се погребахме с Него да участвуваме в смърт, тъй щото, както Христос биде възкресен от мъртвите чрез славата на Отца, така и ние да ходим в нов живот.

⁴Пас мо, дар мамоташ таъмид ёфта, бо Ӯ дафн шудаем, то ки, чунон ки Масеҳ бо ҷалоли Падар аз мурдагон эҳье шуд, ончунон мо низ дар ҳаёти нав қадамгузор шавем.

⁵Защото, ако сме се съединили с Него чрез смърт подобна на Неговата, ще се [съединим] и чрез възкресение подобно на Неговото;

⁵Зеро ки агар мо дар мисоли мамоти Ӯ бо Ӯ пайванд шуда бошем, дар мисоли эҳьёи Ӯ низ пайванд хоҳем буд.

⁶като знаем това, че нашето старо естество бе разпнато с [Него], за да се унищожи тялото на греха, та да не робуваме вече на греха.

⁶Зеро медонем, ки инсони кӯҳнаи мо бо Ӯ маслуб шудааст, то ки чисми пургуноҳ ботил гардад, ва мо Дигар бандагони гуноҳ набощем;

⁷Защото, който е умрял, той е оправдан от греха.

⁷Чунки мурда аз гуноҳ фориғ аст.

⁸Но ако сме умрели с Христа, вярваме, че ще и да живеем с Него,

⁸Агар мо бо Масеҳ мурда бошем, боварӣ дорем, ки бо Ӯ низ хоҳем зист.

⁹знаейки, че Христос, като биде възкресен от мъртвите, не умира вече; смъртта няма вече власт над Него.

⁹Зеро медонем, ки чун Масеҳ аз мурдагон эҳьё шуд, дигар намемирад: мамот дигар бар Ӯ қудрат надорад,

¹⁰Защото, смъртта, с която умря, Той умря за греха веднъж завинаги; а животът, който живее, живее [го] за Бога.

¹⁰Зеро, ин ки Ӯ мурд, як бор барои ҳамеша нисбат ба гуноҳ мурд, аммо ин ки зинда аст, барои Худо зинда аст.

¹¹Така и вие считайте себе си за мъртви към греха, а живи към Бога в Христа Исуса.

¹¹Ҳамин тавр шумо низ худро барои гуноҳ кардан мурда, аммо барои Худо дар Худованди мо Исои Масеҳ зинда ҳисоб кунед.

¹²И тъй, да не царува грехът във вашето смъртно тяло, та да се покорявате на неговите страсти.

¹²Пас, бигзор гуноҳ дар ҷисми мирандаи шумо ҳукмрон нашавад, то ки ба ҳавасҳои он итоат намоед;

¹³Нито представяйте [телесните] си части като оръдия на неправдата; но представяйте себе си на Бога като оживели от мъртвите, и [телесните] си части на Бога като оръдия на правдата.

¹³Ва андоми худро ба гуноҳ насупоред, то ки олати шарорат шавад, балки худро, ҳамчун касони аз мурдагон зиндашуда, ба Худо таслим кунед ва андоми худро дар иҳтиёри Худо вогузор намоед, то ки олати адолат бошад,

¹⁴Защото грехът няма да ви владее, понеже не сте под закон, а под благодат.

¹⁴Зеро ки гуноҳ дигар набояд бар шумо ҳумкронӣ кунад: шумо, охир, тобеи шариат не, балки тобеи файз ҳастед.

¹⁵Тогава какво? Да грешим ли, защото не сме под закон, а под благодат? Да не бъде!

¹⁵Пас чӣ кунем? Оё гуноҳ кардан гирем ба он сабаб ки тобеи шариат не, балки тобеи файз ҳастем? Ба ҳеҷ ваҷҳ.

¹⁶Не знаете ли, че комуто предавате себе си като послушни слуги, слуги сте на оня, комуто се покорявате, било на греха, който докарва смърт, или на послушанието, което докарва правда?

¹⁶Оё намедонед, ки ба ҳар кӣ шумо худро чун бандагон барои итоат таслим кунед, бандагони ҳамон кас гардида, ба вай мутеъ мешавед, хоҳ гуноҳе барои мамот бошад, хоҳ итоате барои адолат?

¹⁷Благодарение, обаче, Богу, че като бяхте слуги на греха, вие се покорихте от сърце на оня образец на вероучението, в който бяхте обучени,

¹⁷Аммо, Худоро шукр, ки агарчи пештар бандагони гуноҳ будед, ҳоло аз самими қалб ба ҳамон тарзи таълим мутеъ шудаед, ки худро ба он таслим кардаед.

¹⁸и, освободени от греха, станахте слуги на правдата.

¹⁸Ва аз гуноҳ фориғ шуда, бандагони адолат гардидаед.

¹⁹(По човешки говоря поради немощта на вашето естество). Прочее, както предавахте [телесните] си части [като] слуги на нечистотата и на беззаконието, което докарва [още] беззаконие, така сега предайте частите си [като] слуги на правдата, която докарва светост.

¹⁹Ба хотири сустии ҷисматон, ба таври муҳокимаронии одамӣ мегӯям: чунон ки шумо андоми худро ба бандагии нопокӣ ва шарорат таслим карда, ба шарорат афтода будед, ончунон ҳоло андоми худро ба бандагии адолат барои қудсият вогузор намоед.

²⁰Защото, когато бяхте слуги на греха не бяхте обуздавани от правдата.

²⁰Зеро вақте ки шумо бандагони гуноҳ будед, аз адолат фориғ будед.

²¹Какъв плод имахте тогава от ония неща? - неща, за които сега се срамувате, защото сетнината им е смърт.

²¹Пас он вақт чй самаре доштед? Корҳое мекардед, ки ҳоло аз онҳо шарм доред, чунки анҷоми онҳо мамот аст.

²²Но сега като се освободихте от греха, и станахте слуги на Бога, имате за плод [това, че отивате] към светост, на която истината е вечен живот.

²²Лекин ҳоло, ки аз гуноҳ фориғ шуда, бандагони Худо гардидаед, самари шумо қудсият аст, ва анҷоми кор ҳаёти ҷовидонист.

²³Защото заплатата на греха е смърт; а Божият дар е вечен живот в Христа Исуса, нашия Господ.

²³Зеро ки музди гуноҳ мамот аст, аммо бахшоиши файзи Худо ҳаёти ҷовидонист ба воситаи Худованди мо Исои Масеҳ.