¹Сега прочее, няма никакво осъждане на тия, които са в Христа Исуса, [които ходят, не по плът но по Дух].

¹ПАС, ҳеҷ маҳкумияте нест барои онҳое ки дар Исои Масеҳ ҳастанд ва на ба ҳасби ҷисм, балки ба ҳасби рӯҳ зиндагӣ мекунанд,

²Защото законът на животворящия Дух ме освободи в Христа Исуса от закона на греха и на смъртта.

²Чунки қонуни рӯҳи ҳаёт дар Исои Масеҳ маро аз қонуни гуноҳ ва мамот фориғ кардааст.

³Понеже това, което бе невъзможно за закона, поради туй, че бе ослабнал чрез плътта, Бог [го извърши] като изпрати Сина Си в плът подобна на греховната плът и [в жертва] за грях, и осъди греха в плътта,

³Зеро, азбаски шариат бо айби ҷисм суст шуда, ноилоҷ монда буд, Худо Писари Худро ба сурати ҷисми пургуноҳ ва барои гуноҳ фиристода, гуноҳро дар ҷисм маҳкум кард,

⁴за да се изпълнят изискванията на закона в нас, които ходим, не по плът, но по Дух.

⁴То ки аҳкоми одилонаи шариат дар мо, ки на ба ҳасби ҷисм, балки ба ҳасби рӯҳ зиндагӣ мекунем, ба амал ояд.

⁵Защото тия, които са плътски, копнеят за плътското; а тия, които са духовни - за духовното.

⁵Зеро онҳое ки ба ҳасби ҷисм зиндагй мекунанд, дар бораи чизи ҷисмонӣ фикр меронанд, вале онҳое ки ба ҳасби рӯҳ зиндагй мекунанд, дар бораи чизи рӯҳонӣ фикр меронанд.

⁶Понеже копнежът на плътта значи смърт; а копнежът на Духа значи живот и мир.

⁶Фикрҳои ҷисмонй мамот аст, аммо фикрҳои рӯҳонӣ - ҳаёт ва сулҳу осоиштагй,

⁷Защото копнежът на плътта е враждебен на Бога, понеже не се покорява на Божия закон, нито пък може;

⁷Чунки фикрҳои ҷисмонй душманӣ ба Худост, зеро ки ба шариати Худо итоат намекунад ва наметавонад итоат кунад.

⁸и тия, които са плътски, не могат да угодят на Бога.

⁸Бинобар ин онҳое ки ба ҳасби ҷисм зиндагӣ мекунанд, ба Худо тшсанд афтода наметавонанд.

⁹Вие, обаче, не сте плътски, а духовни, ако живее във вас Божият Дух. Но ако някой няма Христовия Дух, той не е Негов.

⁹Лекин шумо на ба ҳасби ҷисм, балки ба ҳасби рӯҳ зиндагӣ мекунед, агар ҳақиқатан Рӯҳи Худо дар шумо сокин бошад. Аммо агар касе дорои Рӯҳи Масеҳ набошад, вай аз они Ӯ нест.

¹⁰Обаче, ако Христос е във вас, то при все, че тялото е мъртво поради греха, духът е жив поради правдата.

¹⁰Ва агар Масеҳ дар шумо бошад, ҷисм ба воситаи гуноҳ мурда аст, вале рӯҳ ба воситаи адолат зинда аст.

¹¹И ако живее във вас Духът на Този, Който е възкресил Исуса от мъртвите, то Същият, Който възкреси Христа Исуса от мъртвите, ще съживи и вашите смъртни тела чрез Духа Си, който обитава във вас.

¹¹Ва агар Рӯҳи Он ки Исоро аз мурдагон эҳьё кард, дар шумо сокин бошад, Он ки Масеҳро аз мурдагон эҳьё кард, ҷисмҳои мирандаи шуморо низ бо Рӯҳи Худ, ки дар шумо сокин аст, зинда хоҳад кард.

¹²И тъй, братя, ние имаме длъжност, [обаче], не към плътта, та да живеем плътски.

¹²Пас, эй бародарон, мо ӯхдадори ҷисм нестем, ки ба ҳасби ҷием зиндагй кунем;

¹³Защото, ако живеете плътски, ще умрете; но ако чрез Духа умъртвявате телесните действия, ще живеете.

¹³Зеро ки агар шумо ба ҳасби ҷисм зиндагӣ кунед, албатта хоҳед мурд; аммо агар аъмоли ҷисмониро ба воситаи Рӯҳ бикушед, зинда хоҳед монд.

¹⁴Понеже които се управляват от Божия Дух, те са Божии синове.

¹⁴Зеро ҳамаи онҳое ки роҳнамояшон Рӯҳи Худост, фарзандони Худо ҳастанд;

¹⁵Защото не сте приели дух на робство, та да бъдете пак на страх, но приели сте дух на осиновение, чрез който и викаме: Авва Отче!

¹⁵Чунки шумо рӯҳи бандагиро қабул накардаед, ки боз ҳаросон шавед, балки Рӯҳи фарзандхондагиро қабул кардаед, ки ба Он мо нидо мекунем: "Эй Або, эй Падар!"

¹⁶[Така] самият Дух свидетелствува заедно с нашия дух, че сме Божии чада.

¹⁶Ҳамон Рӯҳ ба рӯҳи мо шаҳодат медиҳад, ки мо фарзандони Худо ҳастем.

¹⁷И ако [сме] чада то [сме] и наследници, наследници на Бога, и сънаследници с Христа, та, ако страдаме с [Него], да се и прославяме заедно с [Него].

¹⁷Ва агар фарзандонаш бошем, ворисонаш низ ҳастем: ворисони Худо ва ҳамирсони Масеҳ ҳастем, агар ҳақиқатан бо Ӯ азобу укубат кашем, то ки бо Ӯ низ ҷалол ёбем.

¹⁸Понеже смятам, че сегашните временни страдания не заслужават да се сравнят със славата, която има да се открие към нас.

¹⁸Зеро, ба ақидаи ман, азобу укубатҳои замони ҳозира назар ба он ҷалоле ки дар мо зоҳир хоҳад шуд, ҳеҷ аст.

¹⁹Защото създанието с усърдно очакване ожида откриването [ни като] Божии синове.

¹⁹Зеро ки махлукрт бо умед ба зуҳури фарзандони Худо мунтазир аст,

²⁰Понеже създанието беше подчинено на немощ {Гръцки: Суетност.}, не своеволно, но чрез Този, Който го подчини,

²⁰Чунки махлуқот на бо ихтиёри худ, балки ба хотири мутеъкунандаи ҳуд мутеи оворагӣ шудааст, ба умеди он ки

²¹с надежда, че и самото създание ще се освободи от робството на тлението, [и ще премине] в славната свобода на Божиите чада.

²¹Худи махлуқот ҳам аз бандагии фано халосй ёфта, ба озодии ҷалоли фарзандони Худо шарик хоҳад шуд.

²²Понеже знаем, че цялото създание съвокупно въздиша и се мъчи до сега.

²²Зеро медонем, ки тамоми махлуқот бо якҷоягй то алҳол оҳу нола мекунад ва азоб мекашад;

²³И не то само, но и ние, които имаме Духа в начатък, и сами ние въздишаме в себе си и ожидаме осиновението си, [сиреч], изкупването на нашето тяло.

²³Ва на фақат он, балки худи мо низ, ки соҳиби навбари Рӯҳ ҳастем, дарунакӣ оху ноламекунем ва мунтазири фарзандхондагӣ ва кафорати ҷисми худ мебошем.

²⁴Защото с [тая] надежда ние се спасихме; а надежда, когато се вижда [изпълнена], не е [вече] надежда; защото кой би се надявал за това, което вижда?

²⁴Зеро ки бо умед наҷот ёфтаем. Аммо умед, вакте ки онро мебинанд, дигар умед нест; зеро ки кас агар чизеро бинад, чаро боз дар умеди он бошад?

²⁵Но, ако се надяваме за онова, което не виждаме, тогава с търпение го чакаме.

²⁵Аммо агар мо дар умеди чизе бошем, ки онро намебинем, бо сабр мунтазираш мешавем.

²⁶Така също и Духът ни помага в нашата немощ: понеже не знаем да се молим както трябва; но самият Дух ходатайствува в [нашите] неизговорими стенания;

²⁶Ҳамчунин Рӯҳ низ моро дар нотавониамон тақвият медиҳад; зеро ки мо намедонем дар чӣ ҳусус ба таври бояду шояд дуо гӯем, лекин Худи Рӯҳ барои мо бо оҳу нолаҳое шафоат мекунад, ки сухан аз баёнашон оҷиз аст.

²⁷а тоя, който изпитва сърцата, знае какъв е умът на Духа, защото той ходатайствува за светиите по Божията [воля].

²⁷Таҳқиқкунандаи дилҳо аз андешаи Рӯҳ огоҳ аст, чунки Ӯ барои муқаддасон мувофики хости Худо шафоат мекунад.

²⁸Но знаем, че всичко съдействува за добро на тия, които любят Бога, които са призовани според [Неговото] намерение.

²⁸Дар баробари ин мо медонем, ки ба дӯстдорони Худо, ки мувофиқи пешбинии Ӯ даъват шудаанд, ҳама чиз бар нафъашон ёрдам медиҳад;

²⁹Защото, които предузна, тях и предопредели [да бъдат] съобразни с образа на Сина Му, за да бъде Той първороден между много братя;

²⁹Зеро ҳар киро, ки Ӯ пешакӣ шиноҳтааст, онҳоро низ пешакӣ муайян кардааст, ки ба сурати Писараш монанд шаванд, то ки Ӯ дар миёни бародарони бисьёр нахустзода бошад;

³⁰а които предопредели, тях и призова; а които призова, тях и оправда, а които оправда, тях и прослави.

³⁰Ва ҳар киро, ки Ӯ пешакӣ муайян кардааст, онҳоро низ даъват намудааст; ва ҳар киро, ки даъват намудааст, онҳоро низ сафед кардааст; ва ҳар киро, ки сафед кардааст, онҳоро низ ҷалол додааст.

³¹И тъй, какво да кажем за това? Ако Бог е откъм нас, кой ще бъде против нас?

³¹Пас мо ба ин чй гӯем? Агар Худо тарафгири мо бошад, зидди мо кист?

³²Оня, Който не пожали Своя Син, но Го предаде за всички ни, как не ще ни подари заедно с Него и всичко?

³²Он Худое ки Писари Худро дареғ надоштааст, балки Ӯро барои ҳамаи мо таслим кардааст, чӣ гуна бо якҷоягии Ӯ ҳама чизро ба мо намебахшад?

³³Кой ще обвини Божиите избрани? Бог ли, Който ги оправдава?

³³Кӣ баргузидагони Худоро айбдор мекунад? Оё Худое ки сафедкунанда аст?

³⁴Кой е оня, който ще ги осъжда? Христос Исус ли, Който умря, а при това и биде възкресен от мъртвите, Който е от дясната страна на Бога, и Който ходатайствува за нас?

³⁴Кй маҳкум мекунад? Оё Масеҳе ки мурдааст, вале боз эҳьё шудааст? Оё Ӯ, ки ба ямини Худо нишастааст? Оё Ӯ, ки дар ҳаққи мо шафоат мекунад?

³⁵Кой ще ни отлъчи от Христовата любов? скръб ли, или утеснение, гонение или глад, голота, беда, или нож?

³⁵Кӣ моро аз муҳаббати Масеҳ ҷудо мекунад? Оё андӯҳ, ё фалоқат, ё таъқибот, ё гуруснагӣ, ё бараҳнагй, ё хатар, ё шамшер?

³⁶([защото], както е писано: "Убивани сме заради Тебе цял ден; Считани сме като овце за клане").

³⁶Чунон ки навишта шудааст: "Ба хотири Ту мо ҳар рӯз кушта мешавем, мисли гӯсфандони забҳ ба шумор меравем".

³⁷Не; във всичко това ставаме повече от победители чрез Този, Който ни е възлюбил.

³⁷Аммо бар ҳамаи ин мо ба воситаи Дӯстдорамон пурра ғолиб меоем.

³⁸Понеже съм уверен, че нито смърт, нито живот, нито ангели, нито власти, нито сегашното, нито бъдещето, нито сили,

³⁸Зеро ман мӯътақидам, ки на мамот, на ҳаёт, на фариштагон, на мабдаъҳо, на қувваҳо, на ҳозира, на оянда,

³⁹нито височина, нито дълбочина, нито кое да било друго създание ще може да ни отлъчи от Божията любов, която е в Христа Исуса, нашия Господ.

³⁹На баландӣ, на умқ, на ҳар гуна махлуқи дигар моро аз муҳаббати Худо, ки дар Худованди мо Исои Масеҳ аст, ҷудо карда наметавонад.