¹Døde Fluer gør Salveblanderens Olie stinkende, lidt Dårskab ødelægger Visdommens Værd.

¹Умрели мухи правят мирото на мировареца да вони и да кипи; Така и малко безумие [покваря] онзи, който е уважаван за мъдрост и чест.

²Den vise har sin Forstand tilhøjre, Tåben har sin til venstre,

²Разумът на мъдрия е в десницата му, А разумът на безумния в левицата му.

³Hvor Dåren end færdes, svigter hans Forstand, og han røber for alle, at han er en Dåre.

³Докато безумният още ходи в пътя, разумът {Еврейски: Сърцето.} му не му достига. И той се прогласява на всичките, [че е] безумен.

⁴Når en Herskers Vrede rejser sig mod dig, forlad ikke derfor din Plads; thi Sagtmodighed hindrer store Synder.

⁴Ако гневът на управителя се подигне против тебе не напущай мястото си, Защото отстъпването отвръща големи грешки,

⁵Der er et Onde, jeg så under Solen; det ser ud som et Misgreb af ham, som har Magten:

⁵Има зло, което видях под слънцето, - Погрешка, като че ли произхождаща от владетеля, -[ и това е], [че]

⁶Dårskab sættes i Højsædet, nederst sidder de rige.

⁶Безумният се поставя на висок чин, А богатите седят в долни места.

⁷Trælle så jeg højt til Hest og Høvdinger til Fods som Trælle.

⁷Видях слуги на коне, И князе ходещи като слуги по земята.

⁸Den, som graver en Grav, falder selv deri; den, som nedbryder en Mur, ham bider en Slange;

⁸Който копае яма ще падне в нея; И който разбива ограда, него змия ще ухапе.

⁹den, som bryder Sten, kan såre sig på dem; den, som kløver Træ, er i Fare.

⁹Който кърти камъни ще се повреди от тях; И който цепи дърва се излага на опасност от тях;

¹⁰Når Øksen er sløv og dens Æg ej hvæsses, må Kraft lægges i; men den dygtiges Fortrin er Visdom.

¹⁰Ако се затъпи желязото, и не се наточи острието му, Тогава трябва да се напряга повече със силата; А мъдростта е полезна за упътване.

¹¹Bider en Slange, før den besværges, har Besværgeren ingen Gavn af sin Kunst.

¹¹Ако ухапе змията преди да бъде омаяна, Тогава няма полза от омайвача {Или: Наистина, ако няма омайване, змията ще ухапе; и клеветникът не е по-добър.}.

¹²Ord fra Vismands Mund vinder Yndest, en Dåres Læber bringer ham Våde;

¹²Думите из устата на мъдрия са благодатни; А устните на безумния ще погълнат самия него;

¹³hans Tale begynder med Dårskab og ender med den værste Galskab.

¹³[Защото] първите думи, които изговаря, са безумие, И краят на говоренето му е пакостна лудост.

¹⁴Tåben bruger mange Ord. Ej ved Mennesket, hvad der skal ske; hvad der efter hans Død skal ske, hvo siger ham det?

¹⁴Безумният тъй също умножава думи; Но пак човек не знае какво ще бъде; И кой може да му яви какво ще бъде подир него?

¹⁵Dårens Flid gør ham træt, thi end ikke til Bys ved han Vej.

¹⁵Труда на безумните ги уморява, Понеже ни един от тях не знае пътя за града.

¹⁶Ve dig, du Land, hvis Konge er en Dreng og hvis Fyrster holder Gilde ved Gry.

¹⁶Горко ти, земьо, когато царят ти е дете, И началниците ти ядат рано!

¹⁷Held dig; du Land, hvis Konge er ædelbåren, hvis Fyrster holder Gilde til sømmelig Tid som Mænd og ikke som drankere.

¹⁷Блазе ти, земьо, когато царят ти е син на благородни, И началниците ти ядат на време, - за подкрепа, а не за опиване!

¹⁸Ved Ladhed synker Bjælkelaget; når Hænderne slappes, drypper det i Huset.

¹⁸От голяма леност засяда къщният покрив; И от безделието на ръцете прокапва къщата.

¹⁹Til Morskab holder man Gæstebud, og Vin gør de levende glade; men Penge skaffer alt til Veje.

¹⁹Угощения се правят за веселба, и виното весели живота; А парите отговарят на всичко.

²⁰End ikke i din Tanke må du bande en Konge, end ikke i dit Sovekammer en, som er rig; thi Himlens Fugle kan udsprede Ordet, de vingede røbe, hvad du siger.

²⁰Да не прокълнеш царя нито даже в мисълта си, И да не прокълнеш богатия [нито] в спалнята си; Защото въздушна птица ще отнесе гласа, И крилатото ще извести това нещо.