¹Og jeg skuede og se, over hvælvingen over kerubernes hoveder var der noget som Safir; noget ligesom en Trone viste sig over dem.

¹После погледнах, и, ето, в простора, който бе върху главите на херувимите, се яви над тях като камък сапфир, наглед като подобие на престол.

²Så sagde han til Manden i det linnede Klædebon: "Gå ind mellem Hjulene under keruberne og tag Hænderne fulde af glødende Kul fra Rummet mellem Keruberne og strø det ud over Byen!" Og jeg så ham gå derhen.

²И той проговори на облечения в ленено мъж, казвайки: Влез между търкалящите [колела] под херувимите, напълни ръцете си с огнени въглища изсред херувимите и пръсни ги върху града. И той влезе пред очите ми.

³Keruberne stod sønden for Templet, da Manden gik derhen, og Skyen fyldte den indre Forgård.

³А херувимите стояха отдясно на дома, когато влизаше мъжът; и облакът изпълни вътрешния двор.

⁴Og HERRENs Herlighed hævede sig fra Keruberne og flyttede sig hen til Templets Tærskel; da fyldtes Templet af Skyen, og Forgården fyldtes af HERRENs Herligheds Glalans.

⁴И Господната слава се издигна от херувимите [та застана] над прага на дома; и домът се изпълни от облака, и дворът се изпълни от сиянието на Господната слава.

⁵Og Suset af Kerubernes Vinger hørtes helt ud i den ydre Forgård som Gud den Almægtiges Røst, når han taler.

⁵И фученето на крилата на херувимите се чуваше дори до външния двор, като глас на Всесилния Бог, когато Той говори.

⁶Så bød han Manden i det linnede Klædebon: "Tag Ild fra Rummet mellem Hjulene, inde mellem keruberne!" Og Manden stillede sig hen ved Siden af det ene Hjul

⁶И когато заповяда на облечения в ленено мъж, казвайки: Вземи огън измежду търкалящите [колела], изсред херувимите, тогава той влезе та застана при едно колело.

⁷og rakte Hånden ind i Ilden, som brændte mellem Keruberne, og kom ud med noget deraf.

⁷И [един] херувим, като простря ръка изсред херувимите към огъня, който бе всред херувимите, взе [от него] и тури в ръцете на облечения в ленено, който като го взе излезе.

⁸Under Kerubernes Vinger sås noget, der lignede en Menneskehånd;

⁸А подобието на човешка ръка в херувимите се виждаше под крилата им.

⁹og jeg skuede, og se, der var fire Hjul ved Siden af Keruberne, eet ved hver Kerub, og Hjulene var som funklende Krysolit at se til.

⁹И като погледнах, ето четири колела при херувимите, едно колело при един херувим, и едно колело при друг херувим; и изгледът на колелата бе като цвят на хрисолит.

¹⁰De så alle fire ens ud, og det var, som om der i hvert Hjul var et andet Hjul,

¹⁰А колкото за изгледа им, и четирите имаха еднакво подобие, като че ли на колело в колело.

¹¹De kunde gå til alle fire Sider de vendte sig ikke, når de gik. Thi de gik i den Retning, den forreste vendte, og de vendte sig ikke, når de gik.

¹¹Когато вървяха, вървяха към четирите си страни; не се обръщаха като вървяха, но на където се управяше първият следваха го и [другите] без да се обръщат като вървяха.

¹²Hele deres Legeme, Ryg, Hænder og Vinger og ligeledes Hjulene var fulde af Øjne rundt om; således var det med alle fire Hjul.

¹²А цялото им тяло, гърбовете им, ръцете им, крилата им и колелата, [то ест], колелата на четирите [живи същества], бяха пълни с очи от всяка страна.

¹³Og jeg hørte, at Hjulene kaldtes Galgal.

¹³А колкото за колелата, те се наричаха, като слушах аз, търкалящи [колела].

¹⁴Hver af dem havde fire Ansigter; det ene var et Kerubansigt, det andet et Menneskeansigt, det tredje et Løveansigt og det fjerde et Ørneansigt.

¹⁴Всяко [от живите същества] имаше четири лица; първото лице бе херувимско лице; второто лице човешко; третото, лъвово лице; а четвъртото, орлово лице.

¹⁵Og Keruberne hævede sig i Vejret. Det var det samme levende Væsen, jeg så ved Floden Kebar.

¹⁵И херувимите се издигнаха. Това е живото същество, което видях при реката Ховар.

¹⁶Når Keruberne gik, gik også Hjulene ved Siden af, og når Keruberne løftede Vingerne for at hæve sig fra Jorden, vendte Hjulene sig ikke fra dem;

¹⁶И когато вървяха херувимите, и колелата вървяха край тях; и когато херувимите подигаха крилата си, за да се издигнат от земята, то и колелата не се отклоняваха от тях.

¹⁷når de standsede, standsede også de; og når de hævede sig, hævede de sig med, thi Væsenets Ånd var i dem.

¹⁷Когато стояха ония, стояха и тия; а когато се издигаха ония, издигаха се и тия заедно с тях; защото духът на [всяко от] живите същества беше [и в тях].

¹⁸Så forlod HERRENs Herlighed Templets Tærskel og stillede sig over Keruberne.

¹⁸Тогава Господната слава излезе изотгоре на прага на дома и застана над херувимите.

¹⁹Og jeg så, hvorledes Keruberne løftede Vingerne og hævede sig fra Jorden, da de gik, og Hjulene med dem; og de standsede ved Indgangen til HERRENs Huses Østport, og Israels Guds Herlighed var oven over dem.

¹⁹Когато излязоха, херувимите подигнаха крилата си та се издигнаха от земята, като гледах аз, и колелата край тях; и застанаха във входа на източната порта на Господния дом; и славата на Израилевия Бог, бе отгоре им.

²⁰Det var det samme levende Væsen, jeg så under Israels Gud ved Floden Kebar; og jeg skønnede, at det var Keruber.

²⁰Това е живото същество, което видях под Израилевия Бог, при реката Ховар; и познах, че бяха херувими.

²¹Hver af dem havde fire Ansigter og fire Vinger og noget ligesom Menneskehænder under Vingerne.

²¹Всеки имаше четири лица, и всеки четири крила; и подобие на човешки ръце [се виждаше] под крилата им.

²²Og deres Ansigter var ligesom de Ansigter, jeg så ved Floden Kebar. De gik alle lige ud.

²²А колкото за подобието на лицата им, те бяха [същите] лица, които видях при реката Ховар, - изгледът им и сами те; вървяха всяко направо пред себе си.